Аз зная, че Ти, Господи, не желаеш смъртта на грешника,
защото Ти затова дойде в света
да спасиш погиналото човечество, затънало в грехове.
И Ти стоиш пред вратата и хлопаш,
изпълнен със смирение, кротост и надежда,
че ще чуем Твоя глас, че ще откликнем на потропването,
защото Ти казваше: "Дойдете при Мене всички отрудени и
обременени, и Аз ще ви успокоя, и ще намерите покой за
душите си."
Ти, Господи, никога не насилваш никого
Ти ни учиш и ни зовеш да дойдем и влезем в Твоята
спасителна кошара на Добрия Пастир,
откъдето ще ни изведеш на тучни пасбища.
Ти, Господи Иисусе Христе, и когато искаше да изцериш
някой болен, го питаше: "Искаш ли да оздравееш?"
Или: "Вярваш ли в Иисуса Христа?"
И когато чуеше утвърдителния отговор на болния и
немощния,
Ти извършваше чудото
слепият проглеждаше,
хромият ставаше на крака и ходеше
но и напомняше на изцерените: "Недей греши повече",
с което им подсказваше, че страданието, което ги е
сполетяло, е плод на техни грехове или на
греховете на родителите им.
Ето защо, Господи Иисусе Христе, Ти си нашето упование,
ние няма на кого другиго да се надяваме. Ти и Пречистата
Ти Майка св. Богородица, сте нашите застъпници пред
Престола на Бога Отца и само от вас можем да очакваме
милост и спасение.
И ние със смирение и със сълзи се молим:
"Дойди, Господи, дойди и ни спаси!" Така възкликна и
св. ап. Петър, и каза:
"При кого да отидем, Господи. Ти имаш думи
за вечен живот." Ти си едничката ни надежда,
затова и просим, и молим да приемеш молбата на тези,
които идваме с вяра при Тебе, и да ни приемеш в
царството Си, както прие и разбойника от дясната Ти
страна, защото без Тебе изнемогваме в този труден
и изпълнен с пороци свят.
Не ме забравяй, Господи!
Защото аз съм този, който страдам за Твоето име.
Не ме забравяй, Господи!
Защото аз съм този, когото Ти обикна.
Не ме забравяй, Господи!
Защото аз съм тук, на колене пред Тебе,
и Ти казвам, че Те обичам. Защото съм тук, в
Твоя свят храм, и Те очаквам.
Близко съм до Твоите рани по тялото Ти,
които Ти получи и понесе заради всички нас.
Аз съм тук, Господи, не ме забравяй!
Аз съм тук и ще Те чакам до Възкресението, което
Ти си обещал за всички нас, които вярно изпълняваме
Твоите заповеди.
Аз ще Те чакам, Господи, защото имам кътче в моето
сърце за Тебе, Едничкия наш помощник и покровител
в спасението.
Ще Те чакам до последния си дъх, Господи!
22 април 1998 г.
София