Днес човекът има различно отношение към вярата. Поради това той се лута и намира пристан там, където глашатаите на стотиците секти успяват да го впримчат и държат в духовен плен, докато го погубят.
Но има и такива хора, които обичат да казват: не искам да слушам за вярата. Това е или плод от разочарование от някое изповедание или секта, или пренебрежение към религиозните въпроси вследствие на възпитанието, или пък нежелание за обвързване с моралните ценности на религията, защото те пречат за свободното изявяване в живота.
На такива хора искам да кажа следното.
Вярата е познание на Бога, служение Нему и любов към хората. Тя е знание и навик към доброто.
Ти отблъскваш вярата, защото не я разбираш, и се чувстваш добре, ако си свободомислещ, далеч от всякакви норми.
Аз искам да те убедя в това, че вярата е създадена за тебе, и ти си създаден за нея. Тя никого не е научила на лоши постъпки, защото тя предлага истини за разума и успокоение и мир за сърцето. Тя ти разкрива какво си ти, откъде си, къде ще отидеш. Без нея си изгубено и нещастно същество.
Какво може да бъде по-достойно за вниманието ти от изучаването на учението, което е възпитало и издигнало такива светила на Православната църква, като великите вселенски отци и учители от IV и V век св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, както и нашите славни просветители св. братя Кирил и Методий и много други, чиято духовна мъдрост е слава и украшение за Православната църква.
Какво може да бъде по-достойно за възприемане от онази чудна вяра, която е въодушевявала безбройното множество на непобедимите мъченици и изповедници на Христовата вяра през първите векове, на неуморимите проповедници на Евангели ето, на великите благодетели на човечеството, които в името на тази свята вяра, от любов към Бога са жертвали и живот, и спокойствие, и имот.
Ако ти можеше да видиш как всеки ден тази благословена от Бога вяра пресушава сълзите на нещастните, променя най-порочните сърца, превръща презрения престъпник в праведник! Ако можеше да видиш и усетиш как тя разпространява навсякъде истината, покорността, упованието, мира, радостта и очистването на човешките души! Тогава ти, безусловно и без съмнение, щеше да промениш мнението си и щеше в сълзи да ми изповядаш: О, говори ми, говори ми всякога за тази благодатна вяра, озари разума ми с нейната божествена светлина, очисти греховното ми сърце със свещеното нейно влияние, успокой ме в скръбните часове чрез спасителното нейно утешение.
Нека огънят и мъките, които изтърпяха мъчениците за Христовата вяра, никога да не изгаснат пред очите ми, а ги отвори още повече за възприемане на чудната Таворска светлина, която преобрази и въодушеви Господните ученици от прости рибари в неуморими проповедници на своя божествен Учител Господ Иисус Христос.
15 юни 1995 г.
Благоевград