Актуално

Потребителят като грешник


Периодично ни застигат новини за българи и българки, екстрадирани от някоя западноевропейска страна. Някои от тях са работили „на черно” почтена работа - гледане на деца и възрастни, миене на чинии, сервитьорство. Други са упражнявали „на черно” непочтени дейности - проституция, сводничество, наркодилърство. Първите са опетнени главно заради своята нелегалност, вторите - заради своята дейност. И при всички случаи се пишат минуси на България пред Европейския съюз. Съвсем наскоро такъв скандал избухна в Холандия. В края на миналата година - в Южна Франция. Преди това - в Норвегия. Утре ще е някъде другаде.
Седи си вкъщи западният гражданин, гледа телевизия и си съставя мнение за българите като народ покварен и склонен към престъпления. Така си го каза в прав текст и един новоизлюпен холандски политик пред „Всяка неделя”. Нищо, че май не знаеше точно дали София, или Букурещ е българската столица.
Зла ирония на съдбата: някога културата е идвала от Изтока, а сега оттам прииждат блудници.
Но изглежда никому не идва на ум, че този вид злини имат и друга страна. Ако някой отнякъде е предложил услугите си, то някой друг се е възползвал от тях. Ако по света има проститутки и сводници, то е най-вече защото някой усилено търси услугите им. Същото е и с наркотиците, и с алкохола. И с порнографията по Интернет. И не е много сигурно кой кого съблазнява повече: дали бедната българска блудница с женските си прелести угоения холандски похотливец, или угоеният холандски похотливец блудната българка с къшей хляб...
Изобщо, живеем във времена на свободно търсене и предлагане.
Съвременното законодателство търси най-вече да ограничи насилието над личността и да гарантира възможността за свободен избор на всеки. Дяволът също. Той се старае да внуши на човека „свободно” и доброволно да греши. Така грехът е още „по-ценен”.
Пред гражданския закон свободният избор на греха е напълно допустим. Стига друг да не страда пряко от това. Законово общество не означава непременно общество, праведно пред Бога. Затова няма защо да се чудим, че лавината на падението в света постоянно нараства и рамките на никакъв закон не могат да я удържат.
Но и силата на благочестието се е проявявала във вертепа на покварата. Да си спомним историята със спасението на Лот сред жителите на Содом.
Днес има секти, които разработват проекти за установяването на Царството Божие на земята. Най-новите научни по-стижения са в тяхна подкрепа. Генното инженерство обяви, че е на път да се „справи” със смъртта по лабораторен път, както и с повечето проблеми на здравето. Нов световен ред ще осигури мир и сигурност. Индустрията ще обезпечи материално благоденствие.
А светите отци, следвайки църковното предание, казват, че именно такова ще е царството на антихриста! Защо?
Защото без Бога, дълголетието и доброто здраве удължават греховния ни път; мирът и сигурността дават по-широк път на нечестивите помисли; материалното благоденствие стимулира преяждането и похотта. А с Бога, всички тези неща минават на втори план и губят първостепенното си значение за човека, който е избрал светостта като своя крайна цел: „Които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават; и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят” (1 Кор. 7:30-31).
Тук ще предложим една друга утопична картина. Представете си свят, в който проститутките са останали безработни, защото няма клиенти - всички се подвизават в благочестието. Представете си крах на порноиндустрията поради масово отвращение и пълна загуба на потребители. Представете си наркопласьори, които трескаво си сменят професията поради липса на наркомани, а цените на алкохола стремително падат, защото консумацията му е тревожно ниска. Представете си даже спад в хранителната промишленост поради всеобща аскетическа нагласа у земните жители.
Тази картина е смешно наивна, както и горните концепции за „рай на земята”, но с тази разлика, че и сектите не я пропагандират. Тя е антипотребителска, т.е. не-привлекателна...
Както и да е, но в естествената си среда често пъти ние се изживяваме като жертви. Съблазнени, провокирани, измамени, примамени от предлагането на греха. От това произлизат лукавите ни очаквания да намерим извинение и да прехвърлим собствената си вина другиму. Телевизията и рекламите ни промиват мозъците. Училището ни възпитава зле децата, а дискотеките ги развращават. Пресата ни манипулира. Постоянно някой ни е виновен, че ни „зарибява”. Но кой е виновен за това, че от човеци сме станали риби?
Рибата е потребител на червеи. Когато не кълве, рибарите отиват другаде.
За нас не е никакво утешение, когато законите преследват идеолозите на нашия грях, а ние като негови потребители сме оставени на мира. Страшният съд е по-страшен от човешкия, защото пред него няма обществена или чужда отговорност, а само лична.



Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Благовест АНГЕЛОВ

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!