Съвременни подвижници

Старецът Яков Цаликис

     Старецът Яков Цаликис е роден на 5 ноември 1920 год. в село Ливиси, Гръцка Мала Азия.
     През 1922 г., след малоазийската катастрофа, семейството му се преселва в Гърция. В края на 1925 год. се заселват в малкото село Фаракла в северната част на остров Евбея. На 15.07.1952 г. той постъпва като послушник в манастира "Преподобни Давид". На 31 ноември същата година е постриган за монах, а на 19 декември е ръкоположен за йеромонах.
     На 25.07.1975 г. е избран за игумен на манастира.
     За монашеския живот на стареца Яков не е възможно да се разкаже накратко. Ще споменем само, че при постъпването си той заварва манастира в окаяно състояние ­ и материално, и духовно ­ а в края на живота му и след това името на манастира и името на стареца стават известни в цял свят. Неизкоренимата му вяра и преданост към св. Православна църква, свръхчовешките му подвизи и повече от всичко ­ дълбоката и гореща любов към Бога, отреждат на стареца Яков заслужено място в паметта на нашата Църква и в сърцата на хиляди вярващи, имали щастието да се докоснат до този избран съсъд на благодатта на Светия Дух.
     За стареца важи онова, което сам той е казвал за преподобния Давид: "Чудесата на преподобния са толкова много. Трябва да се напишат много книги. Нито хартия ще стигне, нито мастило..."
     Старецът Яков Цаликис ­ наред със стареца Паисий и стареца Порфирий ­ е сочен като един от тримата велики духовни старци на нашето време.


Случка от детските му години

     Другите деца ходели на училище по веднъж на ден. Малкият Яков ходел по два пъти. Много обичал училището, защото в първите години то било в църквата "Св. Параскева". Късно следобед отивал и запалвал кандилата. Ходел там сам и му харесвало да остава чак до настъпването на нощта. Молел се, както знаел и както можел. След това хващал нанадолнището към къщи и оставял боровата гора зад гърба си. Един следобед обаче, когато сигурно е бил осем-деветгодишен, на мястото, където се молел, пред него се явила жива св. Параскева като монахиня, както била изобразена на иконата. Детето се уплашило, хукнало да бяга и стигнало задъхано вкъщи. Даже и не се обърнало да погледне назад от страх. На другия ден Яков отишъл както обикновено да запали кандилата и тя пак му се явила. Отново се изплашил. Побягнал надолу по склона, но светицата излязла от храма, мило му заговорила и го успокоила. Той спрял да тича и се върнал малко назад, за да види кой му говори. Светицата му обяснила коя е, казала му да не се страхува и малкият Яков боязливо се изкачил към църквицата. Приседнал близо до нея и внимателно я изслушал. Явяването на св. Параскева се повторило още много пъти. Малкият Яков свикнал и повече не се страхувал. Двамата сядали един до друг и разговаряли ­ такава близост и доверчиво дръзновение имал малкият.
      В едно от първите явявания на светицата, когато момчето вече било свикнало с нея, тя му казала:
     ­- Какво искаш да ти подаря, детето ми, за молитвите ти и за това, че се грижиш за къщата ми?
Момчето не знаело какво да отговори. Вечерта обаче попитало майка си, Теодора, и тя го посъветвала простодушно: "Да кажеш да ти даде какво... ами, късмет."
     На другия следобед светицата се явила и отговорила на детето:
     ­- Чуй ме. Ще видиш голяма слава и чест, много народ ще идва да те види, много пари ще идват в ръцете ти, но няма да се задържат.
И действително, по-късно всичко се сбъдна. Старецът Яков го уважаваха богати и бедни, мъдри и неграмотни, господари и подчинени, университетски професори и висши съдии, монаси, свещеници, епископи и патриарси ­ всички, които идваха последните години в манастира, за да се запознаят с него, да се изповядат, да получат духовна полза, да вземат благословията му. И за парите също, особено през последните години ­ даваха му много, но той ги предлагаше на всички, които имаха нужда, не оставаха в торбата му; все в една торба ги слагаше, а тя не се изпразни никога, колкото и да раздаваше.
     Той самият, когато ми разказваше за тези неща, добави:
     -­ И нима ме излъга, братко мой, света Параскева? Малък късмет ли ми даде? Направи ме свещеник на тайнствата Божии!


