Слава Богу за всичко!
И за това, че ми даде сили да се потрудя и да дам нещо от себе си, и с помощта Божия да мога да бъда полезен на всички, които обичат вярата ни. Православната пречиста вяра, кърмителка на народа ни, която е голяма сила, когато я приемем с чисто сърце, защото тя е благодат Божия, която обновява, пречиства, обнадеждава, изпълва ни с обич към ближния и дарява с всяко добро нашето човешко същество.
Разговорът ми с тебе, приятелю, е изпълнен и обогатен със спасителните слова на св. Евангелие и апостолските послания, и е изречен не с високопарни думи, а просто и убедително, за да може всеки лесно да възприеме истините на вярата ни. Тук си спомням думите на св. ап. Павел към Коринтяни: "Как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира какво казваш? Но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат" (1 Кор. 14:16, 19).
Има, разбира се, и други възражения против вярата ни, но тук са изложени най-злободневните, които враговете на Църквата и сектантите поставят срещу нас.
Затова, мили мой, изучавай светата ни православна вяра. Чети Свещеното Писание. Там ще намериш отговор на всички въпроси, които те интересуват и вълнуват. Колкото повече опознаваш православната вяра, толкова повече ще я обичаш. Колкото повече я обичаш, толкова повече ще изпълняваш свещените нейни изисквания. Защото тя е нещо велико, както се казва в Свещеното Писание: "О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!" (Рим. 11:33) И така, нашата вяра е неизчерпаем извор на богатство на духа и на премъдрос тта Божия.
Желая моят разговор с тебе да бъде полезен за душата ти. Да укрепи вярата ти и да те освободи от оковите на невежест вото и непознаването на истините на най-скъпоценния дар вярата ни в Господ Иисус Христос, Който за нас човеците слезе на земята да ни изкупи със Своята Божествена кръв и ни посочи пътя към спасение. И да можем да отговорим на всички и всеки, който иска да му дадем основания за вярата си, както е казал св. ап. Петър: "Бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда" (1 Петр. 3:15).
Ако някои от моите изяснения не са пълни и достатъчни, то вината е само моя. Защото не исках да те отегчавам с многословие, а да ти дам духовна храна, като на младенец във вярата, за да възприемеш по-лесно преподаденото ти.
Но аз моля Господа, с всесилната Негова благодат и слабия мой труд да ти принеса полза, която да възбуди в сърцето ти благоговение към вярата, любов към доброто и упование в радостите на вечния живот.
И накрая, искам да изразя своята синовна и душевна благодарност и признателност към паметта на блаженопочиналия Софийски митрополит Мелетий, чиято брошура под заглавие "Отговори на главните възражения против истинната вяра", издадена през 1880 г. в София, ми послужи като идея за написването на настоящата книга.
Болката на дядо Мелетий е и наша болка, както и на всеки добър православен християнин. Защото винаги е имало противници на Христа, още от Неговото идване в света по времето на Ирод.
Вече 2000 години враговете на Иисус Христос се опитват да съборят могъщата сграда на основаната от Него Църква, но "крайъгълният камък" е поставен не на пясък, а на здрава основа и той няма да се поклати, въпреки бурите, които е претърпял, въпреки отчаяните опити на силите на мрака с кръв и огън да унищожат Божието дело. Сам Господ Иисус Христос е казал, че "и портите адови няма да є надделеят" (Мат. 16:18), а на учениците Си преди възнесението Си на небето: "И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света, Амин" (Мат. 28:20).
Ей, буди, буди, Господи!
13 май 1996 г.