В списание „Училищен преглед” от 1906 г. пише за изграждането на храм „Св. Георги”. По инициатива на първенците дядо Андрей и дядо Милко започнало изграждането на църква в махала „Чукур чифлик”. Те били вдъхновени от религиозни чувства, продали имотите си и вложили средствата в новия храм. За тях била изградена малка сграда в двора, където тези благочестиви дарители прекарали последните години от живота си.
Строежът на църквата започнал през 1841 г. и завършил следващата година. Освещаването станало на 30.01.1843 г. от Червенския епископ Синесий. Запазен е текстът на фермана от 25.03.1841 г., подписан от султан Абдул Меджит Махмуд хан, с който се разрешава изграждането на църква на мястото на изгорялата дървена църква.
Строежът се ръководел от майстор Пено Никеоглу от гр. Трявна. Строителните работници били от Тревненско и Габровско.
Църквата „Св. вмчк Георги” е с размери - дължина 32 метра и ширина 14 метра, и е вкопана около два метра в земята. Тя е трикорабна базилика с три олтара: централен „Св. Георги”, северен „Св. Димитрий Басарбовски” и южен „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”. Средният кораб е отделен от двата странични с по шест дървени колони от двете страни.
Храмът е изографисан от Апостол Христов от София през 1924 г. През 1958 г. стенната иконопис е заменена с нова, работена от проф. Николай Кожухаров и художника Цанко Василев.
Първият иконостас в храма е изработен от Дончо Тодоров от с. Божковци и Божко Стойков от Тревненските колиби Митровци. Части от него има запазени в Басарбовския манастир и Каранвърбовския манастир „Св. Марина”. Сегашният иконостас е изработен от проф. Иван Травницки. Монтиран е на днешното си място през февруари-март 1930 г. На него поставили икони, рисувани от Господин Желязков и русенския иконописец Д. Радойков.
В храма са запазени иконите от стария иконостас. Те са рисувани от Захарий Цанюв и Йоаникий папа Витанов от Тревненската живописна школа през 1842 г.
В храма богомолците влизали през джамлък (остъкление), покрито с керемиди. То имало северна и южна врата. През 1939 г. пред храма е построена камбанария с параклис „Св. Иван Рилски”, по проект на инж. Васил Роглев. В най-високата част е поставена камбана, тежаща 445 кг.
Днешната камбанария е построена с камъните от старата. Изградена е през 1904 г. по проект на градския инженер Едуард Винтер.
Църковната къща в двора на храма е построена по проект на градския архитект Онуфрий Зарзов. Завършена е през 1909 г. и е обзаведена за времето си модерно - „с мушами по пода и транспаранти по прозорците”. В сградата настанили библиотеката, стаята за заседания на църковното настоятелство, канцеларията, а в сутерена - свещоливницата.
Свещоливницата при храма била открита през 1892 г. и функционира до април 1930 г. През 1914 г. свещите били три вида: „желти” по 8 лева килограма, „бели” по 10 лева и „пъстри” за сватби по 20 лева. Използван бил анадолски восък от Турция.
Електричеството в храма е прокарано през 1924 г., а телефонният пост е открит през 1937 г.
Църквата имала две погребални коли, наричани „дрикове”. През 1904 г. използвали конете на Пожарната команда в града. Единият от дриковете е използван за погребението на Доростолския и Червенски митрополит Михаил през май 1961 г. След няколко години дрикът е продаден в гр. Разград.
През 1867 г. по инициатива на учителя Никола поп Михайлов било създадено първото в Русе „Дружество за поддържане на бедни ученици”. То имало около 250 членове и издържало 20 ученици. Четири години след създаването му е преименувано „Дружество братство”.
И днес между съвременните жилищни кооперации на комплекс „Централен южен район” издига гордо кръстовете си един прекрасен възрожденски храм, посветен на воина мъченик св. Георги.

E-книги