Начало на духовния му път


     Едва-що получил първите си познания в училище, Яков започнал ревностно да чете и църковните книги. Окуражавала го майка му, но го обгрижвал и отец Теодосий (Димитриос Теодосиу), който идвал да служи във Фаракла всяка втора неделя.
     Естествено, като бил толкова малък, Яков не разбирал напълно смисъла на текстовете. След няколко месеца ­ трябва да е бил във втори клас, осем-деветгодишен ­ вече ги четял с лекота. И не само това. При четенето на химните и молитвите гласът му се променял. Ставал тържествен, може да се каже, сериозен. Струва ти се, че идва отнякъде другаде ­ от далечен, свещен извор.
     Този хубав глас на Яков бил забелязан още от родителите и другите му близки роднини, тъй като вечер, главно на празници, баща му Ставрос изваждал малката баглама и свирел. Песните знаел и малкият Яков и ги пеел много добре, понякога заедно с майка си, с която дори танцували.
     С църковното учение нещата били по-различни. По същото време, въпреки че помагал на свещеника в светия олтар, Яков започнал да се качва и на аналоя. В храма идвал много преди отеца, още преди разсъмване, и първо се погрижвал за светия олтар.
     Правел всичко това със страх Божий и прилежност, заради което скоро получил награда. Защото там, до светия престол, много пъти се отваряли духовните му очи и той виждал ангели, чувал небесни песнопения. Детето губело ума и дума и се разтрепервало. Чувствало обаче и голяма вътрешна радост, въпреки че не можело да си обясни това, което чувало и виждало. На аналоя Яков много четял и пеел, каквото можел.
     Жителите на Фаракла знаели, че малкият Яков общува със светците и принадлежи изцяло на Църквата. Селото нямало собствен свещеник и затова ключовете от енорийския храм "Св. Георги" били в Яков. Виждали го да се движи в храма с почит, но същевременно сякаш се намирал у дома си. Там била естествената му среда и никой не се учудвал, че го виждали толкова често в църквата.
     Заради всичко това още от около деветгодишен малкият Яков полека-лека станал духовно убежище за простодушните и бедни свои съселяни ­ повечето бежанци. Лекари имало, но били далеч, а искали и пари, каквито те нямали. Отец Теодосий също идвал от друго село. И селяните знаели, че освен св. Литургия, всичко останало ­ молитви и изгонване на бесове ­ можел да го прави и малкият Яков.      Започнали да го викат при всеки лош случай. Щом се разболявали животните, викали малкия Яков да им чете молитви, за да се оправят. За дечицата пак така, а също и за жените, които имали трудности при раждане, все него търсели. Отивал, като носел елей от кандилото на св. Параскева, св. Георги и св. Харалампий, пре-кръствал вратата на къщата, помолвал се и си тръгвал.
От селската църква имал требник, а от къщи ­ молитвеник, но в случаите на заболяване, когато го викали да чете молитви, тъй като нямал още и десет-единадесет години, той четял на каквото попадал при първото отваряне на тези две книги, защото не можел да различи точно коя молитва е нужна за всеки отделен случай.
     Често произнасял и собствени молитви. Свикнал с последните. Когато бил на девет години, през месец юли го изпратили заедно с брат му да жънат на нивата им. Там една змия ухапала брат му Георги по ръката и започнали силни болки. Георги извикал за помощ и заплакал. Яков утешил брат си, измил ухапаното място, коленичил, извадил малкия дървен кръст, който винаги носел на гърдите си, прекръстил брат си и вдигнал ръце към небето:
     -­ Христе, моля Те, направи отровата да стане вода, да не пострада братчето ми... И накажи проклетата змия, сатаната я изпрати заради злобата си.
     След малко болките стихнали, инцидентът минал без последствия. И не само това. Змията побягнала настрани, заковала се неподвижна и умряла.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
                 

Превод Владимир ПЕТРОВ

     

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!