Преди няколко зими в автобуса срещат майката на Б. При въпрос за дъщеря й тя споделя, че Б. е в болница с шестмесечното си дете. Бебето страда от тежкото заболяване спинална мускулна дистрофия, което е генетично обусловено и в дадения случай е резултат от т. нар. „лоши гени”, налице и при двамата родители. Болестта се изразява в постепенно намаляване до пълно спиране на мускулната дейност на организма. Последното, което се случва е спиране дейността на сърдечния мускул. За болните са крайно опасни и обикновените респираторни заболявания, които засягат дихателната, а оттам и мускулната активност. Животът на такъв човек е мъчителен и кратък.
Бебето на Б. цял месец безуспешно се лекува в Медицинска академия. Първата диагноза, която му е дадена, е грип, който преминава в бронхопневмония. Въпреки всички усилия детето умира. Само на шест месеца. Ударът е ужасен за младата майка, бащата, близките. Минава цяла година, белязана от кошмари.
Второто дете на Б. се ражда здраво. За да бъде сигурна тя и съпругът й, майката се подлага на цяла поредица от изследвания. Междувременно Б. прочела огромна литература и преминала през най-различни източни учения, започва да проявява траен интерес към православната вяра. Нейната мистична натура е привлечена от неподозираната глъбина на Православието. Започва да търси, да общува с вярващи, да пита и чете трескаво. Посещавайки неделни и празнични служби, сама стига до извода, че иска да кръсти детето си. После разбира за светото тайнство Изповед, за светата Евхаристия... След нея в храма започват да идват близките й.
Животът тече спокойно до деня, в който Б. разбира, че отново очаква дете. Новината изостря отношенията у дома, започват мъчителни разговори, заплахи, опити да бъде склонена към аборт. И в този момент тя решава да постъпи по християнски, запазвайки детето. Близките й виждат причината за нейното безумие в Христовата вяра и започват да ограничават контактите й с вярващи. Всеки, който я насърчава в нейното намерение, е повод за проблеми и скандали. В четвъртия месец на бременността са й направени изследвания, които показват, че детето със сигурност е болно от спинална мускулна дистрофия и тя има последен „шанс” да направи аборт. Останала съвсем сама пред Евангелието и иконите, Б. избира живота за своето дете, рискувайки и своя живот. Вярвайки в Онзи, Който й дава възможността и дара отново да бъде майка, тя приема тежкото изпитание с благодарност. В този момент се сблъсква с позицията и убежденията на много вярващи, които й дават същия съвет като нейните близки (да извърши детеубийство). Превзети от рутинното и присъстващи в храма повече по навик, отколкото от дълбокоосъзната потребност, те я съветват да вземе в ръце бъдещето на себе си и своето дете и да се уповава на „правото” на майката да избира кога трябва и кога не трябва да има дете.
„В кое време живеем? Постъпи разумно! Помисли! Това дете само ще се мъчи. Ами ти?!” Б. мълчи. Обвиняват я в овчедушие и фанатизъм. Питат я защо се подлага на нечовешки експеримент, а съсипва и близките си и тя отвръща, че ще вярва докрай и ще извърви пътя, който й е даден, докрай. „Ако Бог допусне детето да умре, нашият дом и род ще имат на небето ангел, който ще се моли за нас”. Тези думи окончателно убеждават „доброжелателите”, че си е загубила ума.
Детето се ражда успешно, развива се съвсем нормално и се чувства добре. Лекарите дават надежда да бъде само носител на заболяването, без да го развие.
Тази история за кой ли път показва, че независимо от времето, динамиката и технологиите човекът е изправен пред избора по кой път да поеме: тесния и стръмен с Христос, под тежестта на кръста или широкия, равен, но гибелен път на света.
Вярата се доказва и се живее. Да постъпи вярващ човек като Б. е нормално, естествено. Ако е християнин, православната позиция по въпроса за аборта е еднозначна. От библейско време до сега на аборта се гледа като на отнемане на невинен човешки живот, убийство. Изпитанието за майката в изложения току-що случай се утежнява от потвърдената диагноза. Как да бъде обяснено на съвременния човек защо трябва да се роди едно толкова болно дете? Да се роди, за да се мъчи?
Евангелието дава отговор: „Защото се е родил човек на света” (Йоан 16:21).

E-книги