Завистта
От
една завист си отиде. Без причина го убиха! - казват хората
от с. Горни Дъбник, Плевенско, за отец Васил Вълков.
Ако
днес той се яви тук, да видите само как е облечен, ще се почудите.
С хубав подрасник, хубаво расо, колосана яка. Той беше чист човек,
така както са чисти балканските ручеи на с. Батолци, откъдето
е роден - спомня си за него отец Георги, сегашният свещеник в
Горни Дъбник. - Той е балканджия, а балканджиите са добри хора,
не са егоисти. И където идеше, всеки му целуваше ръката и всеки
го прегръщаше.
Отец Васил
Вълков е роден в с. Батолци, Врачанско. Завършва свещеническо
училище в Черепишкия манастир и през 1928 г. е ръкоположен за
свещеник в Горни Дъбник. За кратко време успява да спечели доверието
и любовта на хората и особено на младежите. С тях той образува
християнско братство към черквата, християнско дружество към училището
и всяка година организира за богомолците поклоннически пътувания
до различни манастири в България.
Отец Васил
имал голям авторитет в селото, което поражда завист у другия свещеник
по онова време. Естествено, хората като знаели, че последният
е комунист, търсели за всичко отец Васил и по служба, и за компания.
Това още повече засилило завистта на другия свещеник към него.
Започнали спорове и дрязги между двамата и от там - всичко останало.
Един ден,
малко след 9-ти септември, отец Васил на излизане от пощата срещнал
група комунисти, сред които бил и другият свещеник. Пред другарите
си той казал: Докога ще държите този човек. Той е опасен
и може да увлече цялото село след себе си. Дори и предупрежденията
към неговите близки не го уплашили. Добре де, за какво да
се крия, не съм направил нищо лошо. Аз съм чист пред моята съвест
- казвал често той. Докато една сутрин - на 2 октомври в 9 часа
сутринта го извикват от общината за малка справка. След него в
общината пристига и Васил Ветов - около шейсетгодишен земеделец.
Казват им да чакат там, защото ще дойдат хора от Плевен да ги
разпитат. След около час дошли и група младежи от селото и те
останали да чакат следователите от Плевен. До вечерта никой не
дошъл и затворили всички арестувани в мазето на общината. Единствено
отец Васил поканили да се качи в една от стаите, но той отказал
- искал да остане при другите. Същата вечер в селото имало митинг,
след митинга извикали отец Васил и земеделеца Васил Ветов за разпит.
Свещеникът заключил вратата на мазето отвътре и казал, че нощно
време разпити не се правят. Да изчакат до сутринта. Пък бай Васил
му казал: Отче, дай да им отворим, да не си утежняваме положението.
Ще ни разпитат и ще ни пуснат да си пренощуваме у дома.
На излизане ги качват в една черна камионетка и повече никой нищо
не чул за тях. Близките им ги търсили къде ли не - в Плевенския
и Старозагорския затвор, лъгали ги, че двамата били затворени
и заточени в Сибир и т. н.
Относно изготвянето
на списъци за убийствата, някои разказват, че отгоре била спусната
директива за ликвидиране на неудобните. Тогава се събрали най-активните
комунисти на селото и започнали да правят списък. Когато стигнали
до числото 22, единият не издържал и казал: Чакайте, овце
ли ще колим, свине ли, та това са живи хора! Няма да почерним
цялото село! Тогава в списъка останали имената на отец Васил
и Васил Ветов. Останалите младежи били вързани на телове, били
бити, но не и убити.
След смъртта
на отец Васил хората престанали да ходят на църква при неговия
приемник. Дори го смятали виновен за убийството и поставен от
комунистите да следи вярващите. Едва след него - при отец Георги,
църквата започнала да се пълни отново.
Ето какво
споделя самият отец Георги: Отец Василий е човекът, на когото
дължа моето образование. Когато станах свещеник в Плевенската
духовна околия, още никого не познавах, но като разбраха, че съм
от Горни Дъбник, казваха: А, от селото на отец Василий Вълков
- беше много уважаван. Няма да забравя неговите напътствия, че
трябва не само да се пее, но и да се кажат на хората няколко думи
- радостни или тревожни. Радвам се, че изпълних неговия завет
- да стана свещеник.
|