РЕЛИГИОЗНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА КОМЕНСКИ КАТО ОСНОВА НА НЕГОВАТА ПЕДАГОГИКА

Архимандрит Павел Стефанов

  Албер Камю отбелязва, че хората се делят на две категории - тези, които правят историята и тези, които я изтърпяват. Колкото и парадоксално да звучи, Ян Амос Коменски спада едновременно към двете. Въпреки страшните удари, които му нанася съдбата, той успява да развие изключителните си способности, да спечели европейски престиж и да стане един от най-великите теоретици в историята на образованието.

  Доскоро източноевропейската и българската педагогическа историография пренебрегваше факта, че Коменски е дълбоко вярващ християнин и дори заема епископски пост. [1] Невъзможно е неговото оформяне като личност и мислител да се изолира от континенталния и националния религиозен контекст, който предопределя главните особености на предлаганата от него идейна парадигма. Църквата или по-скоро сектата, към която принадлежи Коменски, се нарича Моравски братя (лат. Unitas Fratrum). Генеалогията й води началото си от първата европейска Реформация в чешките и бохемските земи. Неин идеолог е свещеникът и преподавател в Пражкия университет Ян Хус (1372/3-1415), който е силно повлиян от съчиненията на английския богослов Джон Уиклиф (ок. 1330-1384). Според тях Римската църква трябва да се откаже от все по-нарастващите си светски богатства и да спазва евангелската повеля за нестяжание (бедност). Уклиф е убеден в съществуването на “невидима” църква, съставена от хората, които са предопределени за спасение. Той отхвърля “видимата” институционна Римокатолическа църква, която през ХІV в. се намира във “велика схизма” и е затънала в лукс и разврат. През 1380-1381 г. Уиклиф превежда с помощници за първи път Библията на английски език, за да замести с нея помръкналия авторитет на официалната църква и да направи Словото Божие достъпно за всички грамотни хора. Като схоластик реалист Уиклиф отхвърля и възможността осветеният хляб и вино (причастието) да се пресъществява в Тяло и Кръв на Христос, както учи римокатоличеството. [2]

  Основателят на Моравските братя, някой си Григорий, първоначално членува в редовете на умерените хусити (утраквисти). Той е племенник на видния проповедник Рокизана и е възпитан в убеждението, че Римокатолическата църква е претърпяла исторически провал и трябва да бъде заместена. През 1467 г. Григорий напуска хуситите и изгражда своя секта, която се прекланя само пред Библията и си поставя за цел да възстанови раннохристиянските общини. Тъй като утраквистите отказват да им ръкоположат духовници, Моравските братя се обръщат към друга протореформаторска общност - австрийските валденси. Крал Ладислав ІІ забранява молитвените събрания на Братята през 1508 г. По-късно чешките протестанти контактуват със своите съмишленици Лутер, Калвин и Бусер, но не се постига единение между тях. Те се намесват на страната на Шмалкалденската лига (1546-1547) и след загубата й от Карл V са разгромени. През 1609 г. Рудолф ІІ им предоставя религиозна свобода. Но по време на Тридесетгодишната война войските на Свещената римска империя ги поставят пред дилемата да се върнат към папството или да бъдат прогонени от страната (1620). Без колебание те избират втората възможност. Част от тях се изселват в Унгария, а други под водачеството на Ян Коменски, който е последния епископ на Моравските братя, намират убежище в Лесно (Полша). В тази секта епископският сан предполага пасторски и литургически, но не и административен функции. Моравските братя поставят ударение върху воденето на живот според евангелските принципи и отказват да водят безконечни спорове за догматически детайли. [3]  

  Ян Хус е мотивиран както от религиозни, така и от националистични мотиви, за да започне борбата срещу папството и петата му колона в Чехия - немците. За разлика от него Коменски определено е космополит по начин на живот и светоглед. [4] Този космополитизъм стои много по-близо до учението на Библията и ранната църква, което не признава полови, расови, етнически и държавни различия между хората, обединени и равни в мисията си като чеда Божии. Отправна точка на християнската концепция за равенство и братство са думите на апостол Павел от посланието му до галатяните: “Няма вече юдеин или елин; роб или свободен; няма мъжки пол или женски, защото вие всички сте едно в Христа Иисуса” (3:28). В това отношение Коменски е верен ученик на доминиканеца Томазо Кампанела (1568-1639) и неговата утопия “Градът на слънцето”.

