Едно поклонение
На 5 май пред автостанцията в град Гоце Делчев се е събрало множество мъже, жени, стари и млади. Около тях тичат и подскачат жизнерадостни дечица. Всички са пременени и това придава на цялата картина празничен вид. А прехвърлили поглед към гишето за билети, виждаме дълга редица от нетърпеливи хора, които протягат ръце, дано успеят по-скоро да се сдобият с листчето, което ще им позволи да се качат на автобуса.
Една след друга колите отнасят пътниците на 15 км от града в селото Горняни, сега град Хаджидимово. Пътят минава през равно поле. Тук е най-богатото село Мосомище, на 2 км от града. Нека споменем, че църквата, която носи името на св. Николай, е най-добре поддържаната в околията и епархията. Енорийският свещеник, макар и пенсионер, е подредил с вкус църковния двор. В него има шадраван, в който бликат свежи струи вода. Цветя привличат погледа на посетителя. А влезете ли в храма, оставате поразени от чистотата и реда по всички кътчета на Божия дом. Макар и да не е много уместно споменаването на тези неща в тия редове, счетох за свой дълг да похваля усърдието на ревностния селски църковен труженик енорийския свещеник К. Х.
Преминаваме село Ляски. Прекосяваме голямото село Копривлен и пътят ни отправя към селата Горняни и Хаджидимо во, които почти са слети и не може да се постави раздел помежду им. Над село Горняни, на 300 м от него, на един хълм са кацнали манастирските сгради на обителта "Св. Георги", която е и енорийски храм на селото. По целия път застигахме и задминавахме каруци с поклонници, стари и млади яхнали на мулета, коне и магарета, като сред тях се съзират и мохамеда ни. Какво привлича така силно тези хора старите да оставят своето спокойствие, младите работата си, децата училище то, а още повече следовниците на Мохамед?
Отговорът на този въпрос ще разберете от разказа, който дочух в автобуса.
Преди години млад помак заболява от нервно разстройст во и стига до непоносима за околните му лудост. Болният къса въжета и синджири и е тежко бреме за близките си. Изпитани са всички медицински указания, споходени са много ходжи и стари ханъми, но всуе. Родителите, които са слушали за чудодейната помощ, която оказва св. вмчк Георги на много болни и нещастни, решават и пристъпват прага на православната светиня. Вечерта срещу празника болният момък, здраво обвързан с дебели въжета, е оставен да преспи в женското отделение (горния кат) на храма. На сутринта, рано още, преди да съмне, родителите и някои сродници остават поразени от великото чудо, което ги е споходило. Те заварват болния спокойно да спи, като въжетата били събрани до него... След събуждането си здравият вече момък разказва на изумелите от радост свои сродници какво се е случило. През нощта дошъл при него един млад момък, който се нарекъл Георги и който го освободил от тежките вериги на болестта. Поръката на светия момък към изцерения била да се пази от грях и да разказва на събратята си за милостта, която християнският Бог излива върху всеки, дошъл с вяра в Божия дом...
Този случай на изцерение се разнесъл по всички кътчета на околията. От тогава до днес иноверците-мохамедани ревностно тачат деня на св. вмчк Георги наравно с християните. Посещенията в св. обител те почват да правят още десетина дни преди самия ден на празника, може би от стеснение пред християните. Но и на деня на св. Георги десетки помаци и помакини разнообразяват множеството поклонници. Повечето са млади жени, повели за ръце дечица или пък носещи в цедилка на гърба малки рожби. Техните приношения са големи и най-различни, като най-вече даряват на светеца агне, което поднасят пред иконата и допират до нея, за да я обцелува.
Наближавайки селото, дочуваме от автобуса биенето на манастирските камбани, които посрещат поклонниците. След пристигането се отправяме по стръмния път, който води към св. обител. Мелодичният звън на камбаните продължава да се разнася из цялата околност до късна вечер. Той приветства изморените, но с жива и сърдечна вяра гости. Портите на двора са украсени със зеленина и цветя. Там посрещат епитропите на св. обител, като дават указания за настаняване и пр.
В самия двор, който е много голям, вече са наредени сергии и децата се трупат около тях, като очичките им прехвърлят всеки предмет, изложен на масата. Дочува се тихото блеене на агнета, които поклонниците вече са донесли или сега носят. Шум от множество свирки и пищялки оглася целия двор. Глъч, викове и детски смях. Същински панаир.
Игуменът, спретнат свещеник, ни посреща и настанява. Часът клони към 5. Вечернята ще почне в 6 часа. Затова излизаме да се поразходим около св. обител. Поглеждаме надолу. Шосето се вие като змия. По него пъплят като мравки уморени от пътя и жегата поклонници. Камбанният звън наново оглася околността и сякаш гостите ускоряват хода си. Те бързат, за да не пропуснат вечерната молитва.
