Дрехата бързо овехтява, желязото ръждясва и храната се разваля, ако не се полагат грижи за тяхното запазване. Това е общо явление в материалния свят. Душата на човека се отрупва с грехове и ако не се полагат грижи - съвсем ще загрубее, ще изгуби духовната си красота и ще загине. За да не се похаби, човекът трябва да полага грижи за нейното духовно заздравяване.
Покаянието - ето, то може да поддържа живота в душата; то прави да проблесне в нея духовната светлина. Покаянието значи скъсване със старото, разкаяние, сърдечно съжаление за лошо изживяното. Покаянието значи обнова - нови мисли, нови чувства, нови намерения, нови дела, нов живот, живот по-съвършен, по-добродетелен от досегашния. Покаянието е пълно съзнание и сърдечно съкрушение за своите грехове, съпроводено с твърда решимост за водене на нов, по-чист, по-съвършен живот. Покаянието отваря небето, въвежда в рая. Покаянието побеждава сатаната...
Всеки човек греши, затова и всеки се нуждае от покаяние. „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас”, пише св. ап. Йоан Богослов на първите християни (1 Йоан. 1:8). „Покайте се, защото се приближи царството небесно”, започва Своята проповед Господ Иисус Христос към иудеите. (Мат. 4:17) Той, Спасителят, зове всички към покаяние, а не само определен кръг хора. Царството Божие е отредено за всички хора, за люде нови, по-съвършени, за нов свят. Не трябва да се мисли, че има предел, до който като се греши - може да се прости и повече не. „Покайте се не само вие, които малко сте грешили, а всички!” Божието милосърдие е неизчерпаемо. Морето макар голямо - има предел, Божието милосърдие няма предел. Както искра хвърлена в морето угасва и изчезва без следа, тъй и огънят на нашите грехове може да изчезне в безпределното Божие милосърдие и човеколюбие. Давид съгреши и Бог му прости. Митарят се покая и се очисти. Грешницата със сълзи се изми. Блудният син се разкая и се спаси. Църквата запя: „Покаяния отверзи ми двери, Жизнодавче” (Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю Христе Боже...) и ще продължава да пее тая покайна песен през целия пост, защото за покаянието няма късен час.
Дошлият в 12-ия час ще получи награда, стига да се кае истински, сърдечно. Разбойникът на кръста в последния час на живота си получи опрощение. Ето защо, човек не бива да пада духом, колкото и да изнемогва под ударите на греха. Когато морето се развълнува и корабът е застрашен да се разбие и потъне, морякът не губи надежда - държи здраво кормилото и бързо насочва към брега. Когато човекът изнемогва и е застрашен от яростните вълни на греха, нека се държи здраво във вярата Христова, да прегърне и се хване здраво в кръста на Спасителя Христа. Вярата ще му разтвори вратите на покаянието, силата на светия кръст Господен като здраво кормило на живота ще го изведе на спасителния бряг.
И така, влезли през вратите на покаянието във Великия пост, пожелавам с разцъфтялата се пролет да посрещнем светлото Христово Възкресение и да запеем победоносния химн „Христос воскресе”.

E-книги