Мили приятели,
Наистина има такива хора, но това ни показва, че светската ученост и острота на ума не стигат, за да се получи от Бога дарът на вярата. Трябва да имаме още правда, чисто и смирено сърце, което да е готово на всякакви жертви и което трябва да има желание да търси познанието на истината.
Защо има такива хора? Има ги, защото те не желаят да се запознаят с Христовото учение, не мислят за Бога и за спасението на душата. Погълнати от своите математически, физически и други материалистични занимания, те са прекалено горделиви и не могат да приемат нищо, което е над тях.
И все пак, от малкия брой невярващи учени смело можем да твърдим, че повечето от тях не са били искрени в неверието си. Това доказват онези от тях, които в часа на смъртта и при опасности са търсели Бога. Най-големият безбожник Волтер месец преди смъртта си повикал духовник, но когато състоянието му се подобрило, се отказал от него. А щом настъпил последният му час, приятелите му не допуснали свещеника при него. За това свидетелства лекарят, който бил очевидец. Като не получил причастие, Волтер завършил живота си в страшно отчаяние. Неговият ученик Даламбер също преди смъртта си поискал да се изповяда, но философите не му позволили.
Кажете какво доверие можем да имаме на такива човеци? И каква тежест може да има тяхното неверие, в сравнение с вярата и благочестието на безбройното множество от велики учени и знаменити личности, които са били славата на човешкия род. Те са се уповавали на вярата си, тя е била тяхното убеждение и сила.
Пред всички велики мъже, които утвърдиха християнството и православието в първите седем века, колко нищожни ни се показват тези софисти, които дръзват да отричат най-свято то в света нашата вяра в Господ Иисус Христос. Има ли нещо по-велико от това да приемеш в себе си Спасителя и чрез Неговата сила да търсиш познанието на истините, които направля ват живота ни чрез изкуството, техниката, медицината и всяка друга наука. Не може да стане велик учен този, който няма в себе си смирението на премъдрия Сократ той макар и да не бил християнин, прозрял истината, че знае, че нищо не знае . Това потвърди с живота и дейността си и мъдрецът св. ап. Павел, който от гонител на християните се превърна в учител на езичниците. Той проповядва, че само чрез вярата, надеждата и любовта можем да достигнем до познание на истината, защото Бог, Който е любов, дава даровете на знанията чрез Духа Божий.
И така, неверието не е от днес и от вчера. То съществува още от създаването на света и човека. Нали още Ева не послуша поръката на Господа да не се докосва до забранения плод и така стана проводник на злото и греха, които днес властват над човека. Нека си спомним и за св. ап. Тома, който не повярва, че Христос е възкръснал. И трябваше след една седмица Сам Господ Иисус Христос да му се яви с думите: "Тома, ти повярва, защото Ме видя, защото попипа раните от гвоздеите, но блажени са тези, които не са видели и са повярвали!" И чак след това последва възторжената изповед на св. апостол: "Господ мой и Бог мой!"
Неверието Томино се предава през вековете. И днес има много хора, които не искат да повярват, докато не им се яви Иисус Христос. Но такава поличба Сам Господ казва, че няма да има, освен при свършека на света, при Второто пришествие.
5.ХI.1995 г.
Рилски манастир