В своите размисли невярващият човек достига и до абсурдните заключения, че случаят управлява всичко, иначе нямаше да цари такъв безпорядък и толкова зло на земята...
Независимо че "целият свят в зло лежи", по думите на св. ап. Йоан Богослов (Първо съборно послание 5:19), не може да се твърди, че случаят е създал всичко. Има един Създател на света Господ Бог, Творецът на небето и на земята. Той сътвори човека и му каза кое е добро и кое е зло. Но човекът съгреши и грехът го поведе към злото, и то властва над него. Затова е безпорядъкът в света, затова има страдания и болести, затова има вражди между хората и войни между народите, затова един се ражда сиромах, а друг богат, затова има неравенство в човешките съдби, затова едни страдат, а други благоденстват.
Не бива да осъждаме Твореца, защото не знаем Неговия промисъл за всекиго от нас. Нека си спомним какво казва Спасителят Иисус Христос, че и "космите на главата ни са преброени", затова не бива да се бъркаме в Божиите дела. Светът е велика Негова книга, а вековете са страници и вървят една подир друга. Годините са редовете на тези страници, а всичките творения, от ангелите до човека и до най-малкото цвете, са като букви, разположени в подобаващ ред, за да създадат тази велика хармония.
И може ли да наречем всичко това случайност?
Мнозина недоумяват защо има толкова бедствия в природата, защо страдат хората, защо умира младият, а живее старецът, защо смъртта е грабнала този добър човек, а не онзи жестокосърдечен сребролюбец. Ние ще отговорим, че колкото и да е неприемливо за нас, така е благоволила безпределната Божия Премъдрост, че такава е била волята Божия.
Чудим се, като виждаме, че човешката добродетел е сполетяна от бедствия, а порокът се радва на щастие. Вечността ще ни разясни тази велика тайна. Тогава ще разберем загадка та на Божията правда: да награди със земно благоденствие този нечестивец, а дободетелният човек ще получи блажен живот във вечността.
Бедствията и страданията на земята са спасителни, защото водят душата ни към Бога и към вечно блаженство. Нека си спомним тук за мъките на праведния ветхозаветен Иов и притчата за богаташа и бедния Лазар, в която богатият проклина удоволствията, почестите и богатствата, които са го довели до геената огнена.
Като имаме вяра, за нас мерило в живота трябва да бъде вечността, денят на страшния Божи Съд. Без това познание ние никога няма да можем да разберем Божия Промисъл за нас, човеците. Затова никога да не дръзваме да съдим пътищата Господни, а да казваме: "Слава на Тебе, Господи!", защото така е благоволил Бог!
Юни 1995 г.
Благоевград