Мнозина гледат почти кощунствено на Евангелието като книга за страшния Божи съд и Господните наредби; но колко далеч е този образ от чувството, което Евангелието извиква у този, който го чете за пръв път!
Когато объркани от греха или мъката пристъпваме към Евангелието, то се разкрива пред нас като книга на радостта и надеждата: радост за това, че сред нас е Господ, близък, свой, облечен в човешка плът, знаещ от Свой личен опит какво значи да бъдеш човек. И радост и надежда за това, че на всяка страница Господ изисква от нас да бъдем достойни за величието на своята човечност, да се издигаме на висотата на своето достойнство, макар често да грешим и да сме недостойни и пред самите себе си, и пред Него. Каква надежда звучи в това, че Христос дойде да спаси грешните и да ги призове към покаяние, че за грешните живя и умря и към тях е Неговата проповед. Какво откровение за Бога има в този образ на Христос, въплътилия се Син Божи!
Богът на Стария Завет, Богът на древните религии бил Бог непостижим, Бог страшен и в светостта Си - Бог недостъпен. И ето - в Евангелието се разкрива Бог достъпен и прост - но на каква цена! Той станал Човек и чрез това отдал Себе Си във властта на цялата земна злоба и неправда, за да бъде погубен; от любов към нас Той пожелал да бъде също така уязвим като нас, също така безпомощно-беззащитен като нас, също така презрян, както ние сме в очите на тези, които вярват само в силата и успеха.
Бог ни открива, че няма такава дълбочина на падение, обърканост и страх, и ужас, в която Той да не е слязъл преди нас, за да можем, ако и ние паднем в нея, да не се окажем сами. В Гетсиманската градина в борба и ужас Той посрещал не Своята, а нашата смърт. През целия Си живот Той бил именно с тези хора, които изпитвали нужда Бог да дойде при тях, защото самите те са загубили пътя към Него. Това е Бог, в Когото ние вярваме, това е Бог, Който с кръстната любов и с ликуващата, тържествуващата любов на Възкресението ни възлюби, изкупи и ни откри величието на човека и на нашето призвание; затова нека да заживеем достойно за това звание, към което сме призвани, радвайки се, че с нас е Бог. Амин.

E-книги