На 22 февруари е Неделя сиропустна или неделята на Сирни заговезни. Вечерта православните българи се събират около трапезата, на която е сложена млечна храна, варени яйца, вита баница, пият по чаша червено вино, хамкат бялата халва и което е най-важно, целуват си взаимно ръка и си искат прошка. От следващия ден започва Великият пост, който продължава до Възкресение Христово. По този начин ще подражаваме на Спасителя, Който е постил 40 дни, преди да започне Своята мисия.
На литургията в Сирна неделя се чете много подходящ пасаж от евангелието според Матей, 6 глава. Той започва с думите, че ако не простим на хората техните прегрешения към нас, нашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ни. Същата диалектика на прощението е въплътена и в Господнята молитва „Отче наш”, където се казва: „Прости дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници...”
Неотдавна узнах, че богатата американска фондация „Темпълтън” и други са отделили пет милиона долара за проучвания, свързани с прошката. Парите са разпределени между 46 проекта. Някои от тях са свързани с въпроса: „Трябва ли да се прощава на Бога?” За един религиозен човек въпросът е абсурден. Бог е абсолютната святост и пълното съвършенство. В него няма грях или противоречие. Когато в маловерието и малодушието си обвиняваме прибързано Бога за станалото с нас, трябва първо да прегледаме дългия списък на нашите грехове, да си спомним дали сме направили нещо да се разкаем за тях и да ги поправим, а след това да се сетим колко грехове имаме по отношение на другите хора. Колко пъти сме обидили, пренебрегнали, наругали, блъснали, изгонили, измамили, ограбили, изнасилили, убили някого? Кой на кого трябва да прощава - ние на Бог или Бог на нас? Ние ли трябва да прощаваме на другите, или другите трябва да ни простят?
Трябва да се признае, че не е лесно да се прощава. Понякога усилието да го направиш събужда старата болка, старото възмущение, старата омраза. Убеден съм, че истинската прошка е възможна само тогава, когато знаем, че и ние сме простени от Бога. Ако греховете ни не бяха простени чрез жертвата на Христос, ние едва ли бихме могли да понесем товара на своите грехове. Най-важното за покаянието е истината, но истината е непоносима, ако няма надежда за помирение. На кръста Бог ни прости веднъж и завинаги. Нека вечерта на Неделя сиропустна погледнем другите в очите и протегнем ръка за искрена прошка, за да започнем поста с чисто сърце.

E-книги