  За разлика от редица мислители през ХVІІ в., които се отдалечават от църковната ортодоксия, Коменски е твърд защитник на тринитаризма (учението за троичността на Бога). Сентенциите му “Deus non est solitarius” (Бог не е самотен) и “Deus ist summe communicativus” (Бог е изцяло откровен) отразяват неговото разбиране за Бога в троичен смисъл - като Творец, обвързан със Своето творение, като Слово, възприело човешка природа в лицето на Иисус Христос, и като Дух, Който поддържа и освещава цялото битие. Следователно задачата, пред която са изправени всички вярващи, произтича от самата божествена същност. Те трябва да възстановят нарушеното от първородния грях пълно общение както между Бога и себе си, така и помежду си. В подготвянето и осъществяването на този сакрално-профанен процес Коменски отрежда основна роля на децата и тяхното образование. Негов стимул са думите на Христос, че никой не може да влезе в царството Божие, ако не го приеме с чистотата на дете (Лук. 18:17). Преклонението пред детето - този нов Адам, логично довежда до забрана от Коменски на всички телесни наказания.

  Може би най-важен аспект от религиозния светоглед на чешкия реформатор е неговият хилиазъм. Това е вярването, че Христос и Неговите избраници ще царуват “хиляда години” на земята между Второто пришествие и Страшния съд, както твърди Апокалипсисът на св. Йоан Богослов (20:1-6). Хилиазмът е споделян от анонимни автори на апокрифи като 4 Ездра и 2 Варух, от гностици като Керинт и църковни писатели като Папий Йераполски, св. Юстин Философ, Ириней Лионски, Тертулиан, Комодиан, Лактанций и др. [5] През Средновековието и Новото време редица секти и граждански движения издигат хилиазма като свое знаме в стремежа си за преобразяване на обществото и осъществяване царството Божие на земята. Радикалният хусит Ян Желивски от Прага през 1419 г. е известен с лозунга: “Status Mundi Renovabitur” (Състоянието на света ще бъде обновено). Реформаторите се стремят към осъществяване на своята есхатологична визия за “ново небе и нова земя”, “нов Йерусалим”, на който ще обитава правда (Апок. 21:1-2). Промяната не е дело само на отделната личност, а предполага всеобща трансформация на църквата и обществото (emendatio rerum humanarum). Човешкото поведение следва да съответства на богодаруваните принципи на разума, морала и науката. Докато анабаптистите и последователите на Томас Мюнцер през ХVІ в. се опитват да постигнат тази промяна чрез насилие, Моравските братя и техния последен епископ са последователни пацифисти в духа на Евангелието. Неговата педагогическа философия се опира на рационалистически и метафизически предпоставки. Въпреки някои прилики, тя е различна от окултния синтез на розенкройцерите, които възникват в началото на ХVІІ в. в кръгове, близки до пражкия двор на император Рудолф ІІ.

  Системата на късния Коменски е увенчана от пансофията (грц. всемъдрост). Тя се схваща като водещ принцип, който трябва да хармонизира всички знания и да доведе до световно разбирателство и мир. Пансофията изцяло интегрира религиозните, философските и природните науки. Тя разглежда развитието на обществото като динамика sub specie educationis и в неоплатонически дух се стреми към усвояване на вечните идеи. Според амбицията на Коменски пансофията трябва “да учи всички на всичко и от всяка гледна точка”. [6] Понятието “софия” у чешкия мислител отвежда към Стария Завет на Библията, в който тя олицетворява гносеологическия и пропедевтическия аспект на Божията същност. [7] Като своя учител Френсис Бейкън Коменски е еднакво чужд както на средновековната схоластика, която поставя богословието на пиедестал и превръща останалите дисциплини в негови “слугини” (ancillae), така и на материалистическо-атеистическата тенденция от Просвещението насам, която схваща богословието като суха казуистика или дори го отхвърля като излишно. Българското съответствие на пансофията на Коменски е панепистимията на Петър Берон, издадена в повече от 6 000 страници след 1861 г.

  Теорията на Ян Амос Коменски, смятана за утопична в продължение на три века, все повече се очертава като перспективна в условията на очертаващата се обединена Европа с нейното материално благоденствие, пълна достъпност на знанията и синхрон между религиите. Проверката й от времето тепърва предстои.