Могат ли да бъдат равнопоставени всички християнски вероизповедания, след като те си противоречат едно на друго и в догматите, и в тълкува нето на Свещеното Писание, и в почитта към св. Богородица и иконите, и в броя на тайнствата, с една дума, във всичко най-съществено? Истината е една и безпрекословна в нея не може да има и "да", и "не".
Разсъди може ли да бъде все едно да изповядваш, както това прави Православната църква, че Иисус Христос е Бог, или да вярваш, че Той е само човек? Да изповядваш Никео-Цариг радския Символ на вярата с "и Духа Святаго от Отца изходящаго" (вж. Йоан. 15:26), или да противостоиш на ясните Христови слова, както това правят католиците и протестантите?
Все ли е едно да приемаш седемте тайнства, които е утвърдила св. Православна църква, или само две, както правят лютераните и други като тях?
Все ли е едно да вярваш в св. Причастие и да го приемаш като истинско Тяло и Кръв Христови, според божественото Негово учение (Мат. 26:26-28, Марк. 14:22-24, Лука 22:19-20, Йоан. 6:53-54), както ни учи Вселенската църква, или да виждаш заедно с реформаторите в него само символ и възпоменание? Все ли е едно да се причастяваш и с Тялото и Кръвта Христови, както ни ги преподава св. Православна църква, или да приемаш само единия вид, както прави Католическата църква, което е като осъждане на християните?
Все ли е едно да признаваш само Христа за Глава на Църквата, или да казваме като римокатолиците, че папата е глава на Църквата, че е непогрешим и т.н.?
Кажи сега, приятелю, може ли да има равнопоставеност между всички вероизповедания?
А как ще узнаеш коя е истинската Христова църква?
За това има правило и то е твърде просто и ясно: Истинската Христова църква е тази, която има приемство от св. апостоли, която държи на всичко предадено ни от Седемте Вселенски Събора. Само такава Църква, която е утвърдена "върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък" (Ефес. 2:20), която е "стълб и крепило на истината" (1 Тим. 3:15) и има обещанието на Господа, че "портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18). Това е истинската Църква Христова, това е нашата свята Православна църква.
Такава е била в течение на близо 10 века цялата Вселенс ка църква единомислена, славна, одухотворена от Светия Дух. И това божествено единство се разкъсва окончателно през ХI век 1054 г., поради властолюбието на римските папи, когато те, получавайки и светска власт от западните владетели, поискали да присвоят за себе си и духовна власт над всички източни патриарси и епископи. Тогава в отпадналата вече Римска църква започват измененията на древните съборни решения, появили се и нови съблазни, които накрая довели до официалното разделение на Източната и Западната църкви.
Но да оставим разсъжденията за великата църква и нека се заемем с разглеждане на признаците на светата Православ на църква.
1. У нас е запазено непрекъсващото се приемство на ръкоположението от апостолите.
2. Нашата Православна църква се ръководи от повеленията на Вселенските събори и не е допуснала никакво изменение по отношение на догматите, богослужението и църковния ред.
3. Тя изяснява, проповядва и учи за Свещеното Писание така, както ни е предадено всичко от св. отци и учители на Църквата.
4. Нашата Църква признава за свой Глава Господ Иисус Христос и свещената йерархия, състояща се от епископите, свещениците, дяконите, които вярно преподават словото Божие в дух на преданост към св. ни Църква.
5. Православната църква е приела и преподава на християните седем тайнства. Тя извършва св. Литургия и чрез причащението християните приемат Тялото и Кръвта Христови, както Сам Господ е разпоредил: "И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива" (Лука 22:19-20).
6. Православната църква пази стария йерархически порядък. По словата на св. ап. Павел: "епископът трябва да е непорочен,... трезвен, целомъдър, скромен, почтен..." (1 Тим. 3:2), и още "епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен..., да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят" (Тит. 1:7, 9). И тази приемстве ност от апостолите, преподадена и на епископите чрез ръковъзлагане и до днес пази светата връзка с Господа Иисуса Христа Първия Пастиреначалник и Владика на християните.
7. Църквата на православния свят, според вселенския устав, почита Пресветата Дева Богородица като Майка на Господа и застъпница на човешкия род пред престола на Бога. Църквата ни тачи св. ангели и всички светии като наши ходатаи пред Господа. Тя почита св. икони и мощите на светите угодници Божии, пази всички установени пости, моли се за участта на покойниците.
И наистина, сам вече можеш да се убедиш, че портите адови няма да надделеят над Църквата. Погледни как стои непоклатима сред разрушените царства, как не иска утвърждаването й над светската власт, защото вярва в учението на Своя Господ и Учител, Който казва: "Моето царство не е от тоя свят" (Йоан. 18:36). Помисли как нашата Църква през 500-годишното ни турско робство не престана да поддържа кандилцето на българи на-роб, опази вярата му и го увенча с победата, чрез титаните на Българското възраждане мъчениците-изгнаници за вяра и род Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски, за да се радваме сега на свободна автокефална Българска православна църква, начело с патриарх.
Дано с посочените различия да вникнеш и разбереш къде е истинната вяра.
26 април 1996 г.
Благоевград