Църковно изкуство

Изложба на Николай Ростовцев
галерия на СБХ, ул. "Шипка" 6, София, 20 февруари - 2 март 2003 г.


Приживе Николай Ростовцев (1898- 1988) не успява да направи самостоятелна изложба. Съдбата на емигрант-белогвардеец, по-сетне известен в България главно като църковен живописец - очевидно всичко това дълго време е пречело на подобна изява. Едва днес в необходима пълнота неговото дело излиза от забрава. За пръв път наред с религиозното изкуство се срещаме със светското му творчество - с живописни произведения и рисунки, създадени в продължение на повече от четири десетилетия.
Още преди да дойде в България Ростовцев проявява склонност към рисуване. Но изграждането си като художник той изцяло дължи на Художествената академия в София. Негови учители са Борис Митов, Васил Захариев, Хараламби Тачев. Запазените от студентското време творби (акварели „Глава на мъж”, „Стилизация”, офорт „Север”, моливен „Портрет на Вера Лукова”) демонстрират завидно рисунъчно и живописно майсторство и характерен вкус към стилизацията. Завършвайки с отличие Академията, Ростовцев се включва в българския художествен живот. Още в началото на творческия му път неговото изкуство се отличава и с някои черти, които са свързани с руската душевност и култура. Те се долавят и в картинно-аристократичния „Автопортрет” от 1930 г., и в проектите за църковни стенописи, изпълнени с рядко проникновение в специфичния език на средновековната фреска. Успехът на тези проекти, високо оценени от големия познавач на църковното изкуство проф. Ив. Гошев, тогава директор на Църковно-историческия музей, предопределя до голяма степен по-нататъшната сфера на творческата изява на Ростовцев, свързва го трайно с църковното изкуство. За разлика от повечето съвременни художници, работили в Църквата, той обаче не се стреми да модернизира църковната живопис. Ростовцев в по-голяма степен остава верен на старата православна стенопис, с нейната стилизация, изящния линеарен ритъм и органичната връзка с архитектурата.
Успоредно с работата в църквите през целия си живот Ростовцев не изоставя кавалетната живопис. Търсейки в кавалетната живопис общуване с природата, с реалността, художникът се изявява най-вече в пейзажи и портрети, изпълнени с лирично настроение и одухотвореност.

 

Живот в дати


1898 г., 5 декември - Роден в гр. Сувалки в семейството на военен. (Сувалки - граничен град в Полша до Литва, който в този исторически период е към територията на Русия);
1916 г. - Завършва военното си образование в кадетския корпус на Сумското кавалеристко училище, гр. Суми, Украйна;
1918-1920 - С избухването на Гражданската война в Русия участва във военните действия с чин унтерофицер - V Драгунски полк;
1920 г. - Отстъплението на армията с кораби към Галиполския полуостров, Турция, отвежда и Ростовцев в Голиполи;
1920-1921 - Повече от година армията престоява на базов лагер в Галиполи;
1921 г. - Корабите на Бялата армия акостират в гр. Варна. Оттук започва нелекият живот на Ростовцев като емигрант, установил се и избрал България за своя втора родина;
1921-1923 - Завършва американските курсове за строителни техници, организирани от Американската фондация към читалище „Славянска беседа” в гр. София;
1923-1925 - Работи в Северна България на различни строежи на мостове, виадукти и др.;
1925 г. - Приет за студент в Художествената академия при професор Борис Митов;
1930 г. - Завършва с отличие отдела по изящни и пластични изкуства, диплома № 407, издадена на 30 юни 1930 г., ЦДА, Фонд 1809, представя портрети и проекти за църковни стенописи;
- Участва в първата изложба на уреденото през 1929 г. „Дружество на руските художници”, чиито член е и той;
- Явява се на конкурс организиран от Светия Синод. Печели първа награда с иконата „Св. Йоан Предтеча” и композицията „Преображение Господне”;
- Приет за член на „Дружеството на независимите художници”.
1930-1945 - Участва в годишните изложби, организирани от Дружеството на руските художници и Дружеството на независимите художници, както и на общите изложби на Дружеството на художниците в България;
1931-1937 - Постъпва като художник в Църковния музей. Създава много копия на икони и над 40 копия на библейски сцени и ктиторски портрети от различни периоди на българското изкуство, имащи стойност и значение почти на оригиналите (Сеславски манастир, Боянска църква, Бачковска костница, църквата в Калотино и много други);
1937 г. - Командирован е заедно с проф. Васил Захариев в Зографския манастир, за да направи копия на редица ктиторски портрети. Посещава Протатския храм, съборния храм и трапезарията на Лаврата, „Дохиар”, „Ивирон”, „Ксенофонт”, „Каракал”. Впечатляват го стенописите на Панселинос, Теофан Критянина, Захари Зограф;
1937-1978 - Изписва над 26 малки и големи църкви в България, самостоятелно или в колектив с Карл Йорданов, Димитър Бакалски, Господин Георгиев и Александър Сорокин;
1944-1946 - От бомбардировките в София е пострадало ателието му и той се евакуира в гр. Стара Загора;
1946 г. - Управителният съвет на Съюза на българските художници му съобщава решението да бъде изключен поради това, че не участва дейно в съюзния художествен живот. След възражения и протести е възстановено членството му. От този момент до края на живота му негови творби не са представяни в общи или самостоятелни изложби;
1949-1975 - Включван е в различни комисии по оценка на музейни ценности, прием и оценки на икони, църковни стенописи и реставрация на храмове в България;
1950 г. - Ражда се синът му Евгений;
1953-1988 - Изработва икони, копия на икони, хоругви, проекти за златни кръстове и други за Комитета по култура, Светия Синод, Софийската митрополия, Българската патриаршия, Великотърновския музей, Княжевския манастир, Руската църква в София, Московската патриаршия, Кентърбърийската архиепископия и др.;
1959 г. - Окончателно е изключен от Съюза на българските художници;
1961-1969 - Работи като художник-реставратор в Църковния историко-археологически музей в София;
1962-1973 - Оформя православните календари на Светия Синод;
1969 г. - Пенсионира се, като не приключва своята дейност на художник. До края на своя живот продължава да създава църковни стенописи, икони, както и многобройни пейзажи, портрети, композиции, рисунки, скици;
1976 г. - Умира съпругата му Олга;
1988 г. - 20 юни - Умира в София.
1992-1993, декември-януари - документална посмъртна изложба, посветена на живота и творчеството на Николай Ростовцев, организирана от Централния държавен архив, Музея „България и славянският свят”.
1995 г., март - изложба „Руските художници в България”, в която участват творби и документи, представящи творчеството и житейската съдба на Николай Ростовцев.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
             По материали, предоставени от галерията         

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!