Църквата винаги е имала врагове, още от основаването си, при идването на земята на Изкупителя и Спасителя на човечеството Богочовека Иисус Христос.
Не Го приеха евреите, защото те очакваха Спасителя, за Когато предсказаха пророците, че ще дойде на земята като земен цар, който с могъществото си ще ги освободи от римското робство и те ще господаруват над всички народи на земята. Затова искаха да убият Иисус Христос и търсеха начин да го сторят. И намериха повод, обвинявайки Го, че наричал Себе Си пратеник на Бога и Син Божий, и Го предадоха на римския прокуратор Пилат, за да бъде осъден и разпнат на кръст. Макар и неубеден във вината Му, Пилат изми ръцете си и Го предаде на разпятие.
Изпълниха се обаче писанията на ветхозаветните пророци и Иисус Христос възкръсна в третия ден, с което доказа, че не може Вечният живот Този, Който дава живот и Който дойде на земята да изкупи човека от първородния грях и да го спаси да остане в гроба. Камъкът гробен бе отмахнат от Този, Който със смърт смъртта победи и на мъртвите в гробовете живот подари.
От страх да не пострада и той, от Учителя си се отрече на три пъти и Неговият първи ученик и апостол Петър. Да, поради страх мнозина през вековете се отричаха от Него, за да запазят положението си в обществото и за да не загубят земните блага. Но Петър изкупи това си отричане с пламенни проповеди сред езичниците и обръщането им към Христа. И най-вече с кръстната си смърт в Рим, но с главата надолу, защото не се считал достоен да пострада като Учителя Си.
Не Го приеха в сърцата си и езичниците в цялата Римска империя начело със самите императори и управители. Те властваха над народите със сила и меч, за да могат да живеят в разкош и разпътство. В първите три-четири века загинаха стотици хиляди християни, изповядващи вярата си в Господа Иисуса Христа. Но кръвта на загиналите християни бе семе, от което се умножаваха следовниците на Спасителя.
Векове наред християнството бе гонено, отричано и обругавано, но то надживяваше винаги богоотрицанието и до днес тържествува над всички вероизповедания в света, защото учението Му е истина и живот, любов, мир, дълготърпение, вяра, кротост, въздържание.
Тук е мястото да споменем за големия руски учен и философ Николай Бердяев, който от безбожник става усърден християнин и който отбелязва, че независимо от пороците и греховете на служителите на християнската вяра и последователите й, християнството е вечно живо учение, което привлича всички, които чуят за него и го приемат в сърцата си. Затова и той самият станал ревнив защитник на християнската вяра.
Колко сили и колко мастило са били похабени, за да се отричат религиозните морални ценности. Повелите на десетте Божии заповеди, които отразяват отношението на човека към Бога и на хората помежду им, не бяха приемани като начало в живота ни. Отхвърляха се общочовешките ценности добротата и милосърдието, любовта към ближния, възпитанието в истините на християнството. И видяхме резултатите от атеистич ното възпитание навсякъде се ширеше кариеризмът, тщеславието, користолюбието, престъпността, лъжата, подкупите. И все повече се изправяше стената на отчуждението между човека и обществото, между човека и човека.
Но като че ли вече дойде време обществото ни да потърси силата на здравия разум, на вярата в Бога. Сега всекидневно боравим с понятия като покаяние, търпимост, милосърдие, изповед, изкушение, душевност. Премахна се опустошаването и ожесточаването на душите на младото поколение още от детска възраст.
Не на думи, а на дело бе провъзгласен принципът за свободата на съвестта и на вероизповеданието и обществото се надява да види в Църквата ревностен участник в преобразовани ята, с които е заета сега страната ни. Най-напред е необходимо да станат нравствените преобразования в нас и в обществото, без които е невъзможен прогрес в отношенията ни с природата, в семейството и националните отношения. Предстои да се обединят усилията на всички политически партии, на всички обществени и културни сили, и на Църквата. С нейния опит и авторитет тя ще заеме важно място, независимо от кризата, в която сега е изпаднало духовенството.
А за да заеме Църквата полагаемото є се място в обществото, което тя е придобила с течение на времето поради ред заслуги, трябва да направим всичко възможно, за да насочим погледите на всички към Този, Който бе разпнат на Кръста на Голгота и понесе нашите грехове, нашите немощи.
Ние сме затънали в грижите за оцеляването, защото наистина бедността е около нас. Тревожно е времето, в което живеем, грижа стана и набавянето на насъщния хляб. Но има и нещо друго, по-ценно от хляба, защото човек е не само тяло и плът, но и дух и душа, които стоят по-високо от всички материални блага. Нали и Господ Иисус Христос, бидейки изкушаван от сатаната в пустинята, му казва: "Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста" (Мат. 4:4). А Божието слово ще чуем в храма Господен, където ни се забраняваше да влизаме и където забравихме да ходим.
Необходимо е човек понякога, ако не всеки ден, да помисли за смисъла на живота, за своето предназначение, за това, колко е важно да не загуби по-доброто, което е в него, да погледне в себе си, да помисли за близките си и да каже: бях ли аз добър с тях, не съм ли причинил някому болка, изтрих ли сълзите на някого с благата си дума. Това вглъбяване в себе си може да стори само вярващият в Бога, само този, който има страх от Бога, само този, който разлиства Библията, това божествено слово, което мнозина е спасило от погибел, от смъртен грях.
Един свят учител на Църквата е казал, че християнството никого не е направило лош човек. Тук може да се възрази с това, че много християни са били убийци и прелюбодейци, и носители на още много грехове. Но ние трябва да знаем и помним думите на Господ Иисус Христос: "Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно" (Мат. 7:21). Не е достатъчно да се наричаш християнин, а с делата си трябва да докажеш притежанието на това спасително име.
И така, нека отправим стъпките си към храма Господен, където можем да чуем словото Божие, а то е жива вода и вечен живот, след което ще трябва да изповядаме като св. апостол Петър: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот" (Йоан. 6:68).
Нека си спомним тук и чудната картина: Иисус Христос стои пред затворена врата без дръжка и чука. Той чака да се отвори сърцето ни и да Го приемем доброволно. Бог никого не насилва. Ето така възлюбеният ученик Христов св. Йоан Богослов разкрива в книга Откровение тази картина: "Ето, стоя пред вратата и хлопам, ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене" (Откр. 3:20).
25 октомври 1990 г.
Благоевград