Канонично право

    Църковно-правен анализ

Духовният сан и обществено-политическият живот


Днес, когато Църквата е отделена от държавата и всички сфери на обществено-политическия живот са секуларизирани, вярата в Бога за повечето хора е анахронизъм и отживелица.
Новото секуларизирано време роди нов морал и нови етични стойности, които в основата си са коренно различни и противоположни на християнските. С развитието на научно-техническия прогрес намалява влиянието на Църквата, което постепенно води до игнорирането й от обществения живот. Но по-страшното е, че този процес на секуларизация навлиза и в Църквата. Днес християнинът изгражда живота си не върху евангелските принципи, а съобразно съвременните обществено-политически, икономически и социални дадености. Много често обявяваме един или друг евангелски принцип или канонико-дисциплинарно постановление за неадекватно на нашето съвремие и самоволно го игнорираме от нашия живот. Подобен е случаят със заемането на обществено-политически длъжности от духовни лица.
Това е въпрос, който терзае умовете и душите на много свещенослужители днес, търсейки удовлетворителен отговор не там, където трябва. Базирайки се на собствени размисли и разсъждения по този въпрос, те вземат участие в политически избори и заемат държавно-административни длъжности под предлог, че повечето канонични правила и постановления са остарели и несъвместими със съвременното ежедневие. Освен това те не виждат проблем в това един духовник да заеме обществено-политическа длъжност, на-против - за тях това е добър вариант за съвместяване на духовното и светското задължение в днешния атеистичен свят. Свещеникът е лице с духовен сан, притежаващ много по-дълбоки и хуманни разбирания за света и хората около него, което му дава възможност да изпълнява дадена обществено-административна длъжност много по-добре от всеки друг.
Участието и заемането на обществено-политически длъжности не възвисява авторитета на свещеника, на-против - показва колко чужд за него е истинският евангелски дух в църковно-каноничната практика и колко далеч стои той от осъществяването на евангелските принципи в своя живот.
Под благовиден предлог свещенослужителите престават да бъдат духовни пастири и стават обществени и политически деятели с една единствена цел, със своето авторитетно високо духовно звание да прикрият низките личностни интриги, съществуващи в политиката. Когато един такъв духовник се провали, неминуемо той губи своя личностен авторитет, но в много по-голяма степен се опорочава духовният сан.
По въпроса за участието на духовни лица в обществено-политически и икономически структури ясни указания са дадени в Свещ. Писание. Така например, когато в първата християнска община в Йерусалим възниква спор по въпроса за ежедневните дажби на вдовиците и сираците, апостолите казват: „Не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които да поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото” (Деян. ап. 6:2-4). В тези думи на св. апостоли ясно се подчертава, че не е дело на духовните лица да се занимават с други начинания, защото тяхното призвание е много по-важно и по-възвишено. Истинското призвание на всеки свещенослужител е молитвата и проповядването на Божието слово и никой от тях не трябва да пренебрегва това високо свое призвание заради чисто земни интереси.
Затова и Църквата в цял ред канонически правила забранява на свещенослужителите да приемат върху си „мирски попечения”.
Така например 6-о апостолско правило гласи: „Епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи; инак да бъде низвергнат.” Забрана свещенослужители да заемат светски длъжности, вместо да се посветят изцяло на своите основни задължения, срещаме и в 81-во ап. пр., където се казва: „...не трябва епископ или презвитер да се меси в народни управи, а винаги да се занимава с църковните работи. Такъв или трябва да бъде убеден да не върши това, или да се низвергне, понеже, според Господнята заповед, никой не може да служи на двама господари.” И ако е неуместно за свещенослужителя да заема и изпълнява обществено-политическа длъжност, то още по-неуместно е той да се занимава с военни дела. Това се забранява от 83-то ап. пр., което гласи: „Епископ, презвитер или дякон, който е на длъжност във войската и иска да задържи и едното и другото... да бъде низвергнат от свещен чин, понеже: кесаревото - кесарю, Божието Богу.”
По повод на това, че клирици от желание да се обогатят материално, вземайки под наем чужди имоти, се грижели повече за личните си неща, а занемарявали служението на Бога, IV Вселенски събор с 3-то си правило постановил: „...ни епископ, ни клирик, ни монашествуващ, да не взема под наем имоти и да се не нагърбва с управление на мирски работи, освен ако, според закона, неизбежно бъде повикан за настойник на малолетни или епископът на града го натовари да се грижи за църковни работи, за сираци, за безпомощни вдовици и за лица, които имат особена нужда от помощта на Църквата. Ако някой занапред дръзне да наруши това определение, нека бъде подложен на църковно наказание.”
Седмо правило на IV Вселенски събор забранява на клирици и монаси да заемат военна или гражданска длъжност. А онези, които са се решили на това и не се връщат с разкаяние към онзи начин на живот, който са избрали заради Бога, правилото ги предава на анатема. Същия проблем третира и 10-о правило на VII Вселенски събор, което постановява клирици да не приемат върху си мирски и житейски грижи, понеже това е противно но Божествените правила. Ако пък някой заеме светска длъжност, трябва да я напусне, в противен случай ще бъде низвергнат от сан. По нататък в правилото се казва, че (клирикът - б.а.) трябва да отиде да учи децата и домашните, като им чете Божественото писание, понеже за това е и получил свещенство. В същия дух говори и 11-о правило на Цариградския (Двукратен) събор: „Божествените и свещени правила подхвърлят на низвергване презвитери или дякони, които поемат върху си някои светски началствени длъжности или грижи, или стават управители в домове на мирски началници. Същото това потвърждаваме и ние и относно останалите броящи се в клира и определяме: ако някой постъпи на някаква гражданска началствена служба, или приеме върху си длъжност на управител или в домове на началствени лица, или в предградия, такъв да се изключи от своя клир...”
Проследявайки текстове от Свещ. Писание, църковните правила и каноническата практика на древната християнска Църква, се вижда, че е недопустимо свещенослужители да заемат обществено-политически и административни длъжности, понеже са несъвместими с високото духовно звание на пастира и несъответстващи на неговия пастирски дълг - грижата за спасението на човешките души.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Жасмина ДОНКОВА          

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!