Седемте сина на Скева

(Деян. 19:1-17)

    Когато св. ап. Павел проповядвал Евангелието в Ефес, той благовестил царството Божие и в местната синагога. Юдеите упорствали и "злословели пътя Господен", поради което апостолът ги оставил и продължил проповедта си другаде.

За две години всички чули Словото, но също така видели големи чудеса, които Бог извършил "чрез ръцете Павлови".

Тогава юдеите, които отхвърлили учението, все пак завидели на делата. Писанието уточнява, че това били някои от "юдейските заклинатели-скитници" и по-конкретно ­ седемте сина на някой си юдейски първосвещеник на име Скева. Те се поблазнили от славата, която носели чудесата, и решили с празни и алчни сърца да имитират апостолите. Вършели същото като тях ­ призовавали името на Господ Иисус Христос над обсебени от зли духове, като казвали: "Заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва." Но злият дух чрез своята жертва отговорил: "Иисуса познавам и Павла зная, но вие кои сте?" И те тежко пострадали от него, а обсебеният си останал неизлекуван.

В нашите модерни, но постарому лукави дни, би било полезно по-често да си припомняме тази случка. Тя разкрива реалности, които пряко касаят духовната ситуация, в която сме поставени.

И днес много хора отхвърлят словото на благовестието, злословят пътя Господен. Светът търси истината там, където му е угодно и понеже не я намира, я замества с полуистини. По същия начин постъпвали и юдеите от ефеската синагога. На тях им било по-удобно да си стоят под сянката на Моисеевия закон и затова Слънцето на правдата ги ослепявало. Месия дошъл, но те предпочели безплодните усилия на плътта, вместо духовния труд на християнското благочестие.

Но иначе било толкова сладко да те облажават хората като чудотворец, да те тачат като свят човек. И те подходили лукаво. Поискали наготово само плодове, без лично усилие. И лукавството ги приучило да призовават името на "Иисуса, Когото Павел проповядва".

Съвсем като днешните духовни светотатци, които стоят извън Църквата, но се разпореждат с църковната благодат или по-точно се опитват да я крадат и използват в своя лична изгода.

Така правеше служител ката на бесовете Ванга, като пращаше хората да се кръщават, да палят свещи, да посещават "тоя и тоя поп" и да сквернят църковните храмове със суеверие. А заблудените казваха: "Щом праща на св. кръщение, значи от Бога е."

Така постъпват и разни новоезичници, които употребяват светите икони за празните си ритуали.

Спиритисти и екстрасенси се "зареждат" по църквите и търсят някакви енергии в църковните свещени предмети.

Атеисти и днес в интелектуалните си амбиции призовават името Господне, защото сега така е прието...

Но ето, че това не е достатъчно. Всички те се оказват неспособни да изгонят злия дух, подобно на юдейските заклинатели скитници, описани в "Деяния на светите апостоли".

И днес демоните им отговарят: "Иисуса познаваме и Павла знаем, но вие кои сте?"

Колко е важно да осъзнаем, че Христос от мнозина слушал да зоват Неговото свято име, но само "чрез ръцете Павлови" вършел чудесата Си. Защото пак чрез ръцете Павлови и чрез ръцете на останалите апостоли се предава до ден-днешен духовната власт на Иисус Христос в Църквата ­ ръкоположението в свещен сан е едно от Божиите чудеса. Чрез него се определят вечните и истинските предели на самата Църква ­ не географски, а духовни. Така чрез ръцете и на днешното свещенство се прогонват зли духове и се извършват изцеления.

Но дори и в Църквата, ако престанем да изповядваме в дела Господа, ако изгубим апостолския дух, ако неразкаяно служим на греха, започваме да приличаме на синовете на Скева. Безсмислено ще е тогава да призоваваме пред хората Христос, "Когото Павел проповядва", а ние ­ не.

Това не само ще ни остави духовно безплодни, но ще разгневи още повече демоните срещу нас. Тогава и за нас ще се отнасят думите: "Иисуса познаваме и Павла знаем, но вие кои сте?"