Документи от Петия църковно-народен събор
Възвание на Петия църковно-народен събор към клира и народа
Решения на Петия църковно-народен събор
Изложение на Св. Синод за състоянието на Българската православна църква прочетено от Негово Светейшество Българския патриарх Максим
Възвание на Петия църковно-народен събор към клира и народа
Възлюбени чеда на светата българска канонична православна църква, досточтими отци, обични сънародници, братя и сестри,
По Божия милост поредният редовен Пети църковно-народен събор се проведе отново в столицата на Родината ни, на 17 декември 2001 година, който е Първият в новото хилядолетие.
Съгласно изискването на Устава на българската православна църква, всички членове – епископат, клир и миряни, положиха старание, отговорност и църковно-народна преданост при всички разгледани приоритети от голяма важност за Църквата, народа и благословеното бъдеще на българското общество в сигурност и просперитет.
Заседанията бяха в съгласие с православната каноника и ред. Всичко почиваше върху основата на Свещеното Писание, Свещеното Предание, Апостолската приемственост и Устава на Българската православна църква.
С благодатното единоначалие на Св. Дух и принципът на съборността приемаме плодотворните деяния на събора и добрите решения по въпросите на:
В динамичното променящия се свят като цяло и на живота у нас, Българската православна църква се труди според характера на своята институциалност да бъде не само в тон с историческите помени, но и да влияе в рамките на своите възможности на тези процеси, най-вече в областта на вярата, нравствеността, националните идеали и социалните реалности.
Българската православна църква в своята дейност се ръководи и от спазването на препоръките на проведения през есента на 1998 г. надюрисдикционен Всеправославен църковен събор в София, като търпеливо държи отворени дверите на своята любов за самоволно отпадналите от общение с нея клирици и миряни.
Боголюбиви чеда на светата Църква,
Петият църковно-народен събор единодушно ви призовава да залягате изповеднически в светата православна вяра, всеки от нас да бъде мисионер в своя дом, в попрището на живота и навсякъде, за да не оскудява вярата, да не секва благочестието, да не пресъхва чистотата и да не гасне звездата на родолюбието по примера на нашите предци и учители на жертвената любов.
Благодат и мир на всички вас, Рождественска Христова радост и благословение на домовете ви, на чедата ви, на Родината ни през Новата 2002 г. Амин.
Решения на Петия църковно-народен съборСъгласно Устава на Българската православна църква Петият църковно-народен събор обстойно разгледа предложения за изменение и допълнение на Устава на БПЦ и реши:
а) Врачанска епархия със седалище в гр. Враца и архиерейски наместничества в Бяла Слатина и Оряхово.
б) Плевенска епархия със седалище в гр. Плевен и архиерейско наместничество в Луковит.
Духовници:
а) Иконом Мина Минчев (58 гласа)
б) Свещ. Николай Николов (39 гласа) и подгласници:
а) Свещ. Стефан Илиев (38 гласа)
б) Свещ. Петър Стоименов (28 гласа) Миряни:
а) Колю Божков (45 гласа)
б) Димитър Ламбовски (34 гласа) и подгласници:
а) Иван Минев (43 гласа при повторно гласуване)
б) Димитър Попиванов (18 гласа)
Отправя Възвание към българския клир и народ.
Упълномощава Св. Синод на БПЦ да изпрати писмата от името на Събора до г-н Президента, г-н Председателя на Народното събрание, г-н Председателя на Министерския съвет и г-н Главния прокурор на Република България и до поднеслите приветствия към Събора.
Председател на Петия църковно-народен събор
Членове на Бюрото:
Архимандрит Борис Гл. секретар на Св. Синод
Архимандрит Авксентий
Доц. д-р Иван Желев Димитров Декан на Богословския факултет при СУ “Св. Климент Охридски”
Атанас Железчев адвокат на Св. Синод
ИЗЛОЖЕНИЕ НА СВ. СИНОД
за състоянието на Българската православна църква
Прочетено от Негово Светейшество Българския патриарх Максим
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,
Уважаеми представители на гражданската общественост,
Уважаеми делегати на Петия църковно-народен събор,
Възлюбени в Господа всечестни отци, братя и сестри,Съгласно Устава на Българската православна църква (БПЦ), гл. IV, Св. Синод в заседанието си на 15.11.2001 г. протокол № 48, реши да бъде свикан настоящият Пети църковно-народен събор. В качеството ни на Предстоятел на родната ни св. Църква имаме чест и дълг да председателстваме събора и да представим на вашето просветено внимание Изложение на Св. Синод за състоянието на БПЦ за периода от Четвъртия църковно-народен събор до днес.
