Изповедта е необходима, първо защото е установе на от Бога, и второ защото ни освобождава и очиства от наслоени в нас грехове.
Когато Господ Иисус Христос седмица подир Своето Възкресение се явил на учениците Си, им казал: "Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Йоан. 20:22-23). С това им дал власт да развързват и да свързват, т.е. да опрощават и да задържат греховете на вярващите, което сега могат да извършват православните свещеници.
А за да може духовникът да опрости греховете, трябва каещият се да ги изповяда, да ги разкрие, и чак тогава да разсъди: кои грехове да опрости и кои да остави неопростени, до по-добро разположение на каещия се в бъдните дни.
Нашият Спасител по великото Свое милосърдие ни е предоставил изповедта, за да бъдем уведомени за опрощението на греховете си, за да се възвърне душевният мир, за да не боледува душата от натрупаните в нея волни и неволни прегрешения.
Ние, застанали пред Божия образ в храма, можем да изповядаме това, което ни тежи и обременява душата ни, и се надяваме милостивият Бог да ни обдари с опрощение, но не можем да бъдем сигурни, че сме изпросили прошка. В опрощението можем да бъдем сигурни само тогава, когато свещеникът-изповедник след нашата съкрушена и сърдечна изповед произнесе тайнствените думи: "С властта, която ми е дадена, прощавам ти и те освобождавам от всичките твои грехове, в името на Отца и Сина и Светаго Духа, Амин!"
Господ Иисус Христос, като установил тайнството Изповед, удовлетворил вродената потребност на нашата душа. Всеки човек, като стори някакво зло със съзнание за лошата си постъпка, чувства необходимост да облекчи душата си. Кой в минути на скръб и вина не е изпитал желание да излее сърцето си пред искрен приятел?
Такова е свойството на изповядването: грехът е зло, което тежи на душата. Духовникът-изповедник е за нас приятелят от Църквата, на когото ние можем да поверим всичките безпокойства на съвестта си, който ще утеши нашата печал и не само ще облекчи, но и ще свали цялата тежест от нашата душа и ще ни възвърне радостта на спокойната съвест.
Опитай се и се реши да се изповядаш, приятелю, но с искрена вяра и чистосърдечно покаяние. Като почувстваш освобождението от греха, тогава няма да питаш защо е необходима изповедта.
Покаянието е средство за добродетелност и спокойствие. То възвръща душевния мир, без който няма щастие. То освобождава нещастния грешник и го възвръща към Бога. То утешава умиращия, който след изповедта е готов да се престави пред Праведния Съдия.
Ти казваш още: съвестта ми за нищо не ме упреква.
А ти изпитвал ли си както трябва съвестта си? Нека да я изпитаме и се приближим до истината.
Покланяш ли Му се с цялата си душа? Молиш ли се ежедневно със сърдечно и синовно чувство, без разсеяност? Благодариш ли Му за безбройните благодеяния към Тебе? Изпросваш ли от Него прошка за сторен грях, с разкаяние и умиление? Обичаш ли Господа най-силно от всичко и покоряваш ли се на Неговите заповеди? Нещастните езичници почитат лъжливите си богове и се страхуват от тях, а ти, който знаеш кой е истинският Бог, не живееш ли тъй, сякаш съвсем Го няма?
Имаш ли милосърдно сърце, състрадание към всяка скръб, снизхождение към постъпките и слабостите на братята и приятелите ти? Даряваш ли прощение за нанесена обида, имаш ли любов към враговете, почит към родителите и обич към децата? И изпълняваш ли всичко това?
Ти имаш безсмъртна душа как се грижиш за нея? Не живееш ли така, сякаш не съществува?
Когато вършиш добро, какво те подбужда към това? Кажи: чувството за дълг ли те кара да правиш това, желанието да изпълниш Божията воля, или користни подбуди, гордост, желание за похвала и уважение от околните?
Какво е твоето отношение към въздържанието, към душевната чистота? Има ли нещо, което искаш винаги да остане скрито от домашните ти? Знай, обаче, и помни какво казва Иисус Христос: "Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите" (Лука 12:2-3).
Изповедта, приятелю, е едно изпитание на съвестта. Гледай да превъзмогнеш тази бариера на страх и неудобство и пристъпи към лечебницата на покаянието, и колкото по-скоро, толкова по-добре. Тогава Божието милосърдие ще покрие сторените грехове и ще полетиш с крилете на чистите по сърце, и ще можеш да видиш Бога, по думите на Самия Господ Иисус Христос.
И тъй, върви, умолявам те! Повярвай, че само първата крачка е трудна. И ще разбереш какво чувство на щастие и спокойствие ще ти донесе прощаването на твоите грехове.
8 май 1996 г.