„Аз съм лозата, вие пръчките, който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод, защото без Мене не можете да вършите нищо.”
(Йоан 15:5)
Божият образ, да ден на човека, предполага, че хората могат само в определени граници да управляват произхода, своята дейност и крайното си предназначение. Това обаче човекът може да направи в сътрудничество с Бога. „Бог е, Който ви прави и да искате, и да действате според благата Му воля” (Фил. 2:12).
Днешният православен християнин повече от всякога трябва не само да вярва, че човек носи Божия образ в себе си, но и да свидетелства за тази истина и чрез поведението си да повлияе върху поведението и отношението на обществото, в което живее. Оставили се „в ръцете на обществото” и на „този свят”, християните неминуемо придобиват чертите и „всмукват” светоусещането на съвременния „секуларен човек”, който не вярва в нищо и не го е грижа за нищо.
Бързото развитие на биотехнологичната наука е широко коментиран и безспорен факт. Със сигурност научните открития от последните години и особено тези в областта на генетиката, антропологията и микробиологията ще променят живота на хората. Новите технологии засягат всички етапи на човешкия живот - от зачеването до смъртта.
Подпомагайки лечението на редица заболявания, генното инженерство дава надежда за лечението на диабет, вирусни инфекции и създаването на ваксини. Лечението на тежки наследствени заболявания като клетъчна анемия, мускулна дистрофия, хемофилия и създаването на нови лекарства за тях са резултат от развитието на генното инженерство.
Още преди петнадесет години беше обявено, че учени са присадили чужди гени в бактерията, с чиято помощ се образува туберкулозната ваксина, и така е създадена ваксина, която може да предпази от различни болести, както и да лекува от проказа и малария.
Заболяванията с предполагаем биохимичен произход като депресия и шизофрения също се поддават на генно лечение с помощта на вече съществуващи лекарства или ензими. Лечението на болести като Паркинсон и Алцхаймер също е подпомогнато от новите технологии.
Очакванията на специалисти-микробиолози са в близко бъдеще да бъде намерен път за лечение на болести на имунната система. Има постигнати успехи в тази сфера. Окончателната победа на генното инженерство може да бъде лечението на СПИН.
С помощта на биотехнологията става вече възможно лечението на много от формите на рака, защото е болест на ДНК и се дължи на мутации в човешкия организъм.
Генната терапия цели да открие и поправи генетичните повреди още в майчината утроба, в най-ранния стадий от развитието на зародиша, преди заболяването да се разпространи към мозъка и нервната система.
Напредъкът на микробиологията прави възможно и забавянето на процесите на стареене при хората.
Изследванията, експериментите, изобщо работата с генетичен материал - животински, растителен или човешки - има и ще има сериозни обществени и биологични последици, които засягат всички.
Всяка оценка, която се дава на съвременната биомедицинска технология, трябва да има предвид Божия образ и вечното назначение на човека, както и това дали носи надежда или заплаха за християнския живот и вяра в днешния свят.
Ако сме против аборта, което неведнъж е било излагано на страниците на „Църковен вестник”, то и опасностите, които крият някои форми на генното инженерство, също трябва да ни направят по-бдителни. Когато разсъждаваме за минусите и плюсовете, е важно да се уточни дали съвременните биотехнологии се използват за лечение, или за „подобрение” и изобщо промяна на човешката популация. Трудно е да се постави ясна граница между едното и другото. Макар че теоретически е възможно новата генетика да създаде „висш”, „нов човек”, който да замести сега съществуващия човек, тази технология все още е твърде далеч от нас. Но все пак идеята, че Божият план за човека подлежи на ревизия, предизвиква сериозни нравствени въпроси пред Църквата, обществото, учените.
Въпросът има и икономическа страна. Опасността генното инженерство да бъде управлявано от правилата на пазара е реална. Успешното лечение на почти всички досега нелечими заболявания едва ли ще се окаже достъпно за всеки. За този факт ни предупреждават самите учени-микробиолози. Остава надеждата за общодостъпност на новите методи, в противен случай малцина биха могли да си ги позволят.
