Съвременната цивилизация прекрачи прага на третото хилядолетие, все още неизлекувала раните от властвалия повече от половин век социалистически атеизъм и култ към царството на Кесаря, но широко отворила врати за философията на неоезичеството. Православието от своя страна е изправено пред нови предизвикателства - на-стъплението на неоезическите култове. Някои от тези религиозни движения легитимират себе си като християнски и претендират за нов, оригинален поглед към Христовото учение, който обаче е направен през призмата на гностицизма, будизма, индуизма и окултизма.
Историческите предпоставки за появата на неоезичеството трябва да търсим в развитието на протестантството. Едно от неговите разклонения, характеризиращо се със своя либерализъм, дава възможност за свободни тълкувания на основополагащи християнски идеи и прокарва пътя на гностицизма.
Тази ерес от първите векове възниква като философско учение, стремящо се да примири езичеството с християнството.
Сред многообразните лица на неоезическите култове ясно изпъква и последователно е прокарана идеологията на неогностицизма. Израснал върху основните доктрини на гностицизма - онтологическия дуализъм между Бог и материя (материята, подобно на духа не е сътворена, а съществува предвечно) , езотерическо (мистично) самопознание, самоспасение - той внася и някои актуални промени. Дуализмът е заменен с еволюционния възглед за единството на духа и материята. Гностическият възглед за материята като зло отстъпва пред еволюцията, която прави възможен прехода между материалното и духовното, по пътя на „просветляването” на материята, достигането на съзнателни форми и навлизането й в духовния свят.
Друго основно положение в неогностицизма е деперсонализирането на Бога. Бог е непознаваем безличностен дух, който иманентно присъства във всяко индивидуално битие, т. е. всичко съществуващо е част от Бога. Като отхвърля християнското персоналистично схващане за Бога и човека, неогностицизмът преодолява единствената преграда пред стремежа на човека към обожествяване. Така от устата на не един от последователите на неоезичеството тези идеи звучат така: „Всеки човек може да каже: „аз съм Бог”. „Християнският” теолог и психиатър д-р М. Скот Пек казва същото: „Бог е нашето подсъзнание. Бог е вътре в нас”.
Според неогностицизма Бог и човекът имат онтологично една и съща природа. Различието е, че Бог има само духовно битие, докато човекът е свързан с материята и води борба за избавление от нея чрез езотерично познание и самопознание. Това е пътят към неогностическото „обожествяване”.
На свидетелството на Бог-Отец при Кръщение Господне (Мат. 3:17) и на Преображение (Мат. 17:5): „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”, древният гностицизъм противопоставя своето „разумно” неверие в Боговъплъщението на Божия Син. Неогностицизмът също не изповядва Христос като Син Божий и Спасител на човечеството, а като пратеник с мисия да просвети заблудените, космически учител наред с Адам, Авел, Сит, Енох, в някои култове също Буда, Заратустра и др.
Друго основно положение в неогностицизма: Иисус учел, че всички религии отвеждали при един и същи Бог. В Новия Завет няма свидетелство, което да потвърждава това, нещо повече - Сам Христос предупреждава: „ Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил”(Иоан 5:23). Ап. Петър: „Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:11-12).
Според неогностицизма Иисус учел, че езотеричното учение е решаващо за спасението на човека и че за постигането на тази цел е необходима трансформация на съзнанието.
Христос напротив, не набляга на тайно езотерично откровение, а учи, че спасението е акт на съкрушеното сърце, на добрата воля, освободена от лукавството и самооправданието, на просветления чрез добродетели ум.
Грехът не съществува, той е илюзия, твърдят идеолозите на неогностицизма. Има грешки, но грях няма. Грешките изправяме, като прощаваме на себе си и на другите.
В Новия Завет грехът е една от основните нравствени категории. Той има дълбоки метафизични последствия върху човешкия род. Първородният грях прекъсва екзистенциалната връзка между Бога и човека, като същевременно променя природата му (Божият образ потъмнява). Грехът поражда и смърт.
Избавлението от последиците на греха вече не е по силите на човека. То става Божие дело. Иисус Христос е Божият Агнец, Който взима върху Си греховете на света, вината на цялото човечество и чрез Своите кръстни страдания го примирява с Бога.
Като поставят редом до Бога Отец и Бог майка, неогностиците откриват място на окултните практики, свързани с вярата във Великата майка, Гея и т. н.
Като основа за развитието и популяризирането на идеите на неоезическите култове може да се смята учението на видния психотерапевт и основател на аналитичната психология Карл Густав Юнг. Той разработва психодинамична теория на личността, чиито основни понятия са колективното безсъзнателно и неговите архетипи.
Обобщавайки обширните си познания в областта на историята, алхимията, културологията, теология, клинични изследвания и личния си опит, Юнг утвърждава, че източникът на всеки религиозен опит, както християнски, така и езически, е онази безсъзнателна област на човешката психика, която е зад пределите, управлявани и контролирани от егото (съзнанието). Тази постановка на аналитичната психология води до радикалния извод за иманентността на Бога, т. е. човешкото преживяване на божественото произхожда от дълбинното човешко преживяване. Аналитичната психология смята, че е открила органа на човешката психика, пораждащ боговете. Юнговската концепция за безсъзнателното, което неумолимо твори в хода на историята и поставя в човешкото съзнание цял сонм богове, заставя човека да се замисли за относителността на този поток на „богоявления”. Ако човекът не само може, а и по необходимост създава свои богове и богини, както смята Юнг, тогава вероятността да съществува абсолютен Бог, Който да изчерпва проявата на тази човешка способност, става много малка. Ако преживяването на божественото произхожда от природната дейност на архетипитe на психическото безсъзнателно, то трябва да бъдат отхвърлени всякакви опити и привързаност към абсолютното и изчерпващо откровение. То би опустошило несъзнателното, лишавайки го от неговите възможности да дава изход на религиозните енергии в бъдеще. Според Юнг приемането на едно окончателно слово би затворило пътищата за нови съобщения от безсъзнателното, вместо да ги стимулира. Категоричен привърженик на гносиса, Юнг последователно подменя вярата със знание и апелира към християнството да разбере своята ограниченост и да потърси своята пълнота в учението и опита на другите религии, а най-добре в пряк диалог с индивидуалното безсъзнателно.
Макар че самият Юнг не е имал за цел да създаде нова религиозна доктрина, нито да критикува съществуващите такива, той създава едно духовно учение, в което със средствата на психологията се утвърждават неогностически възгледи. Неговата аналитична психология добре кореспондира с тенденциите към глобализация на всяко едно ниво в съвременното ни общество на наука, образование и религия, и с несекващия стремеж на човека сам да се обожестви.
Появата и развитието на неогностицизма потвърждава, че претенциите на неоезическите култове за един съвременен прочит на християнското учение извън свидетелството на Свещеното Писание и Църковното Предание не е нищо друго, а компилация от добре познатите на светите отци древни ереси, отхвърлени и осъдени на Вселенските събори. А това, че тази древна ерес търси средства за утвърждаване в съвременната наука, свидетелства за раждането на една мощна идеология, устремила се да извърши подмяна на християнските ценности.
Съвременното православно богословие не престава да напомня, че духовната криза, която преживява Западът, е резултат на рязкото оттегляне от християнството и че търсенето на защитни символи и ритуали в източните религии, които са чужди на европейското съзнание, може да доведе до духовна катастрофа. Като заимства разработените системи от идеи, а също и многобройни практики като медитация и други духовни техники, отпадналото от християнството съзнание само увеличава своите противоречия. Защото източните учения в западен вариант са все същите примитивни религиозни движения, подпомагащи проникването в съзнанието на тъмна духовност.