I. ОТПРАЗНУВАНЕ 2000-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И ДРУГИ ЮБИЛЕЙНИ ТЪРЖЕСТВА В ЖИВОТА НА БПЦ ПРЕЗ ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД
През юбилейната 2000 г. в диоцеза на БПЦ се отслужиха тържествени богослужби, положиха се основи и се изградиха нови храмове и параклиси, проведоха се специални епархийски свещенически конференции, изнесоха се концерти, представиха се изложби.
Във връзка с юбилея, нашата св. Църква чрез свои представители взе участие в редица междуцърковни срещи и научни симпозиуми. Така през март 1999 г. на симпозиум в Назарет св. ни Църква взе участие с представители.
На 7 януари 2000 г. Българският патриарх с делегация взе участие в божествена св. Литургия в гр. Витлеем в съслужение с предстоятели и представители на св. поместни православни църкви, където бе огласено специално послание по случай началото на юбилейната година. Това послание по-късно бе прочетено и на Православна неделя във всички храмове в диоцеза на БПЦ.
Светъл лъч в живота на православния ни народ бе благословеното присъствие на чудотворната икона на св. Богородица Йерусалимска в София от 9 до 16 май 2000 г.
В деня на св. равноапостолни братя Кирил и Методий юбилеят бе отбелязан по най-тържествен начин в храм-паметника “Св. Ал. Невски” със св. Литургия, отслужена от Българския патриарх Максим в съслужение с гости от Йерусалимската патриаршия и синодални архиереи. Отслужен бе благодарствен молебен с огласяване на специално послание. В същия ден бе отбелязана 1130-годишнината от основаването на БПЦ, 130 г. от учредяването на Българската екзархия и 47 г. от възстановяването на Българската патриаршия.
През месец юни с. г. в гр. Йерусалим се проведе Всеправославен научен симпозиум, където наши представители изнесоха доклад.
Венец на празненствата бе Всеправославната среща в Цариград, в която взе участие и наша изрядна делегация во главе с Предстоятеля на св. ни Църква.
През разглеждания период бяха извършени хиротонии на трима нови епископи на св. ни Църква: Адрианополски епископ Евлогий 18 октомври 1998 г.; Макариополски епископ Гавриил 19 октомври 1998 г. и Знеполски епископ Николай 7 юли 2001 г. Проведени бяха два избора за епархийски архиереи: Старозагорски митрополит Галактион 27 февруари 2000 г. и Ловчански митрополит Гавриил 28 януари 2001 г.
II. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БПЦ И ДЪРЖАВАТА
Възванието, призивите, решенията и надеждите на Четвъртия църковно-народен събор за постигане на хармония в отношенията между Църква и държава, поставените искания към държавните институции за осигуряване на условия за активна църковно-обществена дейност по-скоро останаха в сферата на пожеланията и в натрупващата се документация, без да се стигне успешно и окончателно до конкретни резултати. Целта на съборните решения бе да се очертаят правилните канонични посоки на църковна дейност, да се подчертае, че БПЦ, бидейки неотделен член от Вселенското православие, в своето устройство и управление е самоуправляема и че намесата на държавни органи в нейния каноничен административно-устройствен и духовно-просветен живот е пагубна както за Църквата, така и за народа и държавата. Отправен бе апел към държавните институции с действията си да не препятстват, а да съдействат Църквата да изпълнява своята спасителна мисия в обществения живот за общонародно благо.
По-конкретно, когато говорим за държавни институции, нека споменем на първо място почитаемия президент г-н Петър Стоянов, който призна за своя грешка положената от него президентска клетва не в присъствието на каноничния Български патриарх, а както е известно пред самозвания “патриарх” Пимен. Ще остане като неблагоприятен спомен произнесената от него реч в Калофер на Богоявление 1998 г., определена като най-остро насочена срещу БПЦ и нейните йерарси. Подобно негативно отношение е проявявано и спрямо каноничните представители на БПЦ зад граница.
Неуспешни старания за единение на клира г-н президентът прояви при празнуването на Гергьовден Деня на храбростта, когато покани свещеници канонични и от разкола, без да прецени, че такова механично обединение е в разрез с църковните канони и дисциплина, както и с общоприетите морални принципи.
Тук можем да прибавим и мълчанието на президентската институция след отправените до г-н президента писма на предстоятелите на Цариградската и Московската патриаршии, както и Посланието до българския народ за вземане на градивно отношение за преодоляване на разкола.
За да бъдем обективни, трябва да отбележим, че г-н президентът е проявявал и подобаваща почит към предстоятеля на БПЦ и към църковната йерархия по места във връзка с празнични чествания, за което му изказваме благодарност.
