Приятелю,
Никога не трябва да се боиш, когато следваш правилата на Православната църква. Не се плаши от ония, за които "мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване" (1 Кор. 3:19). Техният път е опасен и криволичещ. По-добре е да вървим по стъпките на вселенските отци, които мъдро са решили въпросите на вярата.
Нима не знаят противниците на иконопочитанието, че още във Ветхия Завет Бог е заповядал на Моисей да се направи "Кивот на Завета, окован отвсякъде със злато, а над него да бъдат Херувими на славата", изваяни от злато така че самата скиния била образ на онова, което е било показано на Моисей в гората (Изх. 28:36, Изх. 31:2-3, Изх. 37:7).
Ако Моисей и свещениците се молели на Бога пред Ковчега (Изх. гл. 30), кадели пред него тамян и горели огън (Лев. гл. 6), кланяли се и на огнения стълб (Изх. 28), както и на медната змия, и не били идолопоклонници, ние, православните християни, не можем да дръзнем да ги наричаме идолопоклонници, защото те се кланяли на Бога и на светите Негови изображения, сътворени по Негова заповед.
И тъй, ти виждаш, че християнската Църква е приела почитането на св. икони от Ветхозаветната църква, а още по-важното, приела го е от Самия Христос, Който според Преданието изпратил изображението на Божествения Свой лик на болния едески цар Авгар и той се изцерил. Пак съгласно св. Предание св. ап. и евангелист Лука пръв нарисувал образа на Божията Майка заедно с Предвечния Младенец.
Ние почитаме св. икони не заради веществото им или художествения образ, а защото са възпоменателно знамение на свещените предмети, както и Скинията, която била според св. ап. Павел "образ и стена небесних"? Ние отдаваме внимание и на думите на св. пророк и цар Давид: "Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня на светия Твой храм със страх пред Тебе" (Пс. 5:8), и още: "Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: то е свето" (Пс. 98:5).
Като почитаме иконите, ние не ги боготворим. Като се кланяме на образа, ние въздигаме ума и сърцето си към първообраза, към светия човек и Бога, на Когото се молим. Като почитаме и коленичим пред Кръста Господен, ние не на веществото се покланяме, а на Христос, Който е бил разпнат на него. Така ни учат вселенските отци. А Седмият вселенски събор, като предал на анатема ония, които не почитат св. икони и ги наричали идоли, също разпоредил да се отлъчат и тези, които боготворят самите икони като вещество и материя.
Безброй чудеса са ставали чрез св. икони с вярващите във всички времена. И как да не ги приемаме, когато те са похвала за Божията църква и прослава на Божиите угодници, като те са и свидетелство за Божия Промисъл и сила, и награда за вярата на християните.
И защо, кажи ми, приятелю, Всемогъщият Бог да не може да направи от св. икони свещени съсъди, чрез които Той подава благодат на вярващите и смирените по сърце?
И тъй, нека не се страхуваме да коленичим и със силна вяра да просим милост от Господа пред светите образи на мъчениците и на св. Богородица тези наши всегдашни ходатаи пред Неговия престол. Защото знаем от св. Евангелие, че сърдечната изява на вярата в Господ Иисус е била свидетел на много чудеса, които Той е извършил и над живи, и над мъртви.
27 април 1996 г.
Благоевград