Ако ти, приятелю, поставяш въпроса не е ли достатъчно и един път в годината да се приема св. Причастие, то значи, че все пак си вярващ човек. След като пристъпваш и един път, може да се каже, че това е постижение, защото аз познавам християни, които дори и веднъж не приемат св. Тайни Христови.
Ако ти не искаш да се причастяваш повече от един път в годината, защото се чувстваш недостоен да приемеш в себе си Тялото и Кръвта Господни, това е похвално. Но ако правиш това от немарливост, от нежелание да постиш и да се изповядваш, това вече не говори добре за тебе.
Добрият християнин винаги трябва да изпълнява задълженията си към св. Църква и предоставените от нея за всеки верующ норми да ходи редовно на неделните и празнични служби, да спазва всички пости, да се причастява, след изповед, и т.н.
Приемането на св. Причастие не трябва да бъде като тежко задължение за християнина, а да е плод на душевна чистота и нагласа, на вътрешно горение, на желание за искрено приемане Тялото и Кръвта Христови, за очистване от всяка сквернота и зло, които се таят в нас. А ако не пристъпваме към св. божествени Тайни с чисто сърце и с непокварена съвест, то трябва да знаем, че сме недостойни да приемем Христа в себе си, а приемаме своето осъждане, както е казал св. ап. Павел: "Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста" (1 Кор. 11:27-30).
Сам Господ Иисус Христос на Тайната вечеря, преди страданията Си, е установил тайнството Причащение: "И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мат. 26:26-28). А св. ап. и еванг. Лука продължава: "Това правете за Мой спомен" (Лука 22-19).
От тези Господни думи е съвсем ясно, че Той говори за предстоящите Му страдания и за кръвта, която ще обагри светото Му тяло на Голготския кръст. Тези мъки на божественото Му тяло и тази безценна кръв Той приема и пролива, за да бъдат опростени греховете ни.
На друго място, в беседа с иудеите, Спасителят говори следното: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее во-веки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света" (Йоан. 6:51). При тези слова иудеите помислили, че Иисус им предлага да ядат Неговата плът. Разбрал мислите им, Иисус продължава: "истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" (Йоан. 6:53-56).
Как щеше да бъде извършено нашето спасение, ако не ни бяха преподавани тези божествени храна и питие, за да оживотворяват нас, които сме умъртвявани от греховете? И кой, освен всеблагият Бог, може да дари това спасително средство за възстановяване на падналото Свое създание?
Нека тогава да коленичим пред Спасителя и да извикаме "из глубини сердца": "Вярвам, Господи, че това е Твоето пречисто Тяло, и това е Твоята безценна Кръв, с които Ти ни даряваш за наше спасение."
Ще питаш ли сега, приятелю: "защо да се причастявам често", и ще дръзнеш ли да кажеш, че и един път в годината е достатъчно?
Наистина са нещастни тези, които се отдалечават от св. божествени Дарове, които ни се предлагат от вечната и неизказана Божия любов. Освен това знаеш ли часа на своята смърт? И знаеш ли, че всяко тежко прегрешение те отдалечава от Бога, и какво ще стане с твоята нещастна душа, ако в това състояние те свари смъртта? Затова св. Църква е установила да се причастяваме не само един път в годината. А в книгата "Деяния апостолски" за живота на първите християни се казва: "И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце" (2:46). И още: "и постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите" (Деян. ап. 2:42). И още: "И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си" (Деян. ап. 19:18).
Ето, с каква голяма красота и радост е бил изпълнен духовният живот на първите християни.
Затова, братко, не бягай от спасението си, а постоянствай в спазването на постите. Те ще те доведат до искрено разкаяние, за да можеш да пристъпиш сетне с чиста съвест пред св. олтар и да приемеш св. божествени Тайни, защото и те са част от тайнствения залог на твоето спасение.
16 май 1996 г.