След като Адам и Ева, нашите прародители, проявили непослушание към своя Създател Господа Бога, и яли от забранения плод, те били изгонени от рая с предупреждението: "С мъка ще се храниш от нея (земята) през всички дни на живота си... с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет... Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина (рая), да обработва земята, от която бе взет" (Бит. 3:17, 19, 23).
Трудът е основно задължение в живота на хората. Човек започва да се труди още от своето детство и юношество, когато е задължен да ходи на училище. След получаване на образование човек трябва да започне работа, за да изхранва себе си и семейството, което ще създаде.
В Свещеното Писание има много примери, които определят труда като жизненоважна предпоставка за успех в живота на човека.
Св. ап. Павел в първото си послание до Солуняни посочва себе си за пример, като казва: "Помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас" (2:9), и още: "да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме" (1 Сол. 4:11). И по-нататък: "който не иска да се труди, не бива да яде... Но слушаме, че някои от вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи" (2 Сол. 3:10, 11).
В кн. "Деяния Апостолски" се съобщава какво е работил св. ап. Павел, гостувайки в семейството на Акила и Прискила: "и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри" (Деян. 18:3).
Св. ап. Павел отбелязва също, че който работи, трябва и да получава възнаграждение за труда си: "не връзвай устата на вол, който вършее" и "работникът заслужава своята заплата" (1 Тим. 5:18).
Възхвала за труда ще прочетете и в "Притчи Соломоно ви": "Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник, но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. Или иди при пчелата и се научи как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена" (Притч. 6:6-8).
Животът около нас и по света е толкова трагичен и страшен. Всеки ден в средствата за масова информация четем и слушаме за убийства, грабежи, кражби. Това е защото някои хора не искат да се трудят с ръцете си и се стремят по нечестни начини да печелят и трупат богатства за сметка на другите. Те крадат от залъка на своя работник; вземат жилището му заради дългове към тях; убиват съперниците си, за да отнемат и техните придобивки; взривяват колите на конкурентите си, защото завиждат; стрелят и убиват, защото са далеч от Бога, защото техен бог е мамонът богатството. Но то накрая ги погубва, защото нямат мярка в стремежа си към повече богатства. Те стават зли като хищници и не се свенят да бият, грабят и убиват. За такива св. ап. Павел пише: "Техният край е погибел, техният бог коремът, а славата в срама им; те мислят за земното" (Филип. 3:19).
Само човек, който се е трудил цял живот, може да цени плодовете на труда си, защото каквото е придобил имот, пари и ценности, го е спечелил с пот на челото. А мързеливецът и безделникът, който не желае да се труди, търси лесна печалба. А тя идва от измами, кражби и убийства. Леността е страшен порок, защото след леността идва гладът за храна, а гладът е лош съветник и принуждава мързеливия да краде, лъже и убива.
Ето защо, всички трябва да се трудят. Искам да подчертая, че няма срамен труд. И сега виждаме как не само възраст ни, но и млади хора работят като пазачи, чистачи, въпреки че не е по специално стта им. Но това е честен начин да печелят средства за живот. Тяхната съвест не им позволява да получават пари чрез кражби, измами и др. Св. ап. Павел казва: "Който е крал, да не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае" (Ефес. 4:28).
И така, мили приятели, трудете се винаги честно, защото така залъкът, който ще преглъщате, ще ви бъде сладък, защото съвестта ви ще бъде чиста и сънят спокоен.
15 октомври 1998 г.
София