Всеки ден камбанният звън ни приканва да влезем в Божия дом. И всеки, по гласа на сърцето си, може да влезе и да се помоли. Никой не насилва волята ни. Ние сами отправяме стъпките си към храма, когато почувстваме нужда да разтворим сърцето си, да разкрием душата си - когато трябва да благодарим на Бога за Неговите милости към нас или за да изпросим Неговата помощ, когато нещо тежи на сърцето ни, когато мъка и скърби са спътници в нерадостния ни живот. Влизайки в Божия дом, ние пристъпваме с трепет, защото тук идваме за да се помолим, да облекчим страданията си, да потърсим утеха и очакваме с вяра и надежда, че ще получим Божията помощ.
„Аз, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе!”
С тези слова духовникът прекрачва прага на храма, защото знае, че той с влизането си в Божия дом вече не е обикновеният човек, а Божият служител, който идва тук, за да се моли не само за себе си, но и за тези, които Бог му е поверил - неговите енориаши.
А защо и ние, миряните, които пристъпваме към Божия дом, да не влизаме в храма със страх Божий и да не казваме кратката, но съдържателна молитва на свещеника.
Ние трябва да бъдем благодарни на Бога, че ни удостоява да пристъпим в Неговия свят дом. Някога св. Мария Египетска три пъти не била допусната да влезе в храма, докато не осъзнала, че нейните грехове са онази невидима сила, която я спира. За да се сподоби след много години, прекарани в подвиг в пустинята, да придобие святост и чистота.
Така че наистина по Божия милост ние, грешните, се удостояваме с вход в храма Божий, за да отправим молитва за благодарност или помощ.
Да се молим в Божия дом, означава също да общуваме с нашия Творец, с нашата всегдашна застъпница св. Богородица и с всички угодници, намерили със своя праведен живот благодат пред Бога, за да бъдат сега наши ангели-хранители и молитвеници пред Божия престол!
Имайки предвид подвига на много праведни мъже от Стария Завет, св. ап. Павел казва, че ние като сме заобиколени от толкова много свидетели, не може да не отхвърлим от нас тежкото бреме на греха, което ни лесно омотава (Евр. 12:1). Когато влизаме в храма, в който невидимо присъстват светиите, мъчениците, преподобните отци, пророци, ангели и архангели, не може да не помислим за техния свят живот, за техния пример на молитвеници и чудотворци и да не преклоним колена и насълзим очите си, за да свалим от нас греховните помисли и всичко, което смущава нашия живот. И като умилно пролеем сълзи, да отмием сквернотата на греха, за да можем след това с благодарност да насочим стъпките си към доброто, истината, чистотата, милосърдието.
Тежък е преломът, който трябва да ни доведе до такова съзнание, много борби трябва да водим с вечния наш враг - сатаната, който неуморно се труди, за да ни направи роби на греха, но имайки пред очи живота на Божиите угодници и тяхната силна вяра, нека им подражаваме, за да преминем земното ни поприще достойно и да можем да се удостоим с венеца на славата!
От нас се иска да бъдем постоянни и усърдни в молитвата, защото тя е връзката ни с Бога, защото „голяма сила има усърдната молитва на праведника” (Яков 5:16) и защото чрез нея пророците и светите мъже много са постигнали. Той е откликвал на просбите им, много чудеса са извършвали в Негово име, защото силната вяра и усърдната молитва са били пътят им към Господа Бога.
Ето, чуйте какво казва св. ап. Яков по този повод: „Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде. Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна; издигана и размятана от вятъра; такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа” (1:5-7).
Защото кой друг дава така щедро, без да очаква да получи за това, което е дал, без да се помири, докато не му се отплатим? Никой, освен нашия Създател и Господ Бог. Ние сме скъпо купени от нашия Спасител Иисус Христос с Неговата кръстна Голготска смърт, за да се наречем сега синове Божии. И ние никога не бива да смятаме, че сме изоставени, дори и при най-тежките изпитания и страдания, защото Божиите угодници и светците, както и Божията Майка стоят винаги редом с нас, за да чуят болката ни. Стига да сме искрени в молитвата си, те са готови да бъдат ходатаи и молитвеници пред Бога и бързи помощници в нуждите ни.
И така, нека не бъдем глухи към зова на Църквата, камбанният звън да отеква в нас, в нашите сърца и души и той да бъде гласът, който ще ни заведе при нашия Отец. А Той, след като се молим, ще откликне към молбите ни, ще изтрие сълзите ни, ще ни очисти от греха и ще направи живота ни тих и спокоен, и отдалечен от греха.

E-книги