Това е така, приятелю. Но ти не бива да нехаеш и да чакаш всичко наготово, като се надяваш на Божието всезнание и милосърдие. Казано е от Господа, че и космите на главата ни са преброени, но не бива да бъдем лениви за молитва.
Ето какво казва св. ап. Петър в едно от своите послания за молитвата: "Защото очите на Господа са обърнати към праведните, и ушите Му към молитвите им..." (1 Петр. 3:12). А св. ап. Павел: "Бъдете постоянни в молитвата..." (Рим. 12:12); "С всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии" (Ефес. 6:18); "Постоянствайте в молитвата, като бодърствате в нея с благодарност" (Кол. 4:2), и още "Непрестанно се молете" (1 Сол. 5:17). Св. ап. Иаков съветва: "Страда ли някой зле между вас, нека се моли..., и молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния..., голяма сила има усърдната молитва на праведника (Иак. 5:13, 15-16).
От посочените текстове се убеждаваме, че молитвата е необходима, че тя е като въздуха за живота на човека, че тя поддържа бодър духа на човека, за да не изпадне в изкушение.
Бог знае всичките ти нужди. Но ти не трябва да забравяш безсилието си, своята немощ без Неговата помощ.
Казано ти е да се молиш за себе си и за своите близки, защото чрез молитвата ти осъществяваш синовната си връзка с Твореца и търсиш Отеческата Му помощ.
Какво по-възвишено, по-сладко и по-красиво от молитвата? Тя е най-сублимното проявление на човека в този живот. Тя е възвисяване на човешката мисъл към Бога, съединение на човешкото сърце с милосърдния Бог, връзка на душата ни с Божествения дух. Молитвата е разговор на сина с Възлюбления Отец, от Когото търсим закрила, обръщение на немощния грешник към Бога, Който казва: "който е жаден, да дойде при Мене, и да пие" (Йоан. 6:37).
Молитвата е най-доброто утешение и освобождение от всички наши скърби. Тя за нашето сърце е съкровище на мир, което никой не може да изтръгне от нас, защото молитвата пониква в дълбините на душата, която обича Бога.
Топлата и смирена молитва е толкова сладостна за сърцето, че като ни я вменява в задължение, Господ с това ни е обезпечил истинско щастие.
Нашият Спасител, като дойде на земята, за да ни направи по-добри и щастливи, ни призова непрестанно да се молим, т.е. търпеливо и всеотдайно да приучаваме душата си постоянно да мисли за Бога, за да не прекъсва синовната ни връзка с Него.
Молитвата поставя здрава основа в нашия християнски живот, чрез нея се получава благодат, която променя и възражда душата и сърцето на човека. Трябва да се молим сърдечно, не само с уста, механично, а от дълбочината на душата си. Да започваме и свършваме деня с молитва или макар и само с кръстно знамение и благодарност към нашия Небесен Отец за това, че спокойно сме преминали часовете на деня. Да се молим в моменти на скръб, на опасности и на изкушения. Да се молим, когато сме сторили нещо лошо или сме съгрешили спрямо брата и ближния, за да получим опрощение на греховете си.
Ти ще бъдеш добър и чист, ако не занемаряваш молитвата. Тя ще те научи на всичко, сърцето ти ще бъде спокойно сред трудностите на живота. Ти ще почувстваш в себе си оная блажена вътрешна радост, която услажда всяка болка и тъга. И когато времето на твоето изпитание в живота се прекрати, ти ще пожънеш плодовете на твоята усърдна молитва към Господа, като чуеш думите Христови: "Хубаво, добри и верни рабе. В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си" (Мат. 25:21).
29 април 1996 г.
Благоевград