Добрий ми читателю,
След като вече си навлязъл в познание на истините на вярата ни, при толкова прочетени теми, сега ти предлагам и някои текстове от св. Евангелие за отношението на Иисус Христос към Майка Му Мария, баща Му Йосиф и братята Му синовете на Йосиф. Това са текстове, които създават противоречиви чувства у някои хора, особено у тези, които не приемат божественото естество на Господ Иисус Христос, и в някои писания в пресата и в беседи стават проводници на богохулни изказвания. Затова счетох за необходимо да изясня някои от тези евангелски примери, за да не се дава повод да се хули името на нашия Спасител и Господ Иисус Христос.
След завръщането на Светото семейство от Египет, то се заселва в гр. Назарет.
Моисеевият закон задължавал всички иудеи, включително и децата над 12 години, когато те вече се наричали "синове на закона", три пъти в годината да посещават Иерусалим. Това трябвало да става на големите празници Пасха и Безквасни ци *, Петдесетница и Шатри.
Когато Иисус Христос бил на 12 години, семейството Му посещава Иерусалим за Пасха. След като изпълнили всичко по закона, Йосиф и Мария тръгнали да се връщат заедно с други семейства. Сред многото поклонници те не забелязали, че Иисус не е с тях, а е останал в Иерусалим. Ето какво разказва Евангелието по-натам. След като " изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; и като не Го намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха. Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; и всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му. И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз много се измъчихме да Те търсим. А Той им рече: "Защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? Но те не разбраха казаните от Него думи" (Лука 2:44-50).
Нека разгледаме този диалог между Отрока Иисус и Майка Му.
Като всички родители и Йосиф и Мария се разтревожили, като не открили Иисус по пътя към дома. Те били смаяни, когато Го намерили не сред роднините, а в Иерусалимския храм. Почудата им е двояка: първо от радостта, че са Го открили, и второ че Го намират на такова място, и то да разговаря с учителите при храма, когато Той е едва дванадесетгодишен.
Въпреки всичко, Мария не могла да не прояви човешката си и майчина тревога за това, че Иисус не е тръгнал за Назарет, и им е създал толкова грижи. Отправеният от нея упрек засегнал Иисус и Той им казва: "Защо сте Ме търсили?" Сега Той им отправя едно меко изобличение. И сякаш им казва: "Защо Ме търсихте толкова много и сте толкова наскърбени. Та вие не знаете ли къде трябва да Ме търсите! Подир толкова откровения за Мене (най-напред Архангел Гавриил предвъзвести Мария за раждането Му, явяването на Ангела на Йосиф със заръката да не напуска жена си Мария, тъй като заченатото в нея е от Духа Светаго; явяването му втори път в съня на Йосиф с предупреждението да бягат в Египет, а след това да се върнат в Галилея) не трябваше ли да знаете, че Аз трябва да бъда в дома на Отца Ми, където имам Своите занимания." Тези Негови думи са първите записани слова на Иисус от евангелистите. Тук трябва да отбележим, че още от най-ранна възраст Той съзнава Своя божествен произход.
Мария нарича Йосиф Негов баща, но Иисус отхвърля това, като казва, че Бог е Неговият баща: "Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?" Това Негово съзнание за божествения Му произход и естество, следователно, не се е появило при Неговото кръщение на Йордан или по времето, когато започнал всенародното Си служение. Той имал това съзнание още от младините Си, за да може след това вече да каже: "Моят Отец досега работи, и Аз работя" (Йоан. 5:17) и още "Аз и Отец едно сме" (Йоан. 10:30).
Диалогът между Иисус и Майка Му (Лука 2:48-49) е показателен за това, че Мария, независимо от божествените откровения към нея и Йосиф, все пак реагира като всяка майка, когато детето й се изгуби, и проявява своята майчина обич и грижа към Иисус, като към свой роден Син. Спасителят със Своя лек упрек подчертава божественото Си съзнание, че Той има друга задача и задължение да бъде в дома на Отца Си, Който Го е изпратил на земята, за да бъде сред човеците, да им посочи пътя към доброто и познанието на истината и да ги спаси със Своята изкупителна жертва на Голгота. А Майка Му трябва да е готова да изстрада всичко, което предстои да се случи с божествения й Син.
Накрая евангелистът казва: "Те не разбраха казаните от Него думи. Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето Си" (Лука 2:50-51).
Ние трябва да се доверим на казаното от евангелист Лука, защото той е бил един от 70-те апостоли, а те са били близо до майката на Иисус. Вероятно той от самата нея е научил за тези смущения в сърцето й.
5 май 1992 г.
Как трябва да разбираме думите на Иисус, че Негови майка и братя са тези, които изпълняват волята Божия, и казаното от св. евангелист Марк, че близките Му отишли да Го приберат, понеже бил извън Себе Си
(Марк. 3:20-21, 31-35; Мат. 12:46-50; Лука 8:19-21)
Иисус Христос започва Своята благовестническа и чудотворна дейност след като Си избира дванадесет ученици. Те и родствениците Му почти винаги Го придружавали. Той ги държал около Себе Си, за да слушат проповедите Му, за да бъдат свидете ли на божествените Му дела и да повярват, че Той наистина е пратеният от Господа Месия, Спасите лят на човечеството.
Св. евангелист Марк повествува следното: "И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат. И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си" (3:20-21).
Иисус Христос не се уморявал да проповядва, да поучава, да ходи между народа, да прави чудеса. Това дразнело книжниците и фарисеите, които вече започвали да губят своите последователи и ученици, защото те тръгвали след Новия Учител на народа, Който ги привличал със Своето божествено обаяние и слово. Затова фарисеите казвали, че "в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз" (Марк. 3:22).
