Коментар

Съвършеният закон е спазваният


За Коледа българският народ получи подарък. Приет бе дългоочакваният нов Закон за вероизповеданията.
Неслучайно казваме „българският народ”, а не само БПЦ, защото премахването на разкола касае целокупния ни народ - и онези, които разбират, и онези, които не разбират от църковни дела. В продължение на десетилетие това беше дамга и позор за всички ни.
Доколко обаче приемането на Закона означава реално премахване на разкола, е отделен въпрос. Сега е моментът да припомним, че този закон създава благоприятни предпоставки за това, но не и гаранции. Въпреки че и това беше причина някои да надигнат гласове, че законодателите се месели, видите ли, в неприкосновената църковна територия.
Тук му е мястото да уточним, че постановката за пълна ненамеса на държавата в църковните дела е изкуствена и спекулативна. Намеса на държавата винаги е имало. Нещо повече, тя винаги е била необходима. Стига да се заключава именно в създаването на законови предпоставки и контрол дали те се съблюдават.
Къде и как държавата трябва да се намесва в живота на Църквата? Много просто. Там, където тя е задължена да защитава правата на всички свои граждани. Там, където църковният живот и животът на гражданите имат допирни точки. Защото православните християни у нас са българи като всички други. Това, че са членове на Христовата църква не ги прави по-малко граждани, нито сваля отговорността на държавната администрация да им гарантира спокойствие и сигурност.
Животът в Църквата не е само богослужения. Както всяка друга човешка дейност, той има и материална страна. Храмове, църковни имоти, нотариални актове. Как ще остане държавата настрана, ако някой реши да присвоява тези блага? Църковна полиция няма и никога не е имало, нито църковни съдилища, нито църковни кметства. Всички тези институции винаги са били едни и същи за всички и винаги са били държавни. И винаги са се намесвали, когато от тях се е очаквало да си свършат работата. В този смисъл, през изминалите 10 години и повече, имаше силна държавна намеса в църковните дела. Нищо, че държавните чиновници и функционери си измиваха по пилатовски ръцете пред медиите, че църковният проблем изцяло е в ръцете на Църквата, защото те спазвали стриктно принципа за ненамеса. Много често това беше груба намеса чрез цинично бездействие. Така, както е намеса на държавата в личните ни дела, когато някой е оставен да краде и безчинства в дома ни, необезпокояван от властта.
Днес вече не е така. Новият Закон за вероизповеданията направи голяма крачка напред. Не като някаква „лична услуга” към Църквата, както някои се опитаха да извъртят нещата, а като утвърждаване на България като правова държава. Той се намеси най-сетне по един адекватен начин в църковния въпрос не за да променя каноните или църковния устав (което всъщност е недопустимото), а за да създаде предпоставки именно за това Църквата оттук нататък да решава сама своите проблеми. Защото досега тя нямаше тази възможност.
Законът постави извън закона разколническата групичка, оглавявана от самозвания „софийски митрополит” Инокентий. Какво означава това?
Първо, това не означава някакъв вид преследване, наказателни действия или ограничаване на техните религиозни свободи. Законът дава пълното право на въпросния Инокентий и на неговите привърженици да си имат своя църква със свое управление и материална база. Като всяка една друга малцинствена религиозна група - тази на старостилците с техния Фотий или евангелистите, например.
Единственото, което Законът не позволява, е тази група да се легитимира под наименованието „Българска православна църква”, с което да ползва имоти и пари, принадлежащи от стари времена на единствената възможна Българска православна църква с всеправославно признат глава Българския патриарх Максим.
Съвсем понятно е, че и Инокентий би се почувствал засегнат, ако изведнъж се появи друг Инокентий с неговата лична карта и банкова книжка, заживее в жилището му и започне да тегли от сметката му. И всеки би очаквал държавна намеса в подобно беззаконие.
На всички ни е ясно обаче, че законът още не е всичко. От сега нататък той ще трябва да бъде спазван на много равнища.
Как? - ще видим. И най-съвършеният закон може да бъде повреден чрез недобронамереното му прилагане. Пътят не е гладък. Инокентий вече викна, че „кръв щяло да се лее”. Говори се и за обжалване в Страсбург. А на Богоявление „четвъртата власт” показа в национален ефир разколнически богослужения с хвърляне на кръста, наред с репортажа от каноничните. Българският патриарх и Софийски митрополит Максим и самозванецът отново манипулативно бяха показани в един и същ филмов материал. Сякаш нищо не се е случило.
Нека всичко това не помрачава радостта ни от приемането на новия закон, но нека също така тази радост да бъде разумна. Това означава да не забравяме, че ако законодателната власт на Републиката си е свършила добре работата, то има и изпълнителна власт, и цял сложен административен апарат, които при това действат различно на различните равнища.
Казано по народному, ако царят вече е дал, да видим сега как ще действа пъдарят.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!