В началото на декември на 92-годишна възраст се самоуби Мирей Жоспен, майката на бившия министър-председател на Франция Лионел Жоспен.
Това не беше обикновено самоубийство. Една седмица предварително то беше тържествено разгласено от възрастната дама чрез медиите. Беше премислено, целенасочено и носещо морални послания.
Мирей Жоспен не беше болна. Напротив, винаги се е радвала на добро здраве, бистър ум и душевно равновесие, което беше изтъкнато във вестникарските статии.
По професия е била акушерка. Медийно известна със силната си личност. Била инициатор и активист в множество социално-благотворителни кампании. На 86-годишна възраст пътува в Мали, за да подпомогне жените жертви на сексуално осакатяване. Предвиждайки високия риск, на тази възраст да се зарази от смъртоносна тропическа болест, тя прави дарение на местния медицински факултет - тялото си, за да бъде използвано за медицински опити. Ако не, повелява на близките си да се разпоредят - трупът й да послужи за храна на кайманите в р. Нигер.
Това не се случва. Тя се връща жива и здрава във Франция и продължава да участва активно в благотворителни дейности. До последно е в завидно добро за възрастта си състояние.
Мирей Жоспен просто беше на преклонна възраст. Това не може да бъде повод за самоубийство, освен ако не е мотивирано от някаква особена идеология. Потвърдено от един многозначителен факт.
Оказа се, че е била активен член на Асоциацията за правото да се умира достойно (АПУД). Има такава асоциация! Нейните членове поддържат евтаназията и „благородното” самоубийство. Защото болестта и старостта се считат за нещо недостойно. В мотивите им има и много алтруизъм - да не сме в тежест на близките.
Така са мислели и много езически общества още в древността. Но днес дори не говорим за религиозни съображения. Днес говорим за буден граждански дух, отстояване на човешки права и пр. Тоест, за смразяващ атеизъм. Защото човекът се опитва да се разпорежда с живота си като негов създател. Това е смразяващ атеизъм.
У нас като че ли атеистите още не са толкова решителни в действията си, нито толкова вдъхновени от безбожната наглост. Но малко им трябва. Някой и друг „достоен” пример от Запад, като този. И нищо чудно скоро да се появи и български клон на АПУД. В този смисъл постъпката на благородната парижка дама има силно развращаващ ефект. С пряк душегубен резултат, защото самоубийството е единственият грях, за който е невъзможно покаяние.
У нас атеизмът още е по-примитивен, по-свързан с елементарния егоизъм. В огнището на западната цивилизация атеизмът достига висини: приема облика на благородство, чест, достойнство, дори жертвоготовност. Човекоцентризъм, воюващ срещу Бога и вярата и представящ евангелските добродетели за своя заслуга. Това е белег за края на една цивилизация.