Противниците на Христос нарочно говорели така за Иисус, за да накарат поклонниците Му да не Го следват. Но народът не преставал да върви подире Му. Неговото слово било така завладяващо, че не секвал потокът от хора там, където бил Той. Освен това проповедта Му се придружавала и от личби, каквито никой не бил вършил. Иисус Христос проповядвал от сутрин до късна вечер. Той не знаел какво е умора и глад. Нека си спомним казаното от св. евангелист Матей по този повод: "А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. А те Му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби" (14:15-17). И става чудото с нахранването на 5000 души, освен жените и децата.
Споделям тези неща, за да разкрия смисъла на загриже ността на близките Му, когато виждат, че Той неуморно поучава народа със слово и с притчи, и че не Му остава време нито за почивка, нито за храна. Затова те искали да Го приберат, за да си отдъхне. Неговата безкористност и любов към хората, на които дошъл да послужи и да води към спасение, Неговото старание книжниците и фарисеите считали за безумство. Според тях това било неестествено. Те не можели да разберат как е възможно да се трудиш за нещо, каквото и да е то, и да не очакваш облаги. Затова казвали за Спасителя, че е "извън Себе Си".
Св. евангелист Матей казва: "Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява... И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си" (12:25-26). С тези думи Иисус Христос иска да им каже: ако Аз изгонвам бесовете със силата на бесовския княз Веелзевул, бесовете са сатанински чеда, как ще мога да изгонвам сатаната от бесноватите хора?
Значението на този стих ("ако сатана изгонва сатана") е, че никога сатаната няма да развали злите си дела или тези на събратята си бесовете. Сатаната е винаги зъл и винаги върши зло. Иисус Христос изобличава книжниците и фарисеите, загдето Го набеждават, че върши всички чудеса със силата на бесовския княз, с думите: "И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват?... Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е да вас царството Божие" (Мат. 12:27-28).
Да, дошло е царството Божие до тях, а и до всички като тях и днес. Но фарисеите не искат да повярвят в Него и да се спасят, защото ожесточението им е голямо. А народът вече се отдръпвал от тях и следвал Новия проповедник Спасителя на света, Който им обещавал царството Божие, ако слушат словата Му и изпълняват заповедите Му.
4 май 1992 г.
Предателството на Иуда е извършено. То е вече факт. Богочовекът Иисус Христос е преминал през съда на първосвещениците Ана и Кайафа, а сетне и пред Пилат. Последният не може да устои на безумните викове на иудеите, които неистово крещят: "Премахни Го, премахни, разпни Го!" (Йоан 19:15). "И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат... И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; там Го разпнаха" (Йоан. 19:16-18).
"А при кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: Жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти. И от оня час ученикът я прибра при себе си" (Йоан. 19:25-27).
Спасителят на човечеството е разпнат. Той се моли за враговете Си, като казва: "Отче! прости им, понеже не знаят, що правят" (Лука 23:34). Великото Божие милосърдие се моли за тези, които Го доведоха до Голгота. Но Той страда и по човешки и в момент на отчаяние издига към Бога умилителен глас: "Боже Мой, Може Мой, защо си Ме оставил"? (Марк 15:34).
Той страда, защото дойде в света "за да подири и спаси погиналото", направи толкова добрини на всички, извърши толкова невиждани дотогава чудеса, и за всичко това получи вместо вода оцет, вместо слава и величие позорна смърт.
Но Той, макар и страдащ на кръста, вижда майка си и другите жени, и Своя любим ученик Йоан. Те стоели до кръста, а Иисусовата майка е била толкова близо, че Той могъл да й говори. Вероятно отначало се е натрупал много народ и Христовите родственици и приятели са стоели надалеч, но после, когато множеството се е било разотишло и вече се мръкнало, те се приближили до кръста и чули затрогващите слова на Учителя й: "Жено, ето син ти", а сетне "Ето майка ти".
Преди да изрече: "Свърши се", Иисус намира сили в Себе Си, за да погледне към Своята майка, и с божествена обич да се обърне към нея и умилително да є каже: "Жено, ето син ти!" Тук не можем да говорим и мислим, че Той, вечната Любов, Която дойде в света чрез нейната утроба и израсна под нейните майчини ласки, сега ще отправи към нея обръщение, за да я наскърби или нагруби. Така че за божествения Страдалец обръщението "жено" е равносилно на "майко".
Не може да има никакво съмнение, че ученикът Му Йоан правилно е разбрал тези думи, защото, както е казано тук, той "я прибра при себе си".
Мнозина са се чудели, защо Иисус не я препоръчва на "братята си", а я предава на грижите на ученика Си Йоан. Трябва да си спомним казаното в Евангелието на св. Йоан Богослов: "а един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови" (13:23), и това е именно любимият Му ученик Йоан. Спасителят е имал най-голямо доверие в него и с тъга в сърцето Си от мъката, която изживява на кръста, Той предава страдащата Си майка на Своя верен ученик, за да бъде тя след това любвеобилната Майка на цялото човечество.
Няма съмнение, че за св. Богородица е било голямо утешение, че божественият є Син не забравя да се погрижи за нея дори и в онзи час на ужасни страдания, когато "Той сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото" (1 Петр. 2:24).
И така те двамата и ученикът, и майката изпиват докрай горчивата чаша заедно с Иисус. Те дочакват издъхването на Спасителя, за да се приберат със сълзи, но и с надеждата, че Той скоро ще яви славата Си, като възкръсне от мъртвите.
7 май 1992 г.
Благоевград