Слушал съм много трогателни истории за отношението на деца към родители за грубости към тях, за побой, дори и за убийства.
Ние, по-възрастните, помним каква патриархалност имаше в семейството уважение и страхопочитание към бащата и майката. Никой не почваше да се храни на трапезата, докато не седнеше бащата, докато не се прочетеше молитва. Как, когато се върнеше от работа баща ни, се надпреварвахме да свалим обувките му, да му дадем чаша вода, да подадем кърпата, след като се измие, да се приберем навреме вечер, защото вратата се затваряше и т. н.
Тези неща, може би, звучат като приказка за някои млади хора, но така беше.
А днес често цари хаос в отношенията между деца и родители. Често младежите не искат да помагат, връщат се късно вкъщи, не учат, бягат от училище, посягат на чуждо, прибягват до наркотици...
Мили приятели,
В 6-ата Божия заповед е казано: "Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава" (Изх. 20:12).
А премъдрият Соломон в "Притчи Соломонови" ни съветва: "Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си. Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе: защото заповедта е светило, и поуката светлина, и назидателните поуки път към живота, за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда" (6:20-24).
А нека си спомним и притчата за Блудния син, в която се говори как малкият син поискал своя дял от бащиното наследство, отишъл в чужда страна и прахосал всичко в разгулен живот, след което бил принуден да пасе свини и да яде от храната им. Но след това се осъзнал и се върнал при баща си с думите: "Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син..." Баща му го приел и наредил да го облекат, да му сложат пръстен и да заколят угоеното теле, "защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери!" (Лука 15:21, 24).
Св. ап. Павел в посланието си до Ефесяни съветва: "Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа, защото това е справедливо" (6:1).
Няма родители, които да не съветват децата си, и това е тяхно задължение, особено в днешния изпълнен с толкова грехове и мерзост свят, защото иначе рискуват рожбите им да тръгнат по лошите пътища. Жалко е, че дълги години Църквата бе лишена от възможността да възпитава младите поколения и до повечето от тях не е стигнало Христовото благовестие. Те не са запознати с християнските морални ценности, за да възпитават в тях сега своите деца.
Необходимо е да се приучат младите да ходят на църква и там, в тази мистична обстановка, да слушат поученията на духовниците, които биха им въздействали много по-осезателно и по-отговорно. Да знаят, че Бог всичко вижда, че няма нищо скрито, което да не се открие, че всеки трябва да носи отговорност за постъпките си, че трябва да почитаме родителите си и да уважаваме възрастните хора, да даваме милостиня и да помагаме на всеки, който потърси помощ.
Нека помнят младите словата на премъдрия Соломон, който образно и красиво ни говори за отношението на родителите към децата: "Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе: защото заповедта е светило, и поуката светлина, и назидателните поуки път към живота" (6:22-23).
И помнете, млади хора, никога родителите няма да ви съветват нещо лошо, а ще насочват стъпките ви само към добро.
А чуйте какво казва и Самият Господ Иисус Христос за родителите: "Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, и кога поиска риба, да му даде змия?" (Мат. 7:9-10)
Затова, почитайте родителите си и слушайте съветите им, за да живеете дълго на земята и да се радвате на Божията милост.
31 юли 1998 г.
София