За никого, вярвам, не е тайна, че днес „Интересът„ е върховен гос- подар над всички и над всичко. „Sacra egoismo„ - ето девиза, вплетен в нишките на всички знамена - лични и обществени, без разлика на цвят и кройка.
Самоволно, и като че ли неусетно, човек стана роб на интереса си. В лудия набег по догонване свои замисли, в реализиране свои щения той забрави себе си, плю на своя образ и достойнство. Примери не са нужни. Тъй много и тъй очебийни са те, че само заслепеният не ще ги забележи.
Представителите на науката и религията, водачите на групировките и обществата безсрамно свалиха от плещите си мантиите на маги и водачи народни, надянаха пъстрата мантия на шут, който всекиму угажда, всекиму се усмихва за интерес, и извиха юдинско хоро около могилата, в която погребаха личен и обществен дълг и народни бъднини.
Всички, които по дълг и признание трябваше да впиват взор в бъдещето, за да го разгадаят и предпазят човечеството от несрети, замижаха пред внушителния идол на Интереса, скършиха стан и сториха низък поклон.
В болно време незаконният син на хила мисъл и блуден копнеж стъпка всяка човешка добродетел и, обагрен в кръвта на обществени и народни идеали, се възцари, аплодиран шумно от служителите на гордост, стомах и похот. Смрад е короната му, подлост - тронът му, гадост - подножието му. А негови първи съветници са: клюката, коварството, злобата, ненавистта и седемте смъртни гряха.
Алтруизмът и благородната амбиция отстъпиха пред личния интерес.
„Общество„, „човечество„ - това са изкусно построени маскировки, зад които незаслепеният наблюдател би открил единици, а най-много неголеми групи.
Отношенията между отделните държави, разните групировки - културни, просветни, политически, религиозни и tuti guanti - дебело подчертават гореказаното.
В името на общественото благо се зида личното; в името на държавното - груповото; в името на общочовешкото - държавното. Последните две в основата си имат пак личността и нейния свещен егоизъм.
Пред жертвеника на интереса без угризение на съвестта се слага съдбата и живота на милиони „братя”.
Войните не са ли мръсни кървави вакханалии пред идола на интереса?
Човек човека убива; народ народи гнети и задушава все в негово име...
Понякога съвестта умирява звяра в човека и възкресява образа на Мъченика с трънен венец, понесъл тежък кръст към Голгота за спасение на всички. Нашепва Той кобни думи, вещае черни бъднини и сочи път на обнова и спасение:
„Елате при Мене всички обременени и онеправдани, и Аз ще ви успокоя.„
„Вземете Моето иго върху си... и ще намерите покой за душата си, защото игото Ми е благо, а бремето Ми е леко„...
И пак: „Горко вам, еднодневки, които се мислите вечни! Горко вам, които трупате нива при нива, къща при къща, които изпояждате домовете на вдовици и сираци„ в името на закона!
Ето, сгъсти се и надвисна облак от злоба и ненавист между народи, групи, личности. Предвестник на нещо лошо гнети всички. Буря заплашва да помете всичко и всички, без разлика на добри и лоши, на учени и неуки.
Тежко томува, който подготвя бури; още по-тежко, който ги дочака. А те идат! Ние ги предугаждаме, боим се и дирим спасение... Не спасение на себе си от другите, а на всички от всички.
Години много свят светува, и една мисъл го крепи: ех, до щат дни по-благи, до щат по-сносни времена!
От люлката до гроба човек щастието сънува, за него жертва всичко, та и себе си дори. Орис една обаче го всякога следи: след стремеж към щастие - в нещастие да дочака сетните си дни...
Буден е човекът. Будна е и човешката мисъл. Но покой и щастие не ще има там, където желанието няма предел, където на похотта границата не е видна и където интересът е върховен господар.
Небодери ще покрият земята, въздушни кораби ще затулят слънцето, до коляно ще стане морето, вечността ще стане миг, на рай ще заприлича земята, блянът ще стане истина, но щастие не ще има, защото: Qui proficit in literis et deficit in moribus, plus deficit qam proficit. Това е вярно за света тъй, както и за личността.
Да се опомним. Време е.

E-книги