По отношение на изпълнителната власт, ръководена от премиера г-н Иван Костов и поделението към Министерския съвет Дирекцията по вероизповеданията, не се получи желаният диалог и добронамерени отношения. Самият факт, че Св. Синод не получи нито един отговор на наши писма и послания по важни въпроси относно Църквата и обществото, ясно свидетелства за незачитане името и авторитета на ръководството на БПЦ. Единствено писмо до Св. Синод с обръщение “Ваши Високопреосвещенства” г-н Костов отправи, за да потърси съдействие от Църквата в борбата срещу наркоманията, на което св. ни Църква откликна своевременно и положително.
Известно е и отношението на Дирекцията по вероизповеданията към редица прояви на разколническата група събори, служби, срещи, в които представители на Дирекцията са солидаризираха с разколническите действия и ги подкрепяха. Особено показателен е случаят с издадените от Дирекцията служебни писма, в които неоснователно се твърди, че Софийски митрополит е пребиваващият в разкола Крупнишки епископ Инокентий и че Върховният административен съд (ВАС) с решение № 130/05.03.1997 г. е прогласил нищожността на регистрацията на Българския патриарх и Св. Синод. Последиците от това поведение на Дирекцията и досега действат разрушително и недобронамерено по отношение на каноничния ред и финансово-стопанската дейност на св. ни Църква.
Безрезултатни останаха постъпките и срещите ни с Комисията по мониторинг на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Голямо недоумение у нас и в чужбина предизвика безпрецедентното определение на Върховния административен съд на Република България (№ 6300 от 18.10.2000 г.), с което се даде възможност в България да се обособят две религиозни общности с наименованието “Българска православна църква” и с това бе нанесен поредният тежък удар върху достойнството и единението на св. ни Църква и на българския народ.
Във връзка с подготвяния нов Закон за вероизповеданията Св. Синод е изпратил Обръщение до Председателя на 38-то Народно събрание на Република България г-н Йордан Соколов (№ 180 от 18.02.2000 г.). Относно проектозакона на народния представител Борислав Цеков от 5 юли 2001 г. Св. Синод е уведомил председателя на парламентарната група на НДСВ г-н Пламен Панайотов, че представеният проект е изслушан в заседание на Св. Синод със задоволство и с надежда за скорошното му приемане от парламента, след като бъде старателно обсъден и с наше участие по въпросите, засягащи БПЦ.
Нова надежда за нормализиране взаимоотношенията между Църква и държава даде новоизбраното българско правителство, възглавено от Негово Величество Симеон II, председател на Министерския съвет. Показателно бе отношението му при полагане на клетвата в Народното събрание и личното му желание това да стане в присъствието на Българския патриарх, което бе добър знак за добри взаимоотношения и благословен успех. Осъществиха се редица официални и работни срещи в Св. Синод и в личния кабинет на премиера в Министерския съвет (11 декември 2001 г.), където се представиха документи за съвременния живот и проблеми на БПЦ с очакване да бъдат разрешени благоприятно за полза на Църква и народ.
III. ДЕЯНИЯ НА ВСЕПРАВОСЛАВНИЯ ЦЪРКОВЕН СЪБОР В СОФИЯ(30 СЕПТЕМВРИ 1 ОКТОМВРИ 1998 Г.)
И ОТРАЖЕНИЕТО МУ В ЦЪРКВАТАВсеправославният събор в София бе изключително явление в историята на св. ни Църква и светото Православие, в който участваха предстоятели и представители на 13 поместни църкви, сред които 11 глави на църкви (от тях 7 патриарси), общо 25 архиереи на св. Православие.
По време на двудневните си заседания Съборът обсъди развоя на разкола, прецени действията на разколниците като най-голям грях и прикани групата им да се яви пред събора. За целта на два пъти тяхното седалище беше посетено от делегация на Събора, водена съответно от Александрийския патриарх Петър и Атинския архиепископ Христодул.
Явилите се на събора представители на тази група заявиха, че говорят от името на всички, представиха и писмена заява за разкаяние от избрания за “патриарх” бивш Неврокопски митрополит Пимен и “архиереите” им Генадий, Инокентий, Борис, Амвросий, Авенир, Гавриил, Павел, Евлогий, Теодосий, Константин, Яков и Никон.
Междувременно бившият тогава Врачански митрополит Калиник отделно подаде молба и по крайно църковно снизхождение с оглед на мира и доброто на цялата Църква беше помилван и възстановен като Врачански митрополит, но не на цялата Врачанска епархия, а само на част от нея със седалище гр. Враца. Другата част на епархията беше предоставена на канонично избрания през 1994 г. Врачански митрополит Игнатий. За седалище на последния беше определен гр. Плевен, откъдето се и титулува Плевенски митрополит. Този незапомнен в новата история на Църквата ни компромис беше приет с цел да се постигне единението на БПЦ.
