Юбилей

Църковният музей - съкровищница на българската духовност


Св. Троица Старозаветна

Икона от 1598 г, Майстор Недялко от Ловеч


В края на 2003 г. се проведе тържественото честване на 80-годишнината от създаването на Националния църковен историко-археологически музей, който се помещава в сградата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, построена през 1906 г. Макар да разполага с ограничена експозиционна площ, музеят е един от най-богатите в столицата и страната, истинска съкровищница на българската православна духовна култура и художество.
От 1921 до 1922 г. музеят е функционирал като присинодална сбирка с материали-паметници към Светия Синод, събирани несистемно след Освобождението на България. По разпореждане на Св. Синод на Българската православна църква от 90-те години на ХIХ в. започва системно събиране на ръкописи и старопечатни книги, на старинни ценни икони, утвари, исторически и архивни материали и др. Издават се и „Наставления за събиране на църковни и манастирски старини”. През 1900 г. Евтим Спространов публикува събраните в Синодалната библиотека 157 ръкописа, което е един от първите научни описи в България. След това се издават разпореждания на Св. Синод по събиране на църковни старини и паметници. Така присинодалната сбирка нараства значително и по-късно прераства в музей.


Св. Лука рисува икона на св. Богородица
Икона от началото на XIX век, Тревненска школа


През 1923 г. Църковният историко-археологически музей вече бива официално регламентиран и като институция със заповед № 198 от 17 януари 1923 г. на Министерството на народното просвещение.
С най-голям принос за събирането на това безценно богатство на християнското изкуство е прот. академик Иван Гошев, който е първият директор на музея и заема тази длъжност до 1959 г., като полага много усилия за обработка на постъпилите материали. Защото музеят не е само сбирка от старинни предмети, но преди всичко непрестанна работа по тяхното консервиране, реставриране, проучване, публикуване, осмисляне. Следващият директор на музея, проф. д-р Васил Пандурски, е също с много голям принос за развитието на тази институция. Венец на дейността му е издаденият през 1977 г. голям илюстрован албум „Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей”.
Фондовете на музея и до днес дават материал за научна работа на най-видните български изследователи на православното ни изкуство и култура. Въз основа на тези изследвания са направили публикации учени като Йордан Иванов, Иван Снегаров, Кръстьо Миятев, Иван Дуйчев, Васил Захариев, Асен Василиев, Атанас Божков и пр.
При създаването на музея през 1923 г. се обособяват четири отдела: иконографски, художествено-индустриален, историко-архивен и отдел „Ръкописи и старопечатни книги”.
С икони от Църковния музей е положено началото и на отделна експозиция в Националната художествена галерия, която по-късно прераства във филиал за старо изкуство - Криптата на ПКСХП „Св. Александър Невски”. Голям брой икони от фонда на НЦИАМ и до днес са част от постоянната експозиция в сбирката на Криптата.
Към помощния фонд на музея се числят направените копия на стенописи от Бачковската св. обител (от костницата и две от манастирски църкви), от Велико Търново (от църквата „Св. Четиридесет мъченици”), от храмове в Бояна, Земен, Калотино, Драгалевци, Кремиковци, Курило, Сеславци, Троянския манастир. Има и поредица копия на ктиторски портрети на българи-дарители в атонските манастири, изпълнени прецизно най-вече от Николай Ростовцев. Експозицията на музея включва и макети на известни старинни църкви в София, Несебър, Бачково, Велико Търново, Бояна, Земен, Арбанаси, изработени от скулптора Д. Бучински. Във фототеката се пазят и отделни албуми със снимки на всички по-важни и забележителни църковни паметници - храмове, стенописи, икони, утвари и др.
В историко-архивния отдел на музея са били съхранени някои дарствени грамоти и фермани, а също така почти всички оцелели ръкописи на Неофит Хилендарски (Бозвели), писма и документи от Иларион Макариополски, от екзарсите Антим I и Йосиф I, от митрополит Климент Търновски и др.
Колекцията на Църковния музей включва едни от най-ценните паметници на християнското изкуство по нашите земи. От ХIII-ХIV век са иконите: „Св. Богородица Одигитрия”, „Христос Пантократор”, Рождество Христово”, „Преображение Господне”, „Св. апостол Андрей”, „Вход Господен”, „Св. Климент Охридски” и др. Всички те са от времето на Второто българско царство и са постъпили от Несебър, Созопол, с. Българово (Бургаско), Бачковския манастир, Арбанаси и пр.
Много богата е иконната сбирка от късното Средновековие. Тя включва такива емблематични шедьоври като „Св. Богородица Пътеводителка с житийни сцени” от ХV-ХVI в., „Св. Троица Старозаветна” от 1598 г., поредицата празнични икони от с. Присово (ХVII в.). Високото богословско и художествено качество на тези творби свидетелства за висотата на духовния живот през тези векове на иноверско владичество.
Най-обширна в количествено отношение е колекцията от икони от Възраждането. Представени са основните възрожденски иконописни школи с творби от техните най-големи майстори: тревненците папа Витан, Симеон Цонюв и Йоаникий папа Витанов, самоковските майстори Димитър Зограф и Захарий Зограф и т. н.
Музейният фонд разполага с голяма сбирка от възрожденски щампи.
Богата е и колекцията от църковна утвар, моще-хранителници, жезли, на-престолни кръстове, дърворезби, обковки на книги и пр. Те допълват представата ни за различните аспекти на богослужебния живот в нашата Църква през последните няколко столетия.
Във връзка с юбилея бе реставрирана част от музейната експозиция от икони (художник-реставратор Весела Тасева).
Под ръководството на сегашния директор Николай Хаджиев, НЦИАМ навлиза в своето девето десетилетие като един от бисерите на българската православна култура, съхранил в божествени образи молитвения живот на нашите предци. Защото християнското художество е много повече от естетика. То е живот в Църквата и чрез Църквата.


Св. Богородица (детайл)

Икона от XIII век.




Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         ЦВ       

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!