Знаете ли че...

Това е религиозно-философска система, която възниква през първата половина на II век. Своеобразието на това сложно философско и религиозно явление се състои в това, че върви по път, противоположен на замислите на философията на късната античност, опитала да изтълкува античните митове като алегории. Боговете били лишавани от биографии и се превръщали във философски категории. Пътят на гностиците е път на вторичната митологизация. Това е опит проблеми, вече осъзнати като философски, да бъдат представени във вид на митологеми.
Основните постулати на гностицизма са: Бог е трансцендентен и абсолютно непознаваем, безличностен дух. От божествената същност, чрез еманация се пораждат битийни същности, оформящи 365 сфери, според Василид. Материалната сфера се характеризира като тотална противоположност на всичко духовно. Християнският възглед за Св. Троица е подменен от гностиците с идеята за великата Триада, олицетворена от Майката, Демиурга и Изкупителя. Според едно от многобройните течения в гностицизма, последната еманация на божеството е Демиург, който съчетава светлината и мрака, силата и слабостта. Той сътворява света, заключвайки в него нашите души и обременявайки ги с материята. Според друга теория Демиургът е една от висшите власти на божествения разум, мисъл, дух, Изкупителят, който ни спасява от материята. Според друго учение Демиургът е представител и орган на висшия Бог, изпратен от Божествения промисъл специално към евреите, като Иехова.
Според гностицизма спасението се осъществява чрез гносиса, самопознание за божествената същност на човека.
Гностиците разделяли хората на плътски (соматици), психични (душевни), духовни (пневматици). Плътските са обвързаните и ограничавани от материята земни хора. Достигащите божествената светлина наричали духовни хора, пневматици. Способните да се издигнат до Демиурга - душевни.
Сред известните основатели на завършени гностически системи от II век се открояват Василид, проповядвал в Александрия и в Антиохия и Валентин - в Египет.
Светлина върху учението на гностиците внася откритата през 1945 г. край Наг-Хамади (Горен Египет) голяма колекция от папируси от IV век, коптски преводи на гръцки оригинали от II-III век. Сред християнските гностически писания са „Евангелие на Тома”, „Евангелие на истината”, „Послание до Регин”, „Евангелие на Филип”.

E-книги