Някои казват:
"Аз съм честен човек, това ми стига! Не ми е нужна вяра!"

Mили приятели!

Хубаво е да си честен човек. Но, ако ти твърдиш това, без да се интересуваш от околните и от вредите, които им нанасяш?

Например ти искаш да задоволиш чувствата си и посягаш на девица, а след това я изоставяш, с което я опозоряваш. Ти смяташ, че младостта ти позволява такава волност, но от твоя гледна точка. Или имаш работници, уговаряш една цена, а след това им плащаш по-малко. В този случай ти се опитваш да припечелиш повече за сметка на другите. Щом е в твоя полза, ти смяташ, че постъпваш честно. И много още такива случаи може да се изредят. Тези егоистични действия обаче, които облагодетелст ват само тебе, а вредят на ближния ти, не могат да се нарекат "честност". Така може да разсъждава този, който няма вяра и морални ценности в живота.

Ето защо, аз ще кажа следното: за да бъдеш честен, ти трябва да имаш страх от Бога. Човешката съвест не може да те спре да грешиш, нито пък разумът, защото те са подвластни на греха, ако не са подплатени със страх от Бога, с отговорност за сторено зло, т.е. ако ти нямаш вяра в Бога.

Ако си склонен към жестокост, към леност, към гордост, към сребролюбие, кой ще удържи ръката ти, кой ще обуздае езика ти? Гласът на разсъдъка ли? Но ние знаем какво може да свърши този възхваляван разсъдък, когато се намира в борба със силна страст. И тъй, какво друго освен страхът Божи може да ти даде сили да побеждаваш сам себе си? Та нали виждаме, че всичките човешки закони и наказания са недостатъч ни, за да те въздържат от престъпление. Животът около нас гъмжи от грехове ­ убийства, блудства, кражби, побоища... И нима тези хора имат вяра в Бога?

Затова ще подчертая и искам да ви уверя, че само християнската вяра е силата, която може да обуздае поривите на нашите страсти. Без нейната могъща помощ ние сме слаби и немощни като тръстика, люлеена от вятъра, и не ще можем да се отбраняваме срещу греха. Ако и най-добродетелните християни понякога се поддават на изкушения въпреки силната си вяра ­ защото велика е човешката слабост, ­ то как ти, който си лишен от тая благодатна помощ, от тази здрава юзда, как можеш ти, оставен на произвола на естествените наклонности, подвластен на безчислените съблазни на живота, как можеш ти да се надяваш, че ще останеш завинаги честен?

Всичко казано дотук ни уверява, че който не е станал християнин и не вярва в Бога, а почита само себе си като честен човек в общ смисъл, той мами себе си или недобросъвестно говори.

И така, искаме ли да бъдем честни, не може да се осланяме само на разума, само на съвестта си, нужна ни е и вяра в Бога, и тя е поривът, който ще ни даде сили да превъзмогваме всяко зло. Защото, по думите на Спасителя, ако имаме вяра, колкото синапово зърно, а то е най-малкото от всички семена, ще можем планини да преместваме.

Вярата в Иисуса Христа създаде мъченичеството, тази вяра озари преподобните отци на св. ни Църква, за да бъдат сега молитвеници пред престола на Бога за нас грешните. Чрез вярата мнозина се спасиха и покориха света, за да имаме днес християнство, за да имаме Православната ни църква, която е нашата утеха в дни на скърби и нещастия, която е и нашата надежда в дни на радости и благополучие.

4.ХI.1995 г.

Рилски манастир