"Не отказвай да сториш добро ономува, който
се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори. Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. Защото не зна-еш, какво ще роди утрешният ден."
(Притч. 3:27-28)
Ще си призная, че преди години, когато бях по-млад, исках винаги да помагам на нуждаещите се, които протягаха ръка. Но като че ли неволен срам ме обземаше, че като дам някому нещо, ще ме види някой и ще ми се присмее зад гърба. И така, понякога подминавах сиромаха или сакатия човек, или майка с дете в скута.
Повечето от просещите са от ромски произход, но това има ли значение, щом и те са хора като нас. Сътворени са по Божий образ и подобие, или, както казва св. ап. Павел в посланието си до Римляни: "Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ за всички, богат за всички, които Го призовават" (10:12). След това ме беше срам от самия себе си, от това, че подминавах протегнатата ръка или прошепнатите с болка слова, зовящи за милост. С дни се укорявах за моето поведение, защото винаги съм имал възможност да дам своята лепта.
И ето, вече в годините на мъдростта (нали се смята, че когато човек остарее, става по-мъдър), аз преоцених поведени ето си. Сега не пропускам да зарадвам търсещите милост, не за да ме видят хората, а защото този акт за мене вече е една вътрешна потребност, която успокоява душата ми.
И ти, мой приятелю, помни словата на мъдреца: "не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори" (Притч. 3:27), защото голяма ще е наградата ти на небето.
Тук си спомням и за един мой познат циганин Нури, царство му небесно, който често идваше вкъщи, за да помогне с нещо и да му дадем с покойната ми съпруга Елена хляб и сирене или пари, или дрехи, защото имаше много деца, а мързелива жена. Но някой път ми дотягаше и аз му се скарвах, за което получавах строгия укор на съпругата ми, която след като му дадеше нещо и го отпратеше, ме наричаше жесток човек. Тези думи нараняваха сърцето ми, което не е лошо, но понякога не следва премъдростта Божия. Сега, като чета словата на Соломона: "Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам"! срам и грях ме обзема, като си спомня за моя Нурка, който умря, както след това разбрах, от глад. Елена, като научи за смъртта му, отиде в бедната му колиба и даде пари и дрехи на жена му, за да й помогне.
Този случай беше може би преди 20 години, но той винаги е пред очите ми и винаги се укорявам за неразумната си постъпка. Понеже осъзнавам вината си, аз винаги, когато мога да сторя добро, го правя. И това е желание на сърцето ми, а не задължение. Защото помня и словата на Господ Иисус Христос: "Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили" (Мат. 25:40).
Мили мои приятели,
Никога не отказвайте на протегнатата ръка, никога не отминавайте бедната майка, а чуйте нейния вопъл и й помогнете. И ще усетите удовлетворението, което ще изпълни душата ви, защото ще нахраните гладния и бедното сираче, защото ще изтриете сълзите на нещастната майка, защото ще изпълните повелята на Господ Иисус Христос.
27 юли 1998 г.
София