Мили приятелю,
Ако така мислиш, ти също не би трябвало да вярваш в нищо в света около тебе. Дори в това, че живееш, гледаш, разбираш, мислиш и пр., защото ти не можеш напълно да разбереш и изясниш нито едно от тези явления.
Наистина, кажи ми какво е животът? Какво е светлината? Какво е електрическият ток, какво е звукът, цветовете и пр.
Изясни ми какво е вятърът? Къде се образува, защо и как престава да духа? Какво е студът, горещината, какво са простите наглед, но неразложими вещества и предмети?
Какво е сънят? Защо, когато спя, ушите ми, които би трябвало да приемат всеки звук, не чуват и не възприемат нищо около мене? Как и защо се събуждам, а идва време, когато изобщо няма да се събудя?
Какво е скръбта, радостта, гневът, любовта и пр.? По какъв начин разбирам, мисля и си представям предметите, които никога не съм виждал?
Опитай се, приятелю, да ми изясниш всичко това и много други неща, но не със сбор от вероятности или със заучени думи. Не можеш? А всичко това съществува неоспоримо около нас.
Всичко в света е тайна, както и самият аз, дори и най-обик новените явления и вещи.
Кой от учените напълно е разбрал причината и целта на всичките явления в природата? Кой от тях е изучил всичките нейни тайни?
И ти сега искаш да достигнеш Оногова, Твореца, Който е създал всички тези непостижими явления за тебе. Като не можеш да си ги изясниш, ти искаш да разбереш и откриеш Твореца. След като не можеш да намериш онова, което има предел, как искаш да постигнеш безкрайното? Ти се прехласваш пред малката билка и цвете, пред насекомото, и не можеш да ги осмислиш, а искаш да достигнеш до Бога и всичките Негови творения и откровения.
Не се ли убеждаваш най-сетне, че такова едно дръзнове ние е нелепо, безумно? Защото всичко в природата, както и във вярата, е тайна, велика тайна на благочестието. Ето, това е и печатът на великите Божии дела.
Тайнствата на вярата са подобни на слънцето: непроница еми в съществото си, те озаряват и животворят онези, които ги възприемат с чисто сърце, и ослепяват тези, които са дръзки и крият лицето си от светлината.
Тайнствата са над разума, но не противоречат на разума. Умът със собствените си сили не може да открие истината, ако няма вяра, защото само чрез вярата ние можем да достигнем до познание на истината.
И така, в мене се утвърждава мнението, че тайнствата на вярата и на мирозданието, макар и да надвишават разума, не му противоречат, защото вярата е тази, която ми помага да разкрия някои явления. Тя за мене е светлината, която свети в мрака на незнанието и довежда до тихото пристанище на познани ето.
Вярата за разума е като далекогледа за окото: с помощта на този уред окото вижда онова, което по естествен път не може да се види и открие. С далекогледа окото прониква в пространството и във вселената, които иначе са недостъпни за него. И така, можеш ли да кажеш, че далекогледът вреди на зрението? Подобна роля играе за нас вярата: тя укрепва разума и го подпомага да се занимава с издирване на всичко. Но там, където естествените сили на разума изнемогват, там вярата му разкрива нови светове и свръхестествените божествени истини, тя му дава възможност да прониква в тайните Божии.
И така, аз вярвам в тайнствата на християнската вяра, както вярвам в тайните на природата, защото зная, че те съществуват.
Януари 1996 г.
Рилски манастир