Съборът, целейки единствено и само постигането на мир в БПЦ, прие разкаянието на групата разколници и при добрата воля на архиереите от каноничния Св. Синод на БПЦ реши:
а) да се признае отново архиерейското достойнство на бившия Неврокопски митрополит Пимен, междувременно низвергнат от сан и дори отлъчен от Архиерейския събор на БПЦ поради нечуваната в историята на Църквата ни тежест на каноничното престъпление, но да остане той на покой и само в званието си на бивш митрополит;
б) да се приемат в църковно общение по крайно снизхождение за служение в епископската степен, в която противоканонично са били възведени горепосочените членове от разколническата група архиереи, но само в епископско звание, титулувани от събора с имената на древлепросияли катедри на българските земи;
в) да се приемат в БПЦ презвитерите и дяконите, ръкоположени по време на разкола, както и извършените от тях противоканонични чинодействия да се обявят за автентични и действени;
г) да се опростят всички монаси и миряни, пребивавали дотогава в разкол.
Определи се всички да приемат за свое църковно началство Българския патриарх Максим и председателствания от него Св. Синод на БПЦ. Същевременно всички свещени храмове, св. обители и различните им недвижими имоти, владени дотогава от приетите по този начин в Църквата ни лица, да преминат към едната и единствена канонична БПЦ.
Тази братолюбива проява беше оценена, макар и не веднага, от Преосвещените епископи Мелнишки Генадий, Браницки Амвросий, Знеполски Авенир, Левкийски Павел, Деволски Теодосий и Агатополски Никон. Те се върнаха в каноничната БПЦ, заеха отредените им от Св. Синод постове и дават своя посилен принос за нейното добро и мисията й сред благочестивия ни народ. Постепенно се завърнаха в Църквата и десетки свещеници, в свое време подмамени по различен начин да отстъпят от каноничния ред. Създаде се градивно настроение за нов съвместен живот и принос. Народът се успокои, защото видя пример на братска любов, но и желание за задружна работа в укрепване на вярата и християнската нравственост в изстрадалата народна душа.
За жалост обаче, останаха и все още упорстват в разкола епископите Инокентий, Борис, Гавриил, Константин, Евлогий и Яков. Епископ Инокентий с изявена и документирана политическа поддръжка продължава да настройва събратята си да задълбочават разкола. Ръкоположиха нови лъжеепископи, завладяват енории и недвижими имоти, а най-важното продължават да разделят вярващия ни народ. Те не оцениха протегнатата им ръка, не уважиха проявата на братска любов, отрекоха се отново от думите си и погазиха писмените си обещания пред Всеправославния събор. Тези нови канонични престъпления вече трета година тровят живота на БПЦ и все пак, от желание да не затворим ние вратата, остават ненаказани.
IV. ВЪРХОВЕН ЦЪРКОВЕН СЪВЕТ
На Четвъртия църковно-народен събор за членове на ВЦС бяха избрани ст. иконом Николай Коцев, иконом Милко Топузлиев, Кирил Льосков и Аспарух Карастоянов. След изтичане на една година иконом Топузлиев бе изпратен на свещенослужение в българската община в гр. Истанбул и на негово място по решение на Св. Синод бе призован подгласникът му прот. Мина Минчев. По решение на Св. Синод при разглеждане на държавната ревизия и тази на ВФК при Св. Синод духовният състав като членове на Епархийския съвет на Софийска митрополия бяха отзовани и на тяхно място бе призован следващият подгласник иконом Борис Стоянов.
Въз основа на Устава на БПЦ всяко едно решение на Върховния църковен съвет влиза в сила след като бъде одобрено от върховното управление на Българската православна църква Св. Синод.
По силата на това уставно изискване през изминалия 4-годишен период досега Върховният църковен съвет е разгледал 223 различни въпроси, третиращи широк диапазон проблеми, взимал е решения по тях и ги е предлагал за висшестоящо разпореждане.
По-конкретно, бяха обсъдени и оформени становища по 21 предложения от общ характер, 16 предложения за доставка на свещи от различни лица, 26 предложения за ползване на църковни имоти, 29 писма, касаещи ремонтите и финансовото състояние на духовните семинарии, синодалната почивна станция в гр. Несебър и Момин проход, състоянието на новоизградените Синодални свещоливници “Орта-хан” Пловдив и в с. Хаджидимово, 53 отчета по изпълнение на бюджетите, допълнителни бюджети, 48 проектобюджета и 12 ревизионни акта.
V. ФИНАНСИ, СТОПАНСТВО,
ЦЪРКОВНИ МОНОПОЛИ, ИМОТИ И ДЪРЖАВНА СУБСИДИЯ.
