Пътищата към Пътя

Още едно дълбоко понятие на вярата, застрашено от превръщане в шаблон и от девалвация: духовен път.
Всеки говори за своя или за чуждия духовен път, но рядко се замисляме какъв точно е този път. А свети Йоан Предтеча и днес вика: „Прави правете пътеките Му” (Мат. 3:3).
В представите ни изплуват пейзажи. Юдейската пустиня и криволичещи пътеки към река Йордан. Или пътят през гори и планини към някой манастир. Или прашните друмища през полята към бял параклис, аязмо, оброчище. „Пътят към храма”... Така си представяме пътищата Господни. Но тези романтични представи остават далеч от изконния евангелски смисъл.
Пръв Христос изминава оня път, който ни е отреден. Това е пътят на човешката природа. Пътят на плътта. Това не е път за нозете, а за цялата ни същност.
Христос се въплъщава, за да премине през всички тайни лабиринти на раждането, растежа, съзряването на човека, достигането до възраст съвършена, сблъсъка с демоните, изкушенията, после страданията, смъртта, разделянето на душата от тялото, слизането в ада. Христос пръв изправя този път, който грехът е заличил, отклонил, изкривил в човека от Адам до Христос.
Изправя означава обръща във вярната посока - към Бога, даващ начало на всеки път. Синът Божи става Син Човешки, за да върне човека на Бога, от Когото чрез измама го е откраднал дяволът.
Това е и нашият път. Пътят на собствената ни човешка природа.
Всеки човек така или иначе още от зачатието си върви по него. Но му предстои да го изправи. Това значи да го обърне във вярната посока - от многобожието към Бога; от суеверието към вярата. Да изповяда своя Създател и Господ. Да осъзнае, че сме били откраднати и пленени от дявола и от греховните му страсти. Сетне да пожелае спасението.
То не е само благо желание. То значи нещо страшно: да извършиш безкръвно и свято убийство на греховете, похотите и нечистотата в душата си. Така само се съкрушават демоните.
Това е Йоановото кръщение в струите на Йордан. Христос нямаше нужда от това кръщение, но го прие на Себе Си, за да ни даде пример. И за да ни проправи достъп до Своята Личност.
Но без Него водата остава мъртва материя, очистването - частично, лишено от обновление и живот, още старозаветно.
А днес в кръщелните води срещаме тайнствено Самия Христос. Днес - о, чудо! - и за нас в залог звучи гласът на Отца: „Този е Моят Син” - богоосиновлението чрез Христа. Тайнствено и над нас се спуска Дух Свети, Който запечатва делото на спасението и ни изпълва с благодат.
Така Йоановото кръщение довежда човека само до съзнанието за Единия истинен Бог. А кръщението в Иисуса Христа ни дарява пълнота на познанието за Светата Троица и не само познание, но и живот вечен в троичното битие на Бога. В светото Кръщение свършват индивидуалните ни пътища и Христос става нашият единствен Път.



Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         ЦВ

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!