Св. Три светители за любовта към ближния

    Св. Йоан Златоуст:  Слово за проклятието

    Св. Григорий Богослов:   За любовта към бедните

    Св. Василий Велики:   За милостта и за съда

    Св. Йоан Златоуст

    Слово за проклятието

    Кажи ми какво значи това, което ти наричаш проклятие? Вникни в тази дума, разсъди върху това, което казваш; разбираш ли неговата сила? В боговдъхновеното Писание ще намериш тази дума, произнесена за Йерихон: “и ще бъде този град проклет от Господ на силите” (Иисус Нав. 6:16) […] Изричаната от теб анатема не значи ли, че този трябва да бъде предаден на дявола, да няма участие в спасението, да бъде отвергнат от Христа?

    Но кой си ти, че си присвояваш такава власт и сила? “А кога дойде Син Човеческий в славата Си и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.”( Мат.25:31-33) Защо си присвояваш такава чест, с която е удостоен само сонмът от апостоли и техните истински приемници, изпълнени с благодат и истина? И те, строго спазвайки заповедта, отлъчвали еретика от Църквата сякаш изтръгвали дясното си око, което е доказателство за тяхното голямо състрадание и страдание, както при отстраняване на повреден член от тялото. Затова и Христос го е нарекъл изтръгване на дясното око (вж. Мат.5:29), изразявайки по този начин съжаление за отлъчените. Затова те, бидейки строго изпълнителни както във всичко друго, така и в това, изобличавали и отхвърляли ересите, но никого от еретиците не предавали на проклятие. Както е видно и апостолът, поради необходимост, само на две места е употребил тази дума, впрочем, без да я отнася към определен човек. В посланието до коринтяни той казва: “Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема” (1Кор. 16:22) и още: “Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде” (Гал. 1:9). Защо тогава, когато никой от имащите тази власт не е правил това или не е смеел да произнесе такава присъда, ти се осмеляваш да го вършиш? Искате ли да знаете какво е казал един свят мъж, живял преди нас, приемник на апостолите и удостоил се с мъченичество? Обяснявайки тежестта на тази дума, той използва това сравнение: както облеклият се в царска багреница човек от простолюдието – и той самият, и неговите съобщници - ще бъдат предадени на смърт като тирани; така, казва той, и злоупотребяващите с Господните определения, и предаващи човека на църковна анатема, се обричат на истинска погибел, присвоявайки си достойнството на Сина Божи.

    Св. Григорий Богослов

    За любовта към бедните

    Но ако според учението на св. ап. Павел и на Самия Христос, първата и най-важна заповед е да се почита любовта като изпълнение на закона и пророците (вж. Мат. 22:37-40; 1Кор. 13:13), то основна нейна част трябва да бъде, както намирам аз, любовта към бедните, жалостта и състрадателността към тези, които са от един род с нас. Защото нито едно наше служение не е така угодно на Бога, както милосърдието, защото то винаги е близо да Бога, пред Когото винаги вървят милостта и истината (вж. Пс. 88:15) и на Когото трябва да принасяме в дар милост (вж. Иак. 2: 13) и така Той за нищо не награждава така със Своето човеколюбие, както за човеколюбие. И така съобразно заповедта, която повелява да се радваме с ония, които се радват, и да плачем с ония, които плачат (вж. Рим. 12:15), ние трябва да отворим утробата на нашето милосърдие за всички бедни и страдащи по различни причини.

    Св. Василий Велики

    За милостта и за съда

    Забравилият Бога свят е изпълнен, братя, с несправедливост към ближния и безчовечие към слабия, както казва и божественият апостол: “А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича, бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви” (Рим. 1:28). А които Бог води към благочестие, тях ги научава и на въздържание от лоши дела, и за грижа към ближния. И в Закона има много заповеди за това да не се вреди на ближния, както и повели да бъдем човеколюбиви и милостиви. Ако някой остави едно от тези неща, то другото е недостатъчно за изрядността на човека. Както благодеянието към нуждаещ се, направено от неправедни придобивки, е неприятно на Бога, така е лишен от похвала и този, който, въздържайки се от неправда, не дава на никого от своята собственост.