СЪВРЕМЕННО МАТЕРИАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ЦЪРКВАТА
Подсигуряване материалната издръжка на Българската православна църква се обезпечава посредством реализиране на собствени доходи, рамкирани в сферата на самоиздръжката, като средствата, необходими за покриване на текущите материални потребности, намират израз чрез приходите и разходите по бюджетите на звената от системата на Църквата.
Съставът на църковните приходи се състои от реализация на църковни свещи, църковни монополи стоки, книжнина, бюджетни вноски от поделенията и от църковни имоти.
Основен и най-значителен приход се явява църковната свещ, обезпечаваща над половината от прихода, основно от 60 до 85% от общия състав на приходите.
Преди 1991 г. съвсем незначителни са били приходите от имоти под 1% спрямо общите приходи. След тази година с реституцията започна увеличение на приходите от църковни имоти и се пристъпи към устройване и организиране на дейностите по стопанисване и управление на църковните имоти. За съжаление последвалият разкол нанесе огромни щети на тези дейности. Към настояще време продължават усилията за възстановяване в пълнота на църковните имоти.
До 1990 г. по църковния бюджет се е получавала държавна субсидия, която е била незначителна спрямо общите приходи до 5-6%. След тази година по бюджета пряко не е получавана държавна субсидия. В настоящо време отделни храмове получават средства по преценка на Дирекцията по вероизповеданията при МС, както и някои новостроящи се църкви чрез църковните си настоятелства.
Църквата притежава традиционна система на финансова отчетност със съответните атрибути и дисциплина. След 1992 г. поради предизвикания разкол сериозно бе нарушена църковната финансова организация и дисциплина. Възстановяването им започна през 1994 г., но след 1997 г. поради продължилия разкол този процес бе отново затруднен. Тежки поражения в тези сфери настъпиха и след 1999 г., след прогласеното абсурдно “становище” на ВАС за възможността в правния граждански мир да съществуват две или повече общности с наименование Българска православна църква. Тези смущения бяха използвани от някои поделения като опит за обособяване на самоиздръжка и вследствие на това в тях се оформи убеждението, че не следва да се отчитат пред Св. Синод. Тези единични случаи (особено в икономически по-силно развитите райони) послужиха като опит да се очертае тенденция за децентрализация на финансите в системата на Църквата децентрализация, при която поделението да действа изцяло финансово самостоятелно. В икономически по-слаборазвитите райони обаче, църковни поделения развиха паралелна, но противоположна на посочената по-горе тенденция, изразяваща се също в липса на отчетност, но с категорично настояване централното ръководство Св. Синод да поеме изцяло недостига им на финансови средства.
Обобщено, изминалият период може да се характеризира като борба за оцеляване в изключително рязко меняща се неблагоприятна материална среда. Тази среда налага необходимостта от постоянно гъвкаво и динамично отношение към натрупващите се проблеми. Като изход за подсигуряване на достойно съществуване и подобаващо развитие в бъдеще е необходимо:
1. Трайно стабилизиране на приходите;
2. Гарантираното им системно увеличаване и
3. Подсигуряване на възможности за стопанско развитие особено в дългосрочен план.Това в настоящо време може да се постигне единствено чрез:
-
Организиране на собствените ресурси и развитие на самофинансирането.
-
Укрепване и развитие на църковната стопанско-финансова система, функционираща като единен стопански организъм и в рамките на това единство подсигуряване на възпроизводствен процес чрез насочване на средства за инвестиции в поддръжка и развитие.
-
Продължаване борбата и постигане пълна реституция на имуществените права на Църквата.
-
Възстановяване монополното право на Църквата или даване лиценз за църковно-монополните производства и възстановяване на единната църковна снабдително-пласментна дейност.
-
Изясняване фискалните взаимоотношения между Църквата и държавата, които в основата си все още не са решени. (От направените досега контакти в това отношение не е получено необходимото внимание от страна на финансовите държавни органи.)
-
За целево управление на доходите възстановяване и създаване на целеви фондове.
-
Централизирано управление и съгласуване дейностите на производствените звена в поделенията.
-
Развитие на други подобни и подходящи стопански инициативи, като например собствен пенсионен фонд (такъв е бил учреден през 1905 година, но през 1926 година е преминал към държавния пенсионен фонд), собствена каса за взаимоподпомагане (създадената такава през 1992 година е обсебена и все още е в разпореждане на разколниците).
Именно с предимството на добре организираната централизирана църковна финансова система е възможно постигане на достатъчни и ефективни финансово-стопански резултати, благоприятни за всички църковни ведомства. Още по-наложително е това съобразно съвременните икономически условия в обществото ни.
