Тук ще разгледаме разказите на св. евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан за деянията на Иуда по време на проповедническата дейност на Спасителя, и най-вече за намерението му да предаде своя Учител, самото предателство и неговия печален край.
При изброяване на 12-те апостоли първите трима евангелисти пишат: "И Иуда Искариот, който щеше да Го предаде."
За него говори по тоя повод и св. Йоан Богослов: "защото Иисус отначало знаеше... кой ще Го прададе" и предава думите Му: "не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол. Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде" (Йоан. 6:64, 70-71).
За Иуда се говори при гостуването на Иисус и учениците Му в дома на Симон Прокажени. Тогава една жена, носейки алабастрен съд с миро, като го счупила, възливала миро върху главата на Иисус. И възнегодували учениците Му, казвайки помежду си: "Защо стана това прахосване на мирото? Та то можеше да се продаде... и парите да се раздадат на сиромаси" (Марк. 14:3-5). Тези думи св. Йоан Богослов влага в устата на Иуда Симонов Искариот и допълва: "Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето и крадеше от онова, каквото там пускаха.)" (Йоан 12:6).
След този случай в къщата на Симон Прокажени св. ев. Лука съобщава: "И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от... дванайсетте. И той отиде и се наговори с първосвеще ниците и воеводите как да им Го предаде" (Лука. 22:3-4). Решението на Иуда св. ев. Матей предава така: "И рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника" (26:15). И св. ев. Лука продължава: И той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа" (Лука. 22:6), защото се е страхувал да стори това свое пъклено дело открито.
Следват разговорите по време на Тайната вечеря. Това най-подробно разказва св. Йоан Богослов: "И във време на вечеря, когато дяволът беше вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде" (Йоан 13:2), Иисус казва на Петра: "Умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти" (13:10-11). И продължава: "Не за всички ви говоря: Аз зная кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: "който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си" (13:18). "Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелства и рече: "истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде" (13:21).
На въпроса на обичания от Учителя ученик: "Господи, кой е? Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот. И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро. Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това. А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или да раздаде нещо на сиромаси. Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ" (13:25-30). Този момент допълва св. ев. Матей с думите на Иисус Христос: "Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза" (Мат. 26:24-25).
В Своята първосвещеническа молитва Иисус Христос казва за Своя предател: "Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието (Йоан. 17:12). Св. ев. Йоан Богослов подробно описва и самото предателство: "Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го прададе, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосве щениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия. А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите? Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше" (Йоан. 18:1-5).
Евангелист Марк допълва: "А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Равє, Равє! и Го целуна" (14:44-45).
А св. ев. Матей предава сцената по-подробно: "Радвай се, Рави! и Го целуна. А Иисус му рече: друже, защо си дошъл?" (26:49-50)
Св. ев. Лука допълва думите, казани от Иисус Христос: "Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?" (22:48)
А за участта на предателя говори само св. ев. Матей: "Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странни ци; затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива" (27:3-8).
Това е тъжната история за предателството на Иуда Искариот.
Тази евангелска история е много поучителна за всички ни, защото и сега се намират продажни люде, които за пари, облаги и издигане в почести са готови да предадат и брата си, и честта си, и вярата си, дори и Църквата.