Мили приятели,
Преди години при разговор с атеисти, те се мъчеха да ме убедят, че вярата в Бога е понятие и убеждение, което може да се възприеме само от простите хора, а не от образованите. Останах много изненадан и ги попитах: "А знаете ли вие, господа, какво е истина?" Този въпрос ги озадачи. Тогава аз им казах, че вярата е приемане на една неоспорима истина, която се таи дълбоко в душата ни и се изповядва с разума и сърцето. А какво да кажем за това, че най-вели ките учени и физици, и естествоизпитатели, и философи са вярвали в Сина Божи, че благодарение на вярата си в Бога са достигнали до познание на много истини и до успехи в областта на науката.
След възкресението на Господ Иисус Христос апостолите все още се съмнявали във величието и славата на своя Учител. Те помнели кръстната Му смърт. Той им се явил няколко пъти, за да ги убеди в Своето възкресение, и чак тогава те възклик ват: "Господ мой и Бог мой!"
Иисус Христос казва на ап. Тома, а чрез него и на всички нас: "Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали" (Йоан. 20:29). Ние вярваме в свидетел ствата на светите евангелисти и на всички други апостоли, защото тяхното слово за възкръсналия Христос завладя целия свят. Защото те, неуките рибари и митари, покориха народите и прости, и учени, а с кръвта си запечатаха своето слово в сърцата на милиони християни, за да шества словото Божие вече 2000 години по света и да завладява умовете и сърцата на всички, които приемат Разпнатия в душата си. Ето затова няма по-велика опора за вярата ни от Възкресението на Господ Иисус Христос, защото, казва св. ап. Павел: "Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете!" (1Кор. 15:17)
За всеки един от нас има един Бог, в Когото ние вярваме, на Когото ние се покланяме с дух и истина и на Когото служим. Ние имаме безсмъртна душа, за спасението на която сме длъжни да се грижим. Има пороци, които непременно трябва да се стараем да отхвърлим. Има добродетели, които трябва да овладеем и да изпълняваме в живота си. Има рай, който трябва да заслужим с вяра и добри дела, има ад, който трябва да избегнем. Има последен съд, от който трябва да се боим, има смърт, която трябва да очакваме и за която трябва да се подготвим.
Господ Иисус Христос страда и умря на Кръста за всички и за всеки, и Неговите заповеди са валидни за всички човеци, независимо от тяхното звание и положение в обществото.
И тъй, вярата, която ни спасява, е нужна на всеки. Тя е още по-необходима на образованите хора, на богатите и силните, защото те са подложени на по-големи опасности и изкушения в живота, тъй като тяхната надежда се корени повече в благосъстоянието им, отколкото на вярата в Бога. А ако я имат, тя ще ги поведе по очистените пътеки на истината и правдата.
А тези, които считат, че вярата в Бога е само за простолюдието, нека имат предвид думите на Господа, Който казва: "Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно." И още: "по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие" (Мат. 19:24).
27.VIII.1995 г.