Премъдрият Соломон ни съветва и учи: "От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота" (4:23).
Кой не знае, че сърцето е най-важният орган на човека? Ако то спре да тупти, прекъсва пулсирането му и настъпва краят на нашия живот тук на земята. Това е органът в човешкото тяло, който от деня на раждането ни непрекъснато тупти и ни дава живот, докогато не секне да отмерва пулса ни. Тогава Господ Бог ни е определил да затворим очи и да преминем в отвъдния свят, където продължава да живее душата ни, която е безсмъртна. Както е казано в Писанията след смъртта ние търсим бъдещия живот, който е на небесата.
Според Библията сърцето е съсредоточие на човешките чувства и радостни, и скръбни.
В Евангелието Господ Иисус Христос казва: "защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6:21), с което ни предупреждава, че не бива да се пристрастяваме към земни съкровища, имайки предвид пари, ценности, имоти, пък и всяка друга страст, защото така не даваме възможност на сърцето ни да обича ближния, да прави милостиня, да състрадава в тъжни моменти, да се радва с тези около нас. Защото всяко пристрастяване е пагубно. Нека си спомним словата на Иисус Христос, казани на този, който трупал богатства, ял, пил и се веселил, че може още същата нощ да му поиска душата и тогава ще останат напразни усилията за събиране на имане, което не ще го спаси, а може да го погуби, ако не го е ползвал съгласно Божиите и човешки закони.
Нека чуем и псалмопевеца Давид, който в много от псалмите разкрива ролята на сърцето в нашия духовен живот: "Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми" (138:23); "Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце" (124:4); "Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям" (101:5); "Господните повеления са праведни веселят сърцето" (18:9); "сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха" (37:11); "Из сърцето ми се изля блага дума" (44:1); "Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя" (56:8); "Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях" (68:21); "Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене" (50:12); "Жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш" (50:19); "Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха" (54:5); "Устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда" (54:22).