Американски, Канадски и Австралийски митрополит Йосиф
Блажен народът, чийто Господ е Бог!
Така
псалмопевецът св. пророк и цар Давид облажава онзи народ, който
вярва в истинския Бог. С тези думи Българската православна църква
духовно кърми и спасява нашия народ, възвестявайки по цял свят
блаженството, което притежаваме, че нашият Господ е един истински
Бог. Благословен Бог наш - така започваме богослужбите
по всяко време на денонощието в нашите храмове и у дома, та да
може всеки поотделно да каже: Да, Господи, Ти си мой Бог, моя
милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит
и аз на Тебе се уповавам. Ти си Господ Бог на моя народ
(вж. Пс. 143:2).
Още на Мойсей Господ рече: Аз съм Бог на баща ти (Изход. 3:6); Аз съм вечно Съществуващият (3:14); Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител... Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди (20:5-6); Да нямаш други богове, освен Мене (20:3).
Само Бог може да каже това. По пътя за Дамаск Той се явил и на Савел със същите думи. Особено това слово Аз е велико. То означава личност. Личността има истински живот. Това е Господ, Който и в Новия Завет рече: Преди Авраам да е бил, Аз съм (Йоан 8:58). Аз съм пътят и истината и животът (Йоан 14:6). Аз съм Алфа и Омега, начало и край, първият и последният (Откр. 22:13). Затова, щом Господ казва: Аз!, ние, човеците, трябва да казваме: Ти! В тези две думи Аз и Ти се съдържа цялата пълнота. Защото извън Бога няма нищо. Всеки трябва да рече: докато съм в Бога - нещо съм, щом съм извън Него - умирам.
Чрез Господа Иисуса Христа ние сме видели и Отца. Само чрез Него ние можем да познаем както Бога, така и човека. Тук е тайната на Божия промисъл за нас, човеците. Божият Син се уподоби във всичко на човека, та човекът да може да се уподоби във всичко на Бога. Аз рекох: богове сте (Йоан 10:34), четем в св. Библия. Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48). Защото писано е: бъдете свети, понеже Аз съм свет (1 Петр. 1:16). А свет може да бъде всеки, който носи в себе си Св. Дух.
Истинското робство е робството на греха. Истинската свобода е съвъзкресението в Христа. Затова св. Православие учи, че християнството е живот, а християнското знание - жив опит от общуването с Бога. Такава е и целта на св. Българска православна църква - да ръководи своите духовни чеда да обичаме Бога, без да сме Го видели, и в Когото вярваме сега, без да Го виждаме, да се радваме с неизказана и преславна радост, като постигаме края на нашата вяра - спасението на душите (вж. 1 Петр. 1:8-9). Българската православна църква е тук по нашата земя хубава не, за да ни прави щастливи. Тя е тук, за да ни направи свети. Любовта Христова е основата. Да обичаш обаче Христа, означава да пиеш от Неговата чаша; да включиш в живота си живота на цялото човечество; да вземеш върху себе си греховете на света като свои собствени; да се молиш за хората, дори за враговете си, което не се постига леко. Христос е всичко за всички. Ако ограничим личността Му с националност, ние ще загубим всичко и ще пропаднем в мрак.
Крайъгълният камък на св. Евангелие е любовта към враговете. Който обича враговете, познава Христа с дух и истина. Който няма тази сила, той не е православен. Враговете трябва да се покоряват с любов. Всеки трябва да знае, че абсолютно зло не съществува. Единственият абсолют е безначалният Бог. Използването на сила заменя едно насилие с друго и поддържа динамиката на злото. Победа, извоювана със сила, е посрамваща за човечеството. Тя не може да трае вечно. Победата на мъчениците и светиите носи истинската слава. Тя трае во веки веков. Искате доказателства за това? Огледайте се, когато сте в изографисан храм, и ще видите. Навън по земята ще срещнете безкрайни страдания, престъпления и трагедии, а на небето и в храма - обилно множество ангели и светци. Какво значи това? В Бога няма трагедия. Тя съществува само за онзи, който не може да вижда зад пределите на този свят. Припомнете си страданията Господни: Христос преживява трагедията на цялото човечество, но в Самия Него няма и следа от трагедия. Бидейки в мъка под кръста, Той изпрати с убруса Си много здраве и живот на Авгар.
Каква е поуката? Да бъдем смели и твърди следовници на Христа. Ако целта е ясна - да спасим душите си и да се обожим, то и пътят към нея трябва да бъде ясен, т. е. да следваме заповедите Христови. Като спазваме заповедите, ние ставаме вътрешно подобни на Христа. Неговият живот става наш живот; Неговото съзнание - наше съзнание; Неговите мисли - наши мисли. А какво по-хубаво от това - Христос да е с нас, при нас, между нас, в нас! Ако Той е с нас, никой не може да бъде против нас!
Прочее, нека се стараем да прекарваме всеки ден без грях. Да внимаваме в живота ни да няма нищо безлично. Духът ни да живее ден и нощ там, където е Христос. Всеки от нас, където и да го е поставил Бог, да работи за придобиване на Св. Дух и Бог ще свърши останалото.
Като Божи народ нека от все сърце да Му се помолим: Боже, нова песен ще Ти изпеем от името на любимия Ти български православен народ: избави и спаси ни от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата. Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, а нашите дъщери - като изкусно изваяни стълбове в палати. Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна; да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища; да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове. Защото Ти си наш Бог и ние - българите - сме Твой народ. Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог (Пс. 143:15). Амин.
|