Мили приятели,
Този въпрос вълнува немалко човеци и те проявяват съмнения в божествеността на Господ Иисус Христос.
Но нека най-напред чуем какво казва Сам Той. На въпроса на първосвещениците: "Заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? Иисус отговаря: ти рече" (Мат. 26:63-64), т.е. "Аз съм" (Марк. 14:62). На ап. Филип Той казва: "Толкова време съм с вас, не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца, и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене?" (Йоан. 14:9-10).
В св. Евангелие има още много свидетелства, които удостоверяват, че наистина Иисус Христос е Синът Божий, очакваният Месия, за Когото говорят пророците във Ветхия Завет.
Евангелието е история за Иисус Христос, написана от очевидци и ученици на Спасителя, от апостолите, които откровено говорят за своите постъпки, за своето малодушие и неверие, за своите съмнения, но които след възкресението на своя Учител са дали и живота си за разпространението на проповедта за Разпнатия.
Сравнете светлата личност на Господ Иисус Христос с най-знаменитите хора. Всички те умират тук на земята. Преди това тяхното поприще е било шумно, те са впечатлявали света... А след тяхната смърт какво остава?
Само Иисус Христос живее във вековете и ще пребъде вечно. Той присъства в света днес, както и през изминалите двадесет века. Той е обичаният и отхвърляният, защитават Го и Му се противят, приемат Го и Го отричат, както и в дните Му на земята. Той живее в милионите човешки сърца говори, повелява, учи, запрещава. Той живее в Православната църква. Божият храм е Неговият дом, но Той живее и в сърцата на всички, които Го призовават. Християнството е продължение на живота на Иисус Христос тук на земята през всичките векове. Ученията преминават, всичко умира около Него, но Той вечно ще живее и съществува, следователно Той е над човека, Той е Господарят на живота, Той е Властелинът на света Господ Бог Вседържител.
Иисус Христос е образ на съвършенството. Той ни учи: "Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният Ваш Отец" (Мат. 5:48). И Неговото учение, пропито с неизмерима нравственост и обич към хората, е пътят, по който трябва да вървим. Не може да се прави сравнение между Него и онези добродетелни хора и благодетели на човечеството, на които се е чудил древният и днешният свят. Защото във всяко човешко съвършенство има недостатъци. Даже самите светии тези славни проповедници на вярата са само Христови подражатели. Всичко бледнее пред Неговата светлина, както изкуствените светила пред слънцето. Защото Сам Господ Иисус Христос е казал: "Аз съм светлината на света" (Йоан. 8:12).
Божественото слово, което вече 20 века се изучава от великите гении на човечеството, което се оспорва от ненавистни ците това слово не е могло никога да бъде изобличено в заблуждение и от най-злите Негови противници. То всякога остава като "светлина на света", и всеки враждебен опит оправдава предреченото от Спасителя: "Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат" (Мат. 24:35).
Христовото слово е основа на новото наше общество и е станало пътеводен светилник на разума и на истинската философия. "Никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек" (Йоан. 7:46) възклицавали иудеите.
Христовите думи сами доказват и утвърждават Неговото Божество. Господ нарича Себе Си Месия, Спасител, живот, истина, "хлябът на живота" (Йоан. 6:48), Христос, Син Божий, Бог. Синът Божий това не е просто праведен човек или пратеник Божий, а предвечното Слово Божие, Второто Лице на Св. Троица, Единородният Син Божий, Бог единосъщен на Отца и Духа Светаго.
"Ако си Ти Христос, кажи ни открито" питали Го иудеите. А Той им отговаря: "Казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелстват за Мене... Аз и Отец едно сме" (Йоан. 10:24, 25, 30). Но наместо да повярват в Неговото слово, иудеите искат да Го убият с камъни, защото "Ти, бидейки човек, правиш се Бог" (Йоан. 10:33).
Друг път, като поучавал дошлите при Него иудеи, Той им казал: "Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворя ва, тъй и Синът оживотворява, които иска. Та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил" (Йоан. 5:21, 23).
Когато сестрата на умрелия вече Лазар, Марта, изявила скръбта си, но и надеждата си пред Иисус Христос, Той й рекъл: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света" (Йоан 11:25-27).