Защо е необходимо да се молим на светиите?
Бог и без тях може да ни спаси

Разбира се, че може да ни спаси. Но достойни ли сме ние и заслужаваме ли Той да ни помогне и спаси? Изпълняваме ли Божиите заповеди, за да можем да очакваме Неговата помощ? И обичаме ли ние своя Творец и Спасител, или само при нужда се сещаме за Него?

А ако обичаме и почитаме Бога, то сме длъжни да проявяваме тази обич и уважение и към Пречистата Негова Майка ­ св. Богородица, и към Неговите угодници ­ ангелите в плът, мъчениците и светиите, дали живота си за Неговото име, търпели мъчения и страдания, а след това са получили и дара на чудотворство, както в живота си, така и след смъртта си.

А как да не прославяме светиите, когато в Свещеното Писание четем: "Хвалете Бога в Неговата светиня" (Пс. 150:1). "Тая чест е за всички Негови светии" (Пс. 149:9). "Споменът за праведника ще пребъде благословен" (Притч. 10:7). А в Евангели ето сама Преблагословената св. Богородица казва: "Ето, отсега ще ме облажават всички родове" (Лука 1:48). А св. ап. Иаков така се изразява: "Голяма сила има усърдната молитва на праведника" (Иак. 5:16).

Ако св. ап. Павел е молел верните да се молят за него: "Братя, молете се за нас" (1 Сол. 5:25), и още "Молете се също и за нас, за да ни отвори Бог врата на словото да разгласим Христовата тайна..." (Кол. 4:3), и смятал това необходимо за себе си, то колко повече на нас, които сме грешни, са необходими молитви те към светиите като наши ходатаи пред Бога.

Св. ап. Павел казва за ангелите: "Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение" (Евр. 1:14). А как ние да не се молим на тези добри наши помощници ­ ангелите -пазители, които ни праща Бог?... Ако ангелите слушат и приемат молитвите на християните, то, разбира се, че и Бог идва и приема искрените молитви на своите угодници, защото Господ е казал: "Ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението на мъртвите, ... са равни на Ангели" (Лука 20:35-36).

С какво право реформистите ни обвиняват в това, че почитаме светиите? Трябва да отговорим на тези заблудени хора, че нашето поклонение не е равносилно на обожествяване, а е благоговейно почитание, въздавано на светиите, които молим за ходатайство пред Бога. Ние много добре знаем, че Седмият вселенски събор, който утвърди честването на светиите, заедно с това е осъдил тези, които светиите "яко Боги призивают".

А почитането на св. мощи при древните християни е било толкова силно, че те построявали храмове над гробовете на мъчениците. Затова и ние сега спазваме точно повеленията на Седмия вселенски събор да не се освещава храм, ако не са положени частици от мощите на мъченици под св. престол или в св. антиминс.

Нещастни са наистина хората, които от суетно мъдруване лишават себе си от ходатайството на светите Божии приятели. Сто пъти по-нещастни са тези, които не почитат, не се молят и не обичат пресвета Дева Богородица, която Господ благоволил да избере в служение на тайната на Своето въплъщение и която подир нейното успение възнесъл със слава на небето, както предрече пророк Давид: "Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, ­ Ти и ковчегът на Твоето могъщество" (Пс. 131:8).

Бедни по дух са отричащите св. Богородица, които в ослеплението си не изпълняват свещения завет на Майката Божия: "Защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове" (Лука 1:48) и лишават себе си от всемогъщото застъпничество на онази, която Църквата възпява като "Огнен престол на Вседържителя". Ето така я изобразява един от пастирите на Руската православна църква: "Тя е огън божествен, благодатна светлина, които така са проникнали в нейното същество, че тя самата е станала тайнствен огън, който с трепет обладава цялата святост, очистител на за всички, които с вяра и любов отправят очите си към нея."

26 април 1996 г.

Благоевград