Основното в тези процеси е изграждане на съвременен високоефективен механизъм за регистрация, управление и контрол на собствени ресурси и дейности. За тази цел, както и за подсигуряване на съвременни условия за работа, управлението на Българската православна църква успешно продължи постигнатото и начертаното в предишния Четвърти църковно-народен събор “...електронно-изчислителната техника е навлязла вече и в управлението на Църквата ни. С цел ефективното й използване, подготвено е създаване на централизирана Автоматизирана система за управление (АСУ) на стопанско-финансовата дейност в цялостната система на Църквата”. Конкретно започна ефективно изграждане на “Компютъризирана информационна система за нуждите на Българската православна църква”. Системата е обезпечена с необходимите управленски решения на Св. Синод, указващи нейните начални параметри, съдържанието на базите данни, първичната архитектура в хоризонтален и вертикален план и т.н. За разработване в пълнота и за качествено изграждане на системата са привлечени специалисти и е създаден Съвет за изграждане на “Компютъризирана информационна система за нуждите на Българската православна църква”. В съвета участие чрез свои представители имат Математическият факултет на Техническия университет София, факултетът по Геодезия и картография към Университета за архитектура и строителство, Държавната агенция по кадастъра, отделни специалисти инженери, инженери-геодезисти, юристи и др. Безвъзмездно за нуждите на системата са подсигурени демонстрационни версии на подходящи за целта програми (софтуер) и необходимата за тестването им техника (хардуер). Тече доокомплектоване и предстои демонстрация на пилотен ведомствен работен модел. Подготвят се условия и конкретни текстове за разглеждане с цел подписване на договор между Агенцията по кадастъра и Св. Синод за устройване и подпомагане работата с църковните имоти (регистрация, отчет, опазване и т.н.) съобразно новия Закон за кадастъра и имотния регистър. Създават се условия за връзка и поддържане на необходим постоянен работен режим между компютърните информационни системи на БПЦ, Агенцията по кадастъра и Имотния регистър към съдилищата. В напреднал стадий на подготовка и реализация е и системата за компютърно счетоводно обслужване на поделенията на БПЦ. Основното препятствие за бързата реализация както на тези, така и на редица други необходими начинания, за съжаление, отново и единствено е предизвиканото от външни фактори тежко материално състояние на БПЦ.
Св. Синод продължава непрестанните си грижи и борба за възстановяване в пълнота правата на БПЦ и за постигане на подобаващото се достойно материално и финансово състояние на Църквата. Необходима е нова и максимална мобилизация на силите и укрепване единството на Българската православна църква.
VI. БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ЗАД ГРАНИЦА
Областта на БПЦ извън пределите на Родината се разделя на:
Всички епархии и енории зад граница са регистрирани съгласно законите в страната, където се намират и са юридически лица.
Всички недвижими и движими имоти в енориите на българските православни епархии са собственост на отделните църкви като юридически лица.
Всички свещенослужители на Българската православна църква зад граница са клирици на Българската патриаршия
Св. Синод, където се водят на отчет.VII. ЦЪРКОВНА ПРОСВЕТА И УЧИЛИЩА ДУХОВНИ СЕМИНАРИИ, НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА, СИНОДАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО, ВЪВЕЖДАНЕ НА РЕЛИГИОЗНО ОБУЧЕНИЕ В СВЕТСКИТЕ УЧИЛИЩА, ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНСКИ БРАТСТВА И ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНСКИ МЛАДЕЖКИ ДРУЖЕСТВА, ВЯРА, МОРАЛ, СЕМЕЙСТВО И ОБЩЕСТВО.
ПРАВОСЛАВНА ДУХОВНА, ПРОСВЕТНА И СОЦИАЛНА МИСИЯ В АРМИЯТА, БОЛНИЦИТЕ, УЧИЛИЩАТА, ЗАТВОРИТЕ И ДОМОВЕТЕ НА МИЛОСЪРДИЕТО
Когато говорим за богословските училища на св. ни Църква, би трябвало да започнем с богословските факултети: Богословски факултет при СУ “Св. Кл. Охридски”, София; Православен богословски факултет при Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”; Богословска катедра при Шуменския университет “Еп. Константин Преславски” и наскоро открития Богословски факултет в гр. Кърджали, филиал на Пловдивския университет “Преп. Паисий Хилендарски”. Всички те по отношение учебен процес и финансова издръжка са изцяло в грижите на Министерството на образованието и науката. Доколкото обаче по дух и образование са свързани с църковно-богослужебния и просветен живот на св. Православна църква, духовно-богослужебният живот в тези висши богословски школи е в грижите на св. ни Църква.
Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски” дава възможност за образование, възпитание, житейска и професионална реализация след завършване на пълния петгодишен курс или двегодишния паралелен курс на обучение на младежи не само от България. От две години се обучават и етнически българи от Молдова, Македония, Югославия, Албания, Украйна и Румъния. В Семинарията се обучават около 160 младежи на възраст от 14 до 19 години в редовния курс и 116 младежи над 20-годишна възраст (със завършено средно образование) в двугодишния паралелен курс за подготовка на свещеници. Завършилите петгодишния курс имат право да продължат обучението си във висше учебно заведение в страната или чужбина, като основната цел е да се посветят на пастирско служение в родната ни св. Църква.
От 1997 г. до сега пълния курс на обучение в Пловдивската духовна семинария са завършили 81 ученици. Шестима учител-възпитатели са прекратили учителската си дейност и са приели духовен сан. За този период към фонда на библиотеката са прибавени 4000 тома, с които целият фонд на семинарската библиотека надхвърля 8000 тома.
На 13 февруари 2000 г. отбелязахме 10-годишнината от възстановяването на Семинарията с участието на целия Св. Синод во главе с предстоятеля на св. ни Църква и официални гости от града.
Значително подобрена е материалната база на Пловдивската семинария. Извършват се ежегодни ремонтни работи за поддръжка и подобряване на битовите условия на нейните възпитаници.
Наред с въведеното в началните светски училища религиозно обучение свободноизбираем предмет Религия (СИП), се разкриват и неделни училища в страната според възможностите на съответните места, където преподаването се осъществява предимно от завършили висшите ни богословски училища младежи и девойки, които са придобили педагогическа специалност. Правят се постъпки от страна на Св. Синод пред съответните инстанции за въвеждане на задължителноизбираем предмет Религия (ЗИП) с православна насоченост и най-вече за редовно обучение по вероучение. Имаме надежда, че това важно за св. ни Църква дело за насърчаване на християнската добродетелност и морал в българското семейство и общество ще се осъществи с Божията помощ и добрата воля на нашия народ.
При новите благоприятни условия, създали се в нашата страна, се възстановява дейността на православните християнски братства и православните християнски младежки дружества по места, което благородно църковно-обществено дело насърчаваме с отеческа загриженост и молитвени благопожелания за добри плодове в духовното преуспяване на благочестивия ни народ.
От две години по инициатива на Св. Синод и при положителния отклик на Министерството на правосъдието се осъществи организирана духовна грижа от православни свещеници при параклисите в държавните затвори и поправителните домове за малолетни.
В духовните грижи на Православната ни църква са и болничните заведения и социални домове за изпаднали в нужда граждани, както и мисия на православния духовник в Българската армия при отделни случаи в синхрон с разпорежданията на Министерството на отбраната.
Независимо от това, че няма официален закон за армейското духовенство, български духовници участват във войнски тържества в дните на българската храброст, освещаване на бойните знамена и войнски клетви във и извън поделенията.
По решение на Св. Синод отговарящият за връзките на Църквата с армията архиерей е Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий.
От 6 до 8 декември 2000 г. във Велико Търново, с благословението на Св. Синод и участието на Великотърновския митрополит Григорий, се проведе Евросеминар на тема “Ролята на християнската етика във въоръжените сили”, с участието на БПЦ, Министерството на отбраната, Висшето военно училище във Велико Търново (ВВОУ), висши военни от НАТО и др. Разгледани са били много въпроси, особено за християнската етика в мироопазващите операции на ООН.
С надежда сме, че българският парламент ще оцени необходимостта от армейски свещеници и ще гласува необходимия закон.
През изминалия 4-годишен период Синодалното издателство изпълняваше своята дейност.
Официозът на БПЦ “Църковен вестник” излизаше редовно. Забелязва се трайно нарастване на читателския интерес. Към края на 2001 г. тиражът се е увеличил общо с около 30% в сравнение с началото на отчетния период. Отделни броеве са напълно изчерпани.
Постепенно се преодоляха много проблеми свързани с разпространението. В тази насока обаче може да се направи още много.
Списание “Духовна култура” също бележи напредък. По икономически причини години наред това важно богословско издание излизаше в двойно намален обем на 2 месеца, вместо на един. За всеобща радост през 2000 г. с благословението на Св. Синод “Духовна култура” възстанови своята традиционна периодичност и започна отново да излиза в 12 книжки годишно. Нарасналите разходи над бюджета се компенсираха от спомоществователи. Налагаше се известно време издаването на две книжки в една, но до края на 2001 г. списанието ще излезе изцяло в график.
През отчетния 4-годишен период Синодално издателство издаде 19 книги.
През време на благодатното пребиваване в нашата страна на чудотворната икона на Божията Майка Йерусалимска през 2000 г. Синодалното издателство отпечата голям брой икони-репродукции от светинята.
Официалните църковни календари джобен и стенен всяка година се подготвяха за печат според изискванията на Св. Синод.
