АМВОН

Подмяната на първородството

          В недалечното ни минало бяха правени опити някои църковни празници да бъдат подменени с граждански. Така например денят, в който се отбелязва паметта на св. мчк Трифон, бе преименуван в Ден на лозаря и винаря; денят на св. вмчк Георги Победоносец бе заменен от Ден на пастира и овчаря и и т. н. Целта бе да бъде заличено от съзнанието на хората тяхното църковно съдържание и те да бъдат сведени единствено до празници на чревоугодието, в които социалистическият труженик, седнал край отрупаната трапеза да каже подобно на безумния богаташ: “Душо, почивай, яж, пий, весели се!” (Лука 12:19).

          Сега също сме свидетели на подобна подмяна. От няколко години насам всички масмедии вестници, радиа и телевизии се опитват да ни внушат, че 14 февруари е денят на св. Валентин Празникът на влюбените, и се опитват да ни наложат една чужда нам традиция. Но нека да погледнем в православния църковен календар там ще видим, че на 14 февруари св. Православна църква чества паметта на св. Кирил Славянобългарски, един от създателите на славянската азбука.

          На всеки българин е известно делото на светите братя Кирил и Методий. Затова аз няма да се спирам на него, а само на последните мигове от живота на св. Кирил. Както знаете, светите братя пристигнали в Рим, където убедително защитили правото да се служи св. Литургия и да се проповядва словото Божие на славянски език. Там Константин Философ се разболял от тежка болест, която продължила 50 дни. През време на болестта имал откровение за скорошното си представяне пред Бога. На следния ден той побързал да приеме схимата на великия ангелски чин с името Кирил, и постоянно пребивавал в молитва до самата си кончина. Той се молел за просветените от него славянски племена: да ги запази Бог и избави от беди и заблуждения; да съедини всички чрез единомислие и единодушие в светата вяра; да ги научи на дела, угодни Нему, и на правилно разбиране на Христовото учение. Като свършил молитвата и благословил присъстващите, предал Богу дух на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата “Сан Клементе” в Рим.          

          За съжаление не се е сбъднала предсмъртната молитва на светеца. Славянските народи днес са разединени не само във вярата си в Христа, но и в почитта си към св. Кирил и неговото дело. Ако отидете на гроба му в църквата “Сан Клементе” в Рим, ще видите по паметните плочи, които са сложени на гроба му, че всеки от славянските народи се опитва да присвои за себе си както светеца, така и неговото дело, въпреки че някои от тях са изоставили отдавна славянските писмена и са ги заменили с латиница. И ние, българите, макар че отдаваме най-голяма почит пред паметта на светите братя и възхваляваме тяхното равноапостолско и просветителско дело, често в ежедневния си живот тръгваме по кривите пътеки на чуждопоклонството. Фрапиращ е фактът, който изтъкнах в началото, че заменяме деня, в който се поменава Успението на св. Кирил Славянобългарски, с някакъв Празник на влюбените. Изобщо в съвременното ни общество се наблюдава една масирана подмяна на ценности заменяме Словото с думите, заменяме мъдростта със знанието, знанието пропиляваме в сведения, и така, докато загубим живота си в живеене. Цялото ни знание доближава незнанието, цялото ни незнание доближава смъртта, но близостта до смъртта не е близост до Бога.

          Заменихме съгласието с "консенсус", работата с "бизнес", но не сме станали нито по-сговорчиви, нито по-работливи.

          Странно е противоречието между синовната почит, с която Църквата се прекланя пред паметта и делото на светите братя Кирил и Методий и светотатственото отношение към езика, който те ни завещаха?

          Стигна се дори до безумната идея на някои "неразумни юроди" за подмяната на кирилицата с латиница, тъй като, видите ли, кирилицата препятствала пътя никъм Европа.

          Българските деца изучават английски и други западни езици от 45 годишна възраст, още преди да са научили българската азбука и да са овладели добре майчиния си език. И ако ние възвеличаваме по този начин чуждите езици, не зачитайки нашия, то какво уважение към родния ни език и книжнина ще очакваме от тези деца?

          Чрез славянската писменост се отвориха духовните ни очи за спасителната Христова вяра, чрез нея получихме осиновение от Бога, влязохме в редиците на културните народи и години наред имахме първенствуващо място и роля сред православните славянски народи.

          Нека не отхвърляме делото на светите братя с лека ръка, да не продаваме първородството си за паница леща и да молим св. Кирил Славянобългарски да бъде наш постоянен небесен закрилник и молитвено да предстои за нас пред Бога, за да съхраним езика си, своята писменост и православната си вяра и да вървим към спасение.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
            Свещ. Йоан КАРАМИХАЛЕВ          

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!