АКТУАЛНО ИНТЕРВЮ

    Православен американец търси образование у нас?

    Брендън Шетинг е на 21 години. Баща му е свещеник в една от православните общности, които наскоро преминаха към Българската православна църква. Завършил е частна православна гимназия в Аляска. Брендън е получил благословение от Негово Високопреосвещенство Американския и Австралийски митрополит Йосиф да остане в България с цел да получи православно богословско образование, за да стане и той свещеник в родината си.

    -Какво Ви накара да потърсите възможност за обучение извън родината ви, при положение че в Америка има много добри православни богословски школи?

    -Първо бих искал да уточня нещо много важно. Някои българи, които посещават САЩ за някой и друг месец или за година-две остават с напълно погрешни впечатления и когато се завърнат тук - това го разбрах, когато дойдох в България и имах разговори с различни хора - обрисуват една приказна картина на действителността в Америка, на вътрешния живот в Църквата ни и изобщо в обществото, която не отговаря на истината. Човек, за да е наясно с положението, трябва да е израснал там или да е видял повече…

    В Църквата ни има много проблеми, сложно е да се даде обща картина на положението, защото тя би била фрагментарна и опростена.

    Знаете ли, в Америка личната свобода, правата на човека, демокрацията и плурализмът на мненията и убежденията са нещо “свято”. Дори врага можеш да го пуснеш в задния си двор и да се правиш, че той просто е един от съседите, за да не нарушиш човешките му права и за да не се чувства ощетен. Това е много хубаво, но води до своите печални резултати. Днес в Америка страшно много хора мислят така: “Аз ще правя всичко, което ми доставя удоволствие и никой няма право да ми се меси!” Много често този начин на мислене нарушава правата пък на другите.

    О. Серафим Роуз ни завеща да бъдем проницателни и разсъдливи и да виждаме какво се крие зад лозунгите за свобода, демокрация, равенство и равноценност на всички религии. Той казваше, че често зад тях се крие отрова… Всички общини от нашето православно братство, които влязоха в БПЦ, се опитват да преодолеят по-популярната тенденция и да бъдат прозорливи.

    -А защо избрахте точно Българската православна църква?

    -За добро или лошо изборът беше по принципа на отрицанието. Трябваше да избираме между Йерусалимска, Сръбска, Грузинска и Българска патриаршии. Имахме искреното желание да бъдем към някоя канонична църква, твърде дълго бяхме неканонични, а това е много, много тежко, вие не можете да го разберете сега… За съжеление няма никаква информация за България, българската култура и история. Смятахме, че Българската църква е твърде малка, незначителна в международен и културен план - нещо, което, разбира се, не е истина, но това го разбрах впоследствие. Но какво да се прави, такава ни беше информацията, а за това е виновен не някой друг, а самите вие… Като че ли не казвате достатъчно за това, което имате.

    По времето, когато действахме за присъединяването си към някоя канонична църква, картината започна постепенно да се избистря. С Йерусалимската патриаршия нещата се протакаха, и те си имаха други приоритети, така че засилихме диалога с епископ Йован в Калифорния от Сръбската църква (към тях имах особени симпатии). Той е един забележителен човек - истински монах, много духовен църковник. За съжаление се оказа, че той отскоро е в Америка, не познава нашите проблеми и приоритети, а и няма опит в работата с толкова хора - все пак той е монах преди всичко - цял живот е бил в манастир.

    Въпреки добрите ни впечатления от грузинците се оказа, че те нямат нужната организация и структури в Америка, които да поемат толкова хора и то напълно чужди на народностния дух на Грузия. Тогава една трета от нашето братство влезе в Американската православна църква - крачка от която ние се бяхме въздържали по ред причини, най-важната от които е, че Американската православна църква е в много висока степен повлияна от този краен плурализъм на мненията, царуващ в Америка и прекалено много се съобразява с някои особени малцинства, тъй като лекарите били дали добро обяснение. Щом пише нещо в Библията, то трябва да се спазва.

    Това е.

    Това общество, американското, просто толерира всеки, който иска да наложи своята воля, а ние, както знаем, казваме: “Да бъде Твоята воля”.

    -Вие като американец, Вашите братя, а и въобще всеки наш съвременник не е ли плод на този дух на постмодерното време?

    -Вярно е, че всички ние сме част от него, произлизаме от него, той по някакъв начин е и наш, но всички ние искаме да го обърнем към Истината и някак да преодолеем света. Лично за мене най-важното е да живееш истински християнски живот, а не просто да се мотаеш из църквите или да пишеш апологетични статии против това или онова, унищожителна критика срещу протестанти и хомосексуалисти, а просто да живееш като християнин, просто, по църковному, това е най-добрата проповед. Много от тези хора го правят, докато това у протестантите не съм го видял. Мисля, че това най-много ме е възхищавало у Православието - това, че съм видял хора, които го живеят. А за да не ставаме зависими от този вреден дух, в моята общност, в училището, където помагах последно време не взимахме пари от фондовете на Американското правителство за образование, защото съобразно с правителствените изисквания трябваше да учим децата на неистини, явни лъжи и заблуди, измислени, за да замъгляват разликите…

    -Какво например?

    -Да твърдим, че Мохамед е нещо като Христос, понеже и двамата са монотеисти. Че юдаизъм, християнство и ислям са почти едно и също. Че Буда е предшественик на Христос, едва ли не Негов учител. И въобще глупости от този тип, които в крайна сметка не кореспондират дори с научната обективна истина, да не говорим, че накърняват религиозните чувства на вярващите ни.

    И да се върнем на въпроса за избора ни. За нас Българската църква си беше истинско откритие. Когато влязохме в контакт с Негово Високопреосвещенство митрополит Йосиф, открихме, че е трябвало да започнем от България. Първата изненада беше, когато разбрахме колко много хора се числят към диоцеза му, че е митрополит на Америка и Австралия, а всъщност е един скромен и директен в общуването си човек, което като че ли в тези среди е изключение от правилото. Много важно за нас беше, че той бе готов да ни приеме без никакви бюрократични пречки. Бяхме възхитени и много, много благодарни на нашия Господ, че ни преведе през изпитания, за да достигнем дотук пречистени.

    Накрая искам да кажа, че въпреки проблемите, които виждаме и за които говорите непрекъснато, мисля, че о. Михаил от Гърция, който наскоро беше тук, го каза много добре - в България има запазено нещо от чистия църковен живот, необременен от други идеи, дали социални или национални, както е в други съседни вам държави. Смятам, че потенциалът в нас е голям и че имаме много, много да направим заедно.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
                

    Интервюто взе

    Светослав РИБОЛОВ

      

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!