Неизследими са пътищата на човека, по наша мяра, защото ние не знаем кой къде ще отиде и докъде ще стигне. Това важи за посоките и пътищата на човека тук на земята, по която стъпваме, бързаме или бавно ходим. Но ние не можем да надникнем в духовните пътища на човека, не можем да надникнем в неговото съзнание, не можем да преценим какво ще предприеме в даден момент.
Ако ние не знаем и не можем да преценим къде ще отиде човек или какво мисли да предприеме, има Един, Който знае всичко за нас. Премъдрият Соломон ни предупреждава: "Пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки" (Притч. 5:21). А в Евангелието Иисус говори пред Своите 12 ученици: "Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени" (Мат. 10:29-30).
И така, нека знаем, че нищо не можем да скрием от лицето Божие, колкото и да се прикриваме и да смятаме, че хората няма да видят лошите ни дела, защото, казва Господ: "Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае" (Мат. 10:26). А ето какво казва св. ап. Павел: "И няма твар, скрита от Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме" (Евр. 4:13).
Затова трябва да преценяваме всяка наша стъпка, за да не стъпим накриво и да пострадаме. Но по-важното е когато, водени от нашия разум, определяме какво точно трябва да направим днес да мислим само за извършване на добри дела и за това, за което сме призвани да работим в живота.
Обаче има хора, които не се ръководят от Божиите повеления и мислят само за своето благополучие, и то за сметка на другите. Животът на човека днес е поставен на изпитание. Средствата, с които разполагат 90 % от хората, са недостатъчни за сносен живот, 50 % от хората изнемогват, някои дори мизерст ват, а 10 % гладуват.
И това е, защото се допуска в това преходно време едни да натрупат големи богатства, да водят охолен живот, а други да страдат, изнемогват и гладуват. За такива ап. Павел казва: "Пустош и неволя по техните пътища" (Рим. 3:17).
И нима това са пътищата Господни?
Нека си спомним словата на св. Йоан Кръстител: "Гласът на викащия в пустинята говори: "Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му... Сторете, прочее, плод достоен за покаяние... и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън" (Мат. 3:3, 8, 10).
А как да приготвим пътя към Господа? Св. Йоан Кръстител пак ни поучава: "Сторете, прочее, плод достоен за покаяние." Това означава, че ако сме придобили нещо, с което сме нарушили Божиите и човешки закони, ако сме взели от залъка на бедните, ако сме заграбили от заплатата на работника ни, ако не сме изтрили сълзите на вдовиците и сирачетата, ние няма да получим награда от Господа Бога, а напротив, ще заслужим Божия гняв.
Ако използваме припечеленото с честен труд, за да подпомагаме болните, немощните, гладните, вдовиците и сирачета та, то нашият плод наистина ще бъде достоен за покаяние и нашият път ще бъде наистина този на Господа, и ще получим заслужена награда.
29 юли 1998 г.
София