Влизаме пак в двора. Североизточното крило на манастирските сгради заедно с част от двора, който е преграден, се използва почти една година като Дом за умствено изостанали деца от 3-17-годишна възраст. Тук са 45 момчета и момичета. Домакинът на дома беше любезен и ни разведе из всички стаи. Видяхме нещастните деца едни лежат спокойно в леглата си; други се разхождат из коридора; трети издават нечовешки звуци. Но повечето от тях, под топлите грижи на медицинските лица и възпитателките, които непрестанно бдят над тях, се подчиняват на общия ред. Техният живот продължава най-много до 20 години.
Вече е време за вечерня. Влизаме в Божия дом. Едва си пробиваме път до св. олтар. Повече от един час вечерно моление. То е "из глубини сердца". И не може да бъде иначе, защото, сега особено, въздишките и стоновете, даже и хлипанията, на съкрушени сърца задължават. Всички просят успокоение и утеха. И милостивият Бог дарява всеки. Вярата и молитвата изпросват помощта на небето и благословението за тих и мирен живот в Христа.
Денят преваля. Надниквам в храма. Вътре не може да се влезе. Тук ще прекарат нощта стотици изнурени и измъчени души. И моля се в себе си: "Боже, великий и славний, помогни на всички тия Твои създания. Те чакат и просят, и молят за милост. И Ти, Боже, не ще ги презреш."
От ранно утро всички са на крак. А тия, които са преспали в храма, сега го помитат и почистват. Нови потоци от гости и поклонници прииждат и заливат манастира. От десетки километри прегърбени старци и старици идват тук. И питаш се: кой събира тук тия хора? Нашата вяра. Велика е тя. Тя е подвиг и зове за жертви. И християните са готови да ги дадат. Затова нашата вяра ще победи света.
В 7 часа свежото майско утро се проглася от звъна на камбаните. Започва утренното богослужение. Храмът е препълнен. На моменти трудно се диша. Но всички издържат. След св. служба, при тържественото биене на камбаните, при изнасяне на хоругви, кръстове и свещници започва литията около храма, която завършва в средата на двора, където се отслужва водосвет. Накрая гостенин-свещенослужител, покачил се на стол, за да бъде по-добре чут от гостите, произнася възторжено и прочувствено слово за живота и делото на св. вмчк Георги и за неговата непоклатна вяра, която победи света; за вярата, която проповядва мир и братство между народите и любов между човеците. След това всички се поръсват. Поклонниците вече ще си вървят, ободрени и с нови сили за борба в живота.
Чуват се тъпани. Долу в селото се вият хорб. Народът след като е отдал нужната почит на светеца закрилник на селището, сега се весели и празнува.
Напускаме св. обител, която от 1864 г. е светилник в този край, високо и предано тачена от стари и млади.
Ние благодарим на Бога, че имахме възможността да видим с очите си и да почувстваме със сърцето си величието и силата на нашата вяра. Този красив спомен е от 1955 година.
А сега нека продължа разказа си за това свято място.
Тази спонтанна изява на вярата в светеца се повтаря всяка година на Гергьовден.
А какво представлява обителта "Св. вмчк Георги" днес?
Повече от 30 години вече е само манастир, а не и енорийс ки храм. В двора му са построени нови сгради, оформени в почти цяло каре. От града манастирът прилича на непревземаема крепост. Да, крепост, в която кипи духовен живот. Тук има няколко свещенослужители, които провеждат редовно богослу жения. От няколко лета повече от 200 деца от 7 до 14-годишна възраст по две седмици прекарват тук в игри и занимания, провеждани от богослови. Те редовно посещават службите сутрин и вечер и изучават църковни песнопения. Така доста момчета, след изживените радостни дни, получили прекрасни уроци за вярата ни, кандидатстват и са приемани в Софийската духовна семинария като редовни ученици.
Строителството, духовният живот на монасите, благочес тивото възпитание на децата, редовните богослужения, всичко това, под ръководството на Неврокопския митрополит Натанаил, определя св. обител като един молитвен оазис, където намират утеха и успокоение не само жителите на града, но и християни и българомохамедани от целия Родопски район.
Тук в църквата на манастира се пази и чудотворна икона на св. вмчк Георги. Тя бе открадната преди няколко години, но по волята на светеца похитителят връща иконата и тя сега раздава своята благодатна помощ на тези, които отправят своята молитва към светеца.
Всичко това нямаше да бъде осъществено, ако не бе покойният вече от две години игумен ставрофорният иконом Трифон Симидчиев. Той близо 50 години усърдстваше за строителството на сградите и опожарения храм.
Трябва да подчертая, че манастирът вече се посещава и от поклоннически групи от цялата страна. Тук идват хора, търсещи подкрепата на светеца-чудотворец в това благочестиво огнище на Неврокопска епархия.
17 септември 1998 г.