Все по-широкият обсег на генните проучвания позволи откриването на голям кръг генетични заболявания, които могат или не могат да бъдат лекувани в близко бъдеще.
Напредъкът на новите технологии поставя нови и много сериозни отговорности. Всяко действие, което произтича от тях, се нуждае от обективна и сериозна оценка.
Там, където диагнозата изпреварва възможността за лечение, рядко се постъпва по съвест, в съзвучие с християнските принципи.
За нас, православните християни, е важно да имаме становище срещу всяка форма на опити с човека, които са в ущърб на достойнството и пълнотата на личността. Но по отношение на всички нови възможности за профилактика и лечение на тежки и нелечими досега заболявания сме обнадеждени. Възможността да се предприемат предродови и следродови лечителни мерки, използване на коригираща хирургия при вътрешноутробни заболявания и увреждания, са повод за радост. Но методите на „подобряване” следва да се отрекат безрезервно, независимо дали се отнася до „подобряване” на определени човешки черти или създаване на „висша” раса. Този метод нарушава Божия промисъл за нас и човешките права като цяло.
Единородният Божи Син дойде на света заради несъвършените, слабите, болните и бедните духом (Марк 3:1-6; Лука 14:12-14).
За Бога не бяха важни нашите дела, „заслуги”, ум, защото Той знае какво има в човека. Защото ни обикна (вж. Йоан 3:16).
Генното инженерство е доказало, че може да бъде полезно и в областта на селското стопанство и животновъдството. Учените са разработили редица растителни видове, устойчиви на хербициди. Подобрени са показателите на растенията, които могат да произвеждат собствени инсектициди и противозамръзващи съставки.
Специалистите вярват, че чрез повишаване на фотосинтезата, с помощта на генетична технология, ще успеят да задоволят нарастващите хранителни нужди и потребности на увеличаващото се световно население. Патентовани са изкуствени ензими, които разлагат и унищожават промишлените отпадъци.
По подобен начин се намесва генното инженерство и в животновъдството. Възпроизводството на животни, подобряването на теглото, силата, големината и качеството на месото са част от постиженията на биотехнологичната кауза.
За производството на храна, за създаване на нови медицински средства при лечението на много тежки или считани досега за нелечими болести следва не само да приемем, но и да приветстваме приноса на съвременната генетична наука.
Но не би следвало да се приеме манипулацията с човешки възпроизводителни клетки, за да се получи „по-нисша” или „по-висша” човешка раса. Звучи чудовищно и предложението да бъдат създавани деца като генератори на органи. Извършвани са изследвания, показващи, че мозъчните клетки на деца, създадени по генетичен път, биха могли да отслабят симптомите на болестта на Паркинсон, като на болните бъдат присадени органи на плода без опасност от отхвърляне. Независимо от положителните резултати и обнадеждаващи факти не можем с благородна цел да оправдаем неморалните средства. Не можем да вършим зло с надеждата, че ще излезе добро (вж. Рим. 3:8). Затова клонирането на човека е напълно неприемливо поради злото, което носи. Ако беше добро, щяха ли плодовете му да са лоши? От този коментар не следва, че вярата ни не приема научния напредък и съвременните постижения.
Животът е Божи дар и принадлежи на Бога. Ние не принадлежим на себе си (вж. 1 Кор. 6:19).
Човекът проучва, изследва и експериментира с това, което Бог вече е създал от нищо. Можем само да се надяваме, че все пак разумът ще вземе връх в тези експерименти и няма да се търсят начини за „подобряване”на Божия образ и Божия план за човека, но надеждата е плаха. „Що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш? Понизил си го малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал; поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му...” (Пс. 8:5-7). Нека не забравяме, че сме призвани към святост и да се стремим да вървим по пътя, който води към вечен живот.

E-книги