Синодално издателство отпечатваше Рождественските и Пасхални послания, както и други официални обръщения на Св. Синод по различни поводи, празници и юбилейни тържества.
През изминалия 4-годишен отчетен период развиваше дейност и Църковно-историческият и архивен институт (ЦИАИ) при Българската патриаршия. В читалнята на института са работили около 480 души научни работници от институтите на БАН, от Софийския, Великотърновския, Пловдивския, Шуменския и Благоевградския университети; аспиранти, дипломанти, журналисти и граждани, ползвали архивни документи от фондовете на Българската екзархия, Св. Синод и на разни църковни дейци; с ръкописи и старопечатни книги; със снимков материал. С документи и ръкописи са работили и около 60 души чужденци македонци, сърби, гърци, руснаци, германци, румънци. Читалнята се обслужва от трима щатни сътрудници на института, които са хабилитирани научни работници. Те са дали над 1200 консултации и справки на различни посетители по църковно-исторически и богословски въпроси, участвали са със свои научни доклади и съобщения в 34 научни симпозиуми и конференции в София и страната и са публикували и предали в периодичния печат около 90 статии по църковно-исторически въпроси. През този 4-годишен период бяха издадени 7 книги с научно историческо съдържание.
През отчетния период щатните сътрудници са взели участие в няколко десетки радиопредавания на Българското национално радио и при изготвянето на телевизионни документални филми.
Щатните сътрудници са подготвили и изнесли десетки беседи и лекции по богословски и църковно-исторически въпроси в Съюза на учените в София, Американския университет в Благоевград, в музея на Съединението в гр. Пловдив, в Софийския университет, Македонското дружество, Славянското дружество и др.
Националният църковен историко-археологически музей (НЦИАМ) при Българската патриаршия през периода от 1997 г. до сега е осъществил редица дейности, свързани с прякото му предназначение честване на кръгли годишнини, паметни дати, свързани с живота и дейността на бележити личности от българския исторически и просветен живот, участие в конференции, организиране на беседи и концерти, реставрация на икони, съвместно участие в празнични изяви в България и чужбина заедно със средствата за масово осведомяване, обществени фондации и културни институции, участие с експонати на музея в национални и международни изложби.
През периода са направени подобрения в сигнално-охранителната и пожарно-сигналната система в музея. През 4-годишния период музеят е бил посетен предимно от ученици и студенти, от 5421 българи и 1668 чужденци, пред които са изнесени 763 беседи на български и 228 на чужди езици.
VIII. ХРАМОВЕ, МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ
С Божия помощ в последните години се строят много нови храмове и параклиси в градове и селища, където по-рано не е имало възможност; изграждат се и нови св. обители с щедрата лепта и дарение на добри християни и благочестиви люде.
Отрадно е да отбележим, че има боголюбиви млади и в зряла възраст хора, които приемат монашество и се отдават на спасителен подвиг в труд и молитва. Независимо от това в диоцеза на БПЦ се чувства нужда от попълнение на монашеските братства както в ставропигиалните три манастира, така и в десетките епархийски манастири. Православната славянобългарска обител “Св. Георги Зограф” на Света Гора приема своите послушници и иноци от Родината, които в молитвени бдения и усърден труд изпълняват монашеските си обети. Организират се поклоннически посещения по св. обители за духовно укрепване на вярващите люде и насърчаване в християнските добродетели на подрастващите поколения.
IX. СЕКТАНТСТВО И ПРОБЛЕМИ НА ПРОЗЕЛИТИЗМА И ПАГУБНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ СЕКТАНТСКАТА ДЕЙНОСТ
Всеизвестно е съществуването на сектантски формации у нас, получили регистрация от Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет. Тяхната пагубна дейност не остава скрита от погледа на обществото, което издига публичен протест за отстраняването им с надежда, че родната ни св. Православна църква, духовна закрилница на нашия народ, ще опази чедата на България. Морален дълг на духовници и миряни, на всички нас, делегатите на събора, е да се трудим за изкореняването на тези плевели в богатата духовна градина на нашето изконно православно християнско наследие.
С благодарност към Всеподателя Бога за Неговата милост и щедрост да съпътства нашите скромни усилия, да ни укрепява като усърдни съработници на великия Пастиреначалник Господа Иисуса Христа и ревностни служители на светата Му Църква, оставаме с надежда на Неговата неизчерпаема милост и благодат да се потрудим и занапред сред православния български народ за неговото духовно възрастване в истините на вярата, добродетелите, единството и всяко благополучие.
Богу слава и чест во веки веков. Амин.
| Църковен вестник |
| Духовна култура |
| Архив по автори |
| Архив по броеве |
| Книга за гости |
| Връзки |
| За нас... |
