Изложба на Николай Ростовцев
галерия на СБХ, ул. "Шипка" 6, София, 20
февруари - 2 март 2003 г.
Приживе
Николай Ростовцев (1898- 1988) не успява да направи самостоятелна
изложба. Съдбата на емигрант-белогвардеец, по-сетне известен в
България главно като църковен живописец - очевидно всичко това
дълго време е пречело на подобна изява. Едва днес в необходима
пълнота неговото дело излиза от забрава. За пръв път наред с религиозното
изкуство се срещаме със светското му творчество - с живописни
произведения и рисунки, създадени в продължение на повече от четири
десетилетия.
Още преди
да дойде в България Ростовцев проявява склонност към рисуване.
Но изграждането си като художник той изцяло дължи на Художествената
академия в София. Негови учители са Борис Митов, Васил Захариев,
Хараламби Тачев. Запазените от студентското време творби (акварели
Глава на мъж, Стилизация, офорт Север,
моливен Портрет на Вера Лукова) демонстрират завидно
рисунъчно и живописно майсторство и характерен вкус към стилизацията.
Завършвайки с отличие Академията, Ростовцев се включва в българския
художествен живот. Още в началото на творческия му път неговото
изкуство се отличава и с някои черти, които са свързани с руската
душевност и култура. Те се долавят и в картинно-аристократичния
Автопортрет от 1930 г., и в проектите за църковни
стенописи, изпълнени с рядко проникновение в специфичния език
на средновековната фреска. Успехът на тези проекти, високо оценени
от големия познавач на църковното изкуство проф. Ив. Гошев, тогава
директор на Църковно-историческия музей, предопределя до голяма
степен по-нататъшната сфера на творческата изява на Ростовцев,
свързва го трайно с църковното изкуство. За разлика от повечето
съвременни художници, работили в Църквата, той обаче не се стреми
да модернизира църковната живопис. Ростовцев в по-голяма степен
остава верен на старата православна стенопис, с нейната стилизация,
изящния линеарен ритъм и органичната връзка с архитектурата.
Успоредно
с работата в църквите през целия си живот Ростовцев не изоставя
кавалетната живопис. Търсейки в кавалетната живопис общуване с
природата, с реалността, художникът се изявява най-вече в пейзажи
и портрети, изпълнени с лирично настроение и одухотвореност.
Живот
в дати
1898 г.,
5 декември - Роден в гр. Сувалки в семейството на военен. (Сувалки
- граничен град в Полша до Литва, който в този исторически период
е към територията на Русия);
1916 г.
- Завършва военното си образование в кадетския корпус на Сумското
кавалеристко училище, гр. Суми, Украйна;
1918-1920
- С избухването на Гражданската война в Русия участва във военните
действия с чин унтерофицер - V Драгунски полк;
1920 г.
- Отстъплението на армията с кораби към Галиполския полуостров,
Турция, отвежда и Ростовцев в Голиполи;
1920-1921
- Повече от година армията престоява на базов лагер в Галиполи;
1921 г.
- Корабите на Бялата армия акостират в гр. Варна. Оттук започва
нелекият живот на Ростовцев като емигрант, установил се и избрал
България за своя втора родина;
1921-1923
- Завършва американските курсове за строителни техници, организирани
от Американската фондация към читалище Славянска беседа
в гр. София;
1923-1925
- Работи в Северна България на различни строежи на мостове, виадукти
и др.;
1925 г.
- Приет за студент в Художествената академия при професор Борис
Митов;
1930 г.
- Завършва с отличие отдела по изящни и пластични изкуства, диплома
№ 407, издадена на 30 юни 1930 г., ЦДА, Фонд 1809, представя портрети
и проекти за църковни стенописи;
- Участва
в първата изложба на уреденото през 1929 г. Дружество на
руските художници, чиито член е и той;
- Явява
се на конкурс организиран от Светия Синод. Печели първа награда
с иконата Св. Йоан Предтеча и композицията Преображение
Господне;
- Приет
за член на Дружеството на независимите художници.
1930-1945
- Участва в годишните изложби, организирани от Дружеството на
руските художници и Дружеството на независимите художници, както
и на общите изложби на Дружеството на художниците в България;
1931-1937
- Постъпва като художник в Църковния музей. Създава много копия
на икони и над 40 копия на библейски сцени и ктиторски портрети
от различни периоди на българското изкуство, имащи стойност и
значение почти на оригиналите (Сеславски манастир, Боянска църква,
Бачковска костница, църквата в Калотино и много други);
1937 г.
- Командирован е заедно с проф. Васил Захариев в Зографския манастир,
за да направи копия на редица ктиторски портрети. Посещава Протатския
храм, съборния храм и трапезарията на Лаврата, Дохиар,
Ивирон, Ксенофонт, Каракал.
Впечатляват го стенописите на Панселинос, Теофан Критянина, Захари
Зограф;
1937-1978
- Изписва над 26 малки и големи църкви в България, самостоятелно
или в колектив с Карл Йорданов, Димитър Бакалски, Господин Георгиев
и Александър Сорокин;
1944-1946
- От бомбардировките в София е пострадало ателието му и той се
евакуира в гр. Стара Загора;
1946 г.
- Управителният съвет на Съюза на българските художници му съобщава
решението да бъде изключен поради това, че не участва дейно в
съюзния художествен живот. След възражения и протести е възстановено
членството му. От този момент до края на живота му негови творби
не са представяни в общи или самостоятелни изложби;
1949-1975
- Включван е в различни комисии по оценка на музейни ценности,
прием и оценки на икони, църковни стенописи и реставрация на храмове
в България;
1950 г.
- Ражда се синът му Евгений;
1953-1988
- Изработва икони, копия на икони, хоругви, проекти за златни
кръстове и други за Комитета по култура, Светия Синод, Софийската
митрополия, Българската патриаршия, Великотърновския музей, Княжевския
манастир, Руската църква в София, Московската патриаршия, Кентърбърийската
архиепископия и др.;
1959 г.
- Окончателно е изключен от Съюза на българските художници;
1961-1969
- Работи като художник-реставратор в Църковния историко-археологически
музей в София;
1962-1973
- Оформя православните календари на Светия Синод;
1969 г.
- Пенсионира се, като не приключва своята дейност на художник.
До края на своя живот продължава да създава църковни стенописи,
икони, както и многобройни пейзажи, портрети, композиции, рисунки,
скици;
1976 г.
- Умира съпругата му Олга;
1988 г.
- 20 юни - Умира в София.
1992-1993,
декември-януари - документална посмъртна изложба, посветена на
живота и творчеството на Николай Ростовцев, организирана от Централния
държавен архив, Музея България и славянският свят.
1995 г.,
март - изложба Руските художници в България, в която
участват творби и документи, представящи творчеството и житейската
съдба на Николай Ростовцев.
|