"Рече безумец в сърцето си: няма Бог" (Пс. 52:1)

Мили приятели,

Все още се намират хора, толкова погълнати от материалния свят, от стремежа си да печелят и трупат богатства, че нямат възможност да вникнат в душата си и да проумеят, че "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста" (Мат. 4:4), както отговаря Иисус Христос на сатаната, който се опитва да Го изкушава в пустинята.

Много правилно отбелязва древноцърковният християнс ки учител Тертулиан, че душата на човека по природа е християнка, но има едно диво упорство в този, който казва, че не вярва в Бога.

Не вярва този, който живее само за себе си, който не се оглежда наоколо, не вижда красотата и хармонията в природата и не иска да признае, че не може материята сама да създаде света и всичко в него, а има някаква божествена сила, един Велик Архитект ­ съвършеният Господ Бог ­ Творецът на небето и земята, Който е началото и краят.

Каква по-голяма илюстрация на Божието творчество от прекрасния 103 псалом, който се чете в началото на вечерното богослужение. Това е химн на творческата сила на Бога, пред която и богоборецът би трябвало да преклони глава. И ето как Псалмопевеца възпява всичко сътворено: "Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен" (1).

"Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки (5). Ти прати извори в долините: между планини текат води, поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си. При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас (10-12). Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека (14-15). Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си. Изгрява слънцето, и те се събират и лягат в своите леговища; човек отива по делата си и по своя работа до вечерта. Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро" (19-24).

Пред тази ода на Божието творчество ние смирено прекланяме глава и вярваме в домостроителството на премъдрото Слово Божие и дълбоко в сърцето си приемаме хармоничното устройство на света и всичко в него.

Боговдъхновеният псалмопевец не изпуска нищо от сътвореното от Бога, като се почне от тревичката и се стигне и до луната и слънцето, земята и морето, и венеца на творението ­ човека.

И само безумният човек може да отрича съществуването на великия Творец-Бог, защото само най-висшият от всички, само Този, Който идва от необяснимото минало, Който пребъдва сега в света, и ще бъде и в бъдещето, т.е. Този, Който е бил, Който е и Който ще бъде, само Той може да сътвори този величав и чуден свят, така прекрасно създаден и устроен, в който и ние се радваме, че живеем днес.

И наистина прав е св. цар и пророк Давид, когато казва, че само безумният човек може да твърди, че няма Бог.

Затова, мили приятели, ако искате да почувствате Бога като Творец, излезте сред природата, огледайте се около себе си, вижте как растат тревите и цветята, погледнете през нощта звездите и луната, чуйте приспивната песен на славея, повея на дърветата, песента на щурците, и ще усетите живия дух на природата, която прославя своя Създател.

Не забравяйте да погледнете и себе си ­ това чудо на природата, което удивлява със своята съвършеност, като се почне от нервните клетки и се стигне до нежното око и динамичното сърце.

6 юни 